Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1467 от 09.11.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 184/2021
Вид
Определение № 1467
Подписан
09.11.2021
В сила
09.11.2021
Състав
Светлана Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.413 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1467 гр. Варна, 09.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900184 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба, с която в условията на обективно и субективно съединяване срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 са предявени осъдителни искове, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.Н. Н., б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат на ПТП от 08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В.Е.Р. Е., род.на 04.09.1948г., гражданин на ***, като водач на МПС л.а. „***“ с рег. №***, със сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, както следва:

От Н. Д. Н. с ЕГН 6810151179 с адрес гр.***, баща на починалия, за присъждане на сумата от 200 000 лева

От ИВ. М. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.***, майка на починалия, за присъждане на сумата от 200 000 лева

От М. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.*** сестра на починалия, за присъждане на сумата от 150 000 лева

От ЦВ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.*** баба на починалия, за присъждане на сумата от 100 000 лева

От М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр.*** дядо на починалия, за присъждане на сумата от 100 000 лева, ведно със законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 08.07.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и сторените разноски по делото.

Предявените искове са допустими, ищците са освободени от заплащането на 1 държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК .

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който взима становище по допустимостта и основателността на претенциите, като въвежда възражение за съпричиняване за настъпване на вредата от страна на пострадалия.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа възраженията и оспорванията, въведени с ОИМ, с което размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищците са претърпели вреди, настъпили по вина на застрахован при ответника водач на МПС, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Сезиран е местно и родово компетентен съд.

В чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на МПС е предвидено изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. С исковата молба са представени заявление от ищците ведно с фискален бон, удостоверяващ изпращане до ЗАД ОЗК Застраховане на дата 09.09.2020г. С отговора на исковата молба ответникът посочва, че е сезиран с извънсъдебна претенция от страна на ищците, входирана под № 996554/11.09.2020г., поради което следва да се приеме за изпълнено задължението им, вменено с посочените разпоредби на КЗ.

По отношение активната процесуално и материално-правно легитимация на М. Н. Н., Ц. Г. Г. и М. Г. М. съдът съобразява постановките на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК.

Към допълнителната искова молба са приложени пет броя справки за банкови сметки на всеки един от ищците, съгл.изискването на чл.127, ал.4 от ГПК.

Съдът приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси :

С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365 от ГПК и характера на застрахователния договор като обсолютна търговска сделка съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По доказателствените искания на страните :

Представените от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и 2 относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.

Допустимо и относимо към предмета на доказване е искането на ищците на основание чл. 186 ГПК за приобщаване на нохд № 140/2018г. по описа на ВОС в цялост, което удовлетворява и искането на ответника за ангажиране по делото на документи от същото.

Искането на ищците за допускане на гласни доказателства за установяване на твърденията в исковата молба, а именно: нанесените болки и страдания на ищците, вследствие смъртта на техния родственик, и съществувалата между тях взаимна грижа, доверие и обич съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати двама свидетели по иска на Н. Д. Н. и И. М. Н.; един свидетел по иска на М. Н. Н.; един свидетел по иска на Ц Г Г.; един свидетел по иска на М. Г. М..

Относимо към предмета на доказване е искането на ищците за изслушване на свидетел за установяване на обстоятелството бил ли е пострадалия със защитен шлем към момента на ПТП.

С оглед направеното искане и въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от наследодателя на ищците, съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора събирането на гласни доказателства и провеждане на САТЕ и СМЕ, вкл. и със задачите, поставени от ищците по отношение на САТЕ в допълнителната исковата молба.

Искането на ответника за получаване на СУ, което да му послужи пред ЦСМП гр.Варна за снабдяване с документи, посочени в ОИМ, е допустимо.

На страните следва да се укаже възможността в едноседмичен срок от съобщаването на настоящото определение да изложат становище във връзка с проекто доклада по делото, а в съдебно заседание – по устния доклад, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК. За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията на субективно и обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.Н. Н., б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат на ПТП от 08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В.Е.Р. Е., род.на 04.09.1948г., гражданин на ***, като водач на МПС л.а. „***“ с рег. №***, със 3 сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, както следва :

От Н. Д. Н. с ЕГН 6810151179 с адрес гр.***, баща на починалия, за присъждане на сумата от 200 000 лева

От ИВ. М. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.***, майка на починалия, за присъждане на сумата от 200 000 лева

От М. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.*** сестра на починалия, за присъждане на сумата от 150 000 лева

От ЦВ. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.*** баба на починалия, за присъждане на сумата от 100 000 лева

От М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр.*** дядо на починалия, за присъждане на сумата от 100 000 лева, ведно със законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 08.07.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и сторените разноски по делото.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:

В исковата молба, уточнителна молба с вх. № 11299 от 10.06.2021г. и уточнителна молба с вх. № 13352/06.07.2021г. се твърди, че ищците са законни наследници на Д.Н. Н., б.ж. на гр.Варна, настъпила на 29.07.2017г., в резултат на ПТП от 08.07.2017г. в гр.Варна по вина на В.Е.Р. Е., род.на 04.09.1948г., гражданин на ***, като водач на МПС л.а. „***“ с рег.

№***. Твърди се, че автомобилът е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 по силата на сключена застрахователна полица № BG/23/116001837158 със срок на действие от 02.08.2016г. до 01.08.2016г. Сочи се, че срещу В.Е.Р. Е., е проведено наказателно производство, по което с влязла в законна сила на 12.06.2020г. присъда № 25 от 19.03.2018г. по НОХД № 140/2018г. на ОС – Варна, подсъдимият е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н. Н., настъпила на 29.07.2017г. Излага се, че поради тези обстоятелства за тях е налице правен интерес да упражнят правото си да предявят пряк иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на делинквента.

Сочи се, че на осн.чл. 380 от КЗ ищците са заявили пред ответното дружеството извънсъдебна претенция за обезвреда, но към настоящия момент липсва плащане.

Твърди се, че всички ищци живеят заедно на един адрес, на който до двадесетата си годишнина е живял и техния родственик. Сочат, че и след като той е създал свое семейство, връзката между тях не била преустановена. Празнували заедно празници; през лятото заедно с неговите родители и сестра му посещавали българските планини. Сочи се, че пострадалият завършил успешно езикова гимназия; архитектура във ВСУ и му предстояла работа в частно 4 търговско дружество. След смъртта му родителите продали жилището, в което живеели всички в опит да намалят болката, но не успели.

Твърди се, че ищцата М.Н. Н. е сестра на Д. Н.. Сочи, че той й помагал много през трудния за нея пубертет; помагал й по математика, а в последствие и по време на следването й. Двамата имали планове за общо архитектурно бюро. След смъртта му напуснала университет и завършила години по-късно.

Твърди се, че ищцата Ц.Г. е баба на Д. Н., за когото преимуществено се грижела тя, тъй като родителите работели до късно и на няколко места. По-късно на свой ред внукът й поел грижите за баба си – пазарувал храна, лекарства; всеки месец я водел при личен лекар; помогнал й да уреди наследствени имоти. Смъртта му предизвикала влошаване на здравето й.

Твърди се, че ищецът М.М. е дядо на пострадалия. Фактът, че е инвалид и живее на място, отдалечено от гр.Варна, го ограничавало, поради което внукът му бил единствения човек, който му носел храна, лекарства, разговарял с него. В последствие като го прибрали в общия дом и го настанили в стаята на Д., която била на втория етаж, можел да слиза долу само ако внукът му го пренесял на ръце. Двамата често си говорели за всякакви неща, включително за работата на внук му и бъдещите му планове.

Молят съда да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, законна лихва за забава в плащането на главницата от датата на както и да заплати сторените от ищците разноски в исковото производство.

В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 оспорва исковете като недопустими и неоснователни по основание и размер. Твърди, че процедурата по чл.380 от КЗ не е изпълнена изцяло, тъй като не са представени всички необходими документи за установяване основанието и размера на претенциите. Твърди се, че липсват посочени банкови сметки, на оснчл.127, ал.4 от ГПК. Счита се, че исковете на М.Н., Ц.Г. и М.М. са процесуално недопустими, евент.неоснователни.

Оспорва се твърдения механизъм на ПТП и вината на водача на л.а. *** за настъпване на ПТП; твърди се наличие на случайно събитие. Оспорва се причинноследствената връзка между неправомерното деяние и настъпилите вреди, изразяващи се в смъртта на водача на мотоциклета.