Решение № 388 от 27.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502687 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2071 от 28.07.2022г. постановено по т.д.№ 6927/21г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗД БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати на С. В. Ц., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021г . до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 40 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като „ЗД БУЛ ИНС” АД са осъдени да заплатят по сметка на СГС д.т. в размер на 1050 лв. на осн. чл.78, ал.6 ГПК д.т. в размер на 800 лв. и 550лв. разноски за в.лица, платими от бюджета на съда. На основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.

По компенсация С. В. Ц. е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски по делото в размер на 1350лв.

С определение от 06.10.2022г. СГС е оставил без уважение молбата на С. В. Ц. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от ищеца С.

В. Ц..

Жалбоподателят-ищец С. В. Ц. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като моли съда да го отмени в тази му част и да уважи претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС, изразяващо се в пълна липса на преценка на размера на обезщетението и поради необоснованост на другите обстоятелства от фактическия състав на преценяването на размера на обезщетението по справедливост. Твърди още, че са неправилни изводите за съпричиняване от страна на пострадалата. Вещото лице в отговор на въпрос за ефективността на предпазните колани е дал заключение, с което е обяснил, че при този механизъм на ПТП (удърът е страничен и с висока скорост), предпазният колан не би бил ефективен при предпазване на тялото от наранявания. Съобразно задължителната съдебна практика, наличието на поставен предпазен колан на задната седалка не се презюмира.

Тежестта за установяването на този факт е на страната, направила възражението за съпричиняване (Решение по чл. 290 ГПК на ВКС , ТК№ 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/ 2014г. ТО). Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го сочи в своя полза.

Оспорва решението и в частта за разноските, като посочва, че съдът е присъдил „по справедливост адвокатски хонорар за представителя на ищцата а размер на 1130 лв., като се е позовал на Наредба № 1 от 9 юли 2004г. Счита, че е трябвало да се направи изчисление според изискванията на чл. 7. ал. 2. т. 4 на същата Наредба, въз основа на уважения размер ма иска. Освен това в решението си, СГС посочва, че претендираното от ответника адв.възнаграждение 1350 лв. не е прекомерно и е преценил, че този размер, съответства на Наредбата. В обжалваното решение не се уточнява защо при иск, претендиран с размер от 40 000, който е частично уважен в размер на половината (20 000 :

20 000), адвокатът на ищеца следва да получи 1130 лв., а адвокатът на ответника- 1350 лв..

Въззиваемата страна „ЗД БУЛ ИНС” АД оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че присъденото обезщетение в размер на 20 000лв. изцяло съответства на изискванията на чл.52 и 51 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен предмет. Противно на твърденията на ищеца, съдът в пълна степен е отчел както тежестта на травмите, така и възстановителния период.

Правилно съдът е приел наличието на принос от страна на ищцата, тъй като по делото безспорно е установено, в това число и от приетата и неоспорена по делото СМЕ, че ищцата е била без поставен предпазен колан, че при наличието на такъв, нейните увреждания биха били в значително по малка степен - тя не би могла да получи травма на челото, счупване на 12 дясно ребро, кръвоизливи в задстомашното пространство и в левия бъбрек. Установено е 2 още, че част от претендираните увреждания - като кистата в десния бъбрек на ищцата - не са причинени от ПТП. Правилно съдът е отчел кои вреди са следствие на ПТП, изцяло съответно на съдебната практика и чл. 52 ЗЗД е определил размерът на дължимото обезщетение, като е намалил определеното обезщетение с оглед принос на ищцата за настъпване на собствените й увреждания. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата С. В. Ц. твърди, че на 26.03.2020г., около 22:00ч. е пътувала като пътник по пътя за с. Голям извор в л.а. марка “Тойота”, модел “Авенсис” ДК № ***, управляван от Й. М., който поради несъобразена скорост реализирал ПТП на пътя за с. Голям извор, в района на гр.Тетевен, област Ловеч. По отношение на водача на МПС е налице влязла в сила присъда за извършено престъпление. Излага, че след инцидента е откарана по спешност от екип на ЦСМП в “МБАЛ - Тетевен - Д-р А. Пешев” ЕООД, където е приета за лечение в много тежко състояние. При направените изследвания са установени следните телесни повреди: Глава и шия: охлузвания вдясно от челото; пулмо: отслабено везикуларно дишане вдясно; охлузване в дясна лумбална област; сукусио реналис /+/ вдясно; рьо - графия на комем и гръден кош; фрактура на 12 ребро в дясно паравертебрално; ехо: Без данни за свободна течност в корема.

Перанхимна колекция и перанхимен хематом в ляв бъбрек- без УЗ даннни за генерация. На 31.03.2020г. е изписана с окончателна диагноза: хематома ретроперитонеалис; фрактура косте 12 декстра; контузио абдоминис, за домашно лечение, което продължило около два месеца, през които изпитвала много силни болки в кръста, бъбреците и коляното. От нанесените при ПТП вреди е търпяла и търпи както чисто физически, така и емоционални страдания, а така и други негативни изживявания, свързани с неудобства от битов характер.

Към датата на настъпване на ПТП за увеждащото МПС е бил налице валиден застрахователен договор за риска „ГО“ при ответното дружество, поради което е сезирала същото с искане за изплащане на обезщетение, но е предложено такова в размер само на 5000 лв., което счита за силно занижено. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2021г.- датата на която изтича срока до окончателното изплащане на сумата и направените разноски Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва исковете по размер, като прекомерно завишен с оглед на представената медицинска документация, като в тази връзка излага, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата. Оспорва част от твърдените от нея вреди, които не се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че последната, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не е била с правилно поставен 3 обезопасителен колан, с което е допринесла значително за настъпване на вредите.

Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 26.03.2020г. около 21.45ч.е настъпило ПТП на 1,8 км след разклона от гр. Тетевен към с.Горни Извор, при което Й. М., при управление на л.а. ,,Тойота Авенсис„ нарушил правилата за движение - чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП, а именно при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с релефа на местността - движение по лява крива с радиус при външната част от 40 м. /ляв завой/ със скорост от 83 км/ч. при критична скорост за кривата от 65 км/ч. и с конкретните условия на видимост - нощно време в тъмната част на денонощието, като не спрял пред предвидимо препятствие и излязъл извън границата на платното за движение по посока на движение и се забил в крайпътно дърво. Пътят около мястото на ПТП е бил с маркировка „единична непрекъсната линия „.

Посочено е, че няма поставени пътни знаци. При допълнителния оглед е установено, че има наличен пътен знак „А 4 -„ последователни опасни завои първия от които е на ляво„.който се намирал на 54 м. преди ПО или на 117 м. преди мястото на ПТП гледано в посоката на движение на лекия автомобил преди ПТП.

Горното се установява от влязла в сила на 13.03.20021г. /л.51/ присъда № 260003 от 25.02.2021г. постановена по НОХД 483/2020г. по описа на Окръжен съд Ловеч, от която е видно, че водачът Й. М. е признат за виновен и осъден. Присъдата е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК досежно деяние, противоправност и причинна връзка.

Видно от заключението на тройната АТЕ в наказателното производство мястото на излизане от платното за движение на л.а. Тойота е надлъжно на 42 м. след ПО /начало на бетонен дувар на частен дом, който се намира в дясно от ПП по посока Г. извор- Тетевен/, напречно в дясно от десен край на платното за движение при приетата посока на огледа към гр.

Тетевен. Мястото на удара на дясна странична част на л.а. Тойота в дървото надлъжно е на 62-63 м. след ПО, а напречно -от 8,8-9 м. в дясно от десния край на платното за движение при приетата посока на огледа. ПТП е настъпило на път LOV 1116, км. 1 + 800, на 1, 8 км. след разклона от гр. Тетевен към с. Г.Извор. Пътят при мястото на ПТП описва крива на ляво посока Тетевен с минимален радиус при външната си част от 40 м. Пътят е с наклон на спускане от 7/100. Произшествието е настъпило на 26.03.2020г. , около 22:00 часа.

Условията на движение към момента и мястото на ПТП са били в тъмната част от денонощието, суха настилка, ясно време, надлъжна видимост осигурена от фаровете, лява по посока на огледа крива с радиус при външната част на платното за движение към гр. Тетевен около 40 м. Условията на движение към момента и мястото на ПТП са изисквали повишено внимание предвид тъмнината, стеснението на платното и кривата, но не са в пряка връзка с настъпилото ПТП. Лек автомобил Тойота се е движил по посока на гр.Тетевен и скорост от 83 км./ч. В лява за него крива поради движение на автомобила със скорост по-висока от критичната за конкретната крива при конкретните условия, автомобилът не се вписал в нея и излязъл вдясно на платното за движение, преминавайки през банкета и навлизайки в низходящ залесен скат. Автомобилът придобил ротация (кинетичен момент)- завъртял се по 4 посока обратна на часовниковата стрелка. След това се ударил с дясната си страна в дърво, изкоренил го и се установил на място описано в протокола за оглед.

Траекторията на л.а. Тойота след загубата на устойчивост е определена на база описаните следи в протокол за оглед, снимков материал, деформации и разрушения по автомобила, счупени клони и дървета. Скоростта на автомобила преди ПТП е била не по малка от 83 км./ ч. Опасната зона на спиране при тази скорост е 72 м. Водачът не е разполагал с достатъчно надлъжно разстояние за спиране след загуба на устойчивост. Предвид релефа и кривите и факта, че фаровете на този тип автомобил светят само напред и не се отклоняват спрямо завиването то осветената зона върху платното е била в порядъка на 40-45 м. независимо от избора на светлини. Критичната скорост на завоя е била 65 км./ ч. Ако водачът е бил избрал такава скорост или по ниска е могъл безопасно за премине през лявата крива.