Определение № 14229 от 24.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14229 гр. София, 23.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20231100512014 по описа за 2023 година

Подадена е жалба от „А.Х.” ЕООД с вх. №97302/25.10.2023 г. по описа на СГС (вх. № 739/22.08.2023 г. по описа на Централно управление на „Корпоративна търговска банка“ АД) срещу извършена на 17.08.2023 г. продажба чрез търг с тайно наддаване по реда на чл. 85, ал. 5 от ЗБН от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, на активи, представляващи съвкупност от кредитни сделки на „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК ****, индивидуализирани подробно под „Търг № 1“ в съобщение – обявление от 02.08.2023 г.

Жалбоподателят твърди, че е процесуално легитимиран да обжалва проведената продан, тъй като е участник в търга съгласно изискването на чл. 86, ал. 1 от ЗБН и защото от подадените общо пет наддавателни предложения единствено неговото отговаря на императивните законови правила за провеждане на процесния търг.

Поддържа, че поради различни пропуски при отбелязване на изискуемите реквизити по чл. 251, ал. 2 и ал. 3 ДОПК върху пликовете на останалите участници, в които са поставили наддавателните си предложения, както и на самите наддавателни предложения, то техните оферти били невалидни, а именно:

В наддавателното предложение от „Х.“ АД липсва дата на съобщението за продажбата, както и подпис на плика, а като адрес на дружеството е посочено единствено неговото седалище - гр. Плевен, съответно адрес изобщо липсва (съгласно чл. 12 от ТЗ, седалището на търговеца е населеното място, а негов адрес е адресът на управлението на дейността му). Налице били минимум три задължителни изисквания към плика, които не са изпълнени във връзка с това предложение.

В наддавателното предложение от „А.“ ЕООД липсва дата на съобщението, както и подпис на плика.

В наддавателното предложение от „Б.“ АД липсва дата на съобщението, както и 1

ЕИК на това дружество, определен му от Агенция по вписванията.

В наддавателното предложение от „В.Б.“ ЕООД липсва адрес на управление на дружеството - посочено е седалище, но не и адрес; липсва подпис на плика, както и телефон за контакт.

Отделно от горното се твърди, че синдиците са допуснали нарушения и на други императивни норми, а именно: не са спазили разпоредба на чл. 251, ал. 4 от ДОПК, като не са завеждали постъпващите предложения за всяка обявена продажба поотделно по реда на постъпването им с пореден номер и дата, както и че не са отбелязвали изрично датата на пощенското клеймо за получените по пощата предложения; не са спазили изискването на чл. 251, ал. 5 от ДОПК, че с изтичане на крайния срок за приемане на предложения не са поставили в края на списъка удостоверителен надпис, в който се посочва броя на постъпилите предложения, датата и часа на приключване и подписи; не са спазили изискването на чл. 252, ал. 2 от ДОПК и не са разгледали последователно по реда на постъпването им направените предложения.

Предвид изложеното моли жалбата му да бъде уважена и „А.Х.” ЕООД да бъде обявен за купувач на процесните активи.

Срещу жалбата са депозирани възражения от „А.“ ЕООД, „Х.“ АД и „В.Б.“ ЕООД, в които поддържат, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят е предложил цена, която е четвърта поред по стойност и в този смисъл не е измежду лицата, определени в нормата на чл. 86, ал. 1 ГПК. При условията на евентуалност поддържат, че жалбата е неоснователна.

По делото са депозирани и мотиви от синдиците на КТБ, според които жалбата се явява недопустима, а ако бъде разгледана по същество, била неоснователна, тъй като наддавателните предложения на всички участници в търга, с изключение на „Б.“ АД били валидни и за купувач е обявен „А.“ ЕООД, който е предложил на високата цена от 2 870 350 лв. Сочи се, че предложената от жалбоподателя цена била найниската измежду валидно подадените оферти.

Съдът, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира подадената жалба за процесуално недопустима, като подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва. Съображенията за това са следните:

Видно от приложения към мотивите на синдиците протокол от 17.08.2023 г. (л.

76-91 от делото) на 17.08.2023 г. е проведена публична продан чрез търг с тайно наддаване, по реда на чл. 85, ал. 5 от ЗБН, на който са подадени пет наддавателни предложения, от които синдиците са приели, че това на „Б.“ АД е невалидно, а останалите са класирали по ред, съобразно размера на предложената продажна цена, както следва: на първо място „А.“ ЕООД с предложение за 2 870 350 лв., следван от „Х.“ АД (2 843 843 лв.), „В.Б.“ ЕООД (2 842 512 лв-) и „А.Х.“, който е предложил найниската цена от 2 842 450 лв. За спечелил търга е обявен купувачът, предложил найвисока цена, а именно „А.“ ЕООД.

2

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗБН извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяване на резултатите от търга от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, и когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия.

Съдържанието на нормата сочи, че оспорването на търга може да бъде извършено само от лимитативен кръг лица, които задължително са участници в търга и които са предложили по-висока цена от тази на обявения за спечелил търга. Следва да се отбележи, че с цел осребряване на имуществото при възможно най-благоприятните условия законодателят не поставя изискване жалбоподател да бъде само лицето, предложило най-високата цена, а правото на жалба е предоставено на всеки участник в търга, подал наддавателно предложение, съдържащо по-висока цена от предложената от обявения за купувач.

Този законодателен подход, при който правото на обжалване е предоставено не на всички участвали в търга, а единствено на лицата, предложили по-високата цена, разкрива и целта на предвидената възможност търга да бъде съдебно проверяван – към получаване на възможно най-високата цена от притежаваното от банката имущество, което е предмет на осребряване, и във възможно най-кратък срок. Този извод се налага и от предвидените правомощия на съда, разглеждащ жалбата, който уважава жалбата не за да се провежда нов търг, а само доколкото е необходимо с решението си да прогласи жалбоподателя за купувач в търга (арг. от чл. 86, ал. 4, изр. 2 и ал. 5 ЗБН).

Именно, защото по силата на решението на съда жалбоподателят се обявява за купувач, довнасянето от негова страна изцяло на предложената цена (която трябва да е и по-високата предложена) е процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Очертаните специфики относно легитимацията на жалбоподателя са в съществена отлика от обжалването на проведена публична продан по реда на ГПК, доколкото в чл. 436, ал. 3 ГПК правото на жалба е предоставено на всеки един купувач и на длъжника, а съдът отменя проданта с цел извършване на нова такава. В случая с продажбата по реда на ЗБН, която при търг с тайно наддаване препраща към правилата на ДОПК, се цели защитата не само на личния интерес на кредиторите на банката, но и на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система, като едновременно с това във възможно най-кратък срок се осигури справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката (арг. от чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗБН). Аргумент, че особените правила по обжалването на проведена продажба чрез търг в производството по несъстоятелност по ЗБН целят отчитане и на обществения интерес е и фактът, че нормата на чл. 86, ал. 1 ЗБН е идентична по съдържание на чл. 256, ал. 1 ДОПК, която урежда легитимираните лица при обжалване на продажба чрез търг по реда на ДОПК и безспорно е установена в публичен интерес.

Предвид горните съображения настоящият съдебен състав приема, че 3 преценката кое лице има право на жалба по чл. 86, ал. 1 ГПК е формална и трябва да бъде съобразена едновременно с твърденията в жалбата и с приложените по делото доказателства относно лицата, предложили по-висока цена от обявения за купувач.

В случая самият жалбоподател „А.Х.“ ЕООД не твърди, че предложената от него цена е по-висока по размер от тази, съдържащата се в наддавателното предложение на обявения за купувач „А.“ ЕООД, а и данните по делото еднозначно сочат обратното – жалбоподателят е подал най-ниското, прието за валидно, наддавателно предложение.

Доводите му, че останалите наддавателни предложения не са валидни (редовни) съобразно изискванията на чл. 251-252 ДОПК са неотносими и не обуславят неговата легитимация в двете очертани хипотези по чл. 86, ал. 1 ЗБН, тъй като визираната норма не поставя редовността на наддавателното предложение, подадено от обявения за купувач, като критерий за преценка относно това кое наддавателно предложение е по-високо по размер. Да се приеме, обратното би означавало да се тълкува разширително нормата, като на практика се предостави възможност на всеки участник да обжалва проданта при подадено по-ниско наддавателно предложение, какъвто очевидно не е смисълът на законодателя.

Твърденията, че нито един от участниците не е следвало да бъде допускан от синдиците до участие в търга поради нередовност на депозираните от тях наддавателни предложения, не обуславя и втората хипотеза на чл. 86, ал. 1 ЗБН, която визира случай на участие на лице, за което изначално съществува законова забрана изобщо да подава наддавателно предложение, произтичаща от неговото качество в производството или заеманата длъжност (чл. 185 ЗЗД и чл. 238, ал. 7 ДОПК).

С оглед горните мотиви съдът намира, че „А.Х.” ЕООД не е процесуално легитимиран да обжалва извършената продажба чрез търг, а жалбата му с вх.

№97302/25.10.2023 г. по описа на СГС (с вх. № 739/22.08.2023 г. по описа на Централно управление на „Корпоративна търговска банка“ АД) следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Относно молбата на жалбоподателя с вх. № 104232 от 10.11.2023 г., с която се иска да се запознае с администрираната от синдиците преписка и предоставяне на възможност за формулиране на доказателствени искания, съдът намира, че следва да се произнесе в случай че жалбата бъде разгледана по същество.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №97302/25.10.2023 г. по описа на СГС (вх. № 739/22.08.2023 г. по описа на Централно управление на „Корпоративна търговска банка“ АД), подадена от „А.Х.” ЕООД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен 4 съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5