Решение № 237 от 19.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Шумен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Константин Г. Моллов при участието на секретаря Геновева П. Стоева като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263600600423 по описа за 2026 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда Рег. № 10/28.05.2026 година постановена по НЧХД № 20253620200201 по описа за 2025 година Новопазарският районен съд е признал подсъдимата М. М. А. с ЕГН:**********, за ВИНОВНА в това, че на 13.05.2025г. около 18.00 часа, в село К., общ.Н.

К., пред хранителен магазин, стопанисван и експлоатиран от фирма „***“ ЕООД, в присъствието на много хора е нарекла частния тъжител Н. А. Ф. с ЕГН:**********, „прост“, „насран“,“за какъв се мисли, че да прави забележки на майка й“, посегнала да го удари с юмрук, като по този начин казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството му на публично място –престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр.с чл.146 ,ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК я е ОСВОБОЖДИЛ от наказателна отговорност, като й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 600.00 EUR /шестстотин евро =1173.50лв./.

Със същата присъда е ОПРАВДАЛ М. М. А. с ЕГН:********** за това, че на посочената дата, време и място, в присъствието на много хора е нарекла частния тъжител Н.

А. Ф. с ЕГН:********** „психопат“, „не ставаш за кмет“, „повече никога няма да те изберат за кмет“, както и, че посегнала да му удря шамари и не спирала да го заплашва „ще ти ударя шамар, ще ти зашлевя шамар“, като по този начин казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството му на публично място престъпление по чл. чл.148, ал.1 т.1 във вр.с чл.146, ал.1 от НК.

Осъдил подсъдимата М. М. А. с ЕГН:********** да заплати на гражданския ищец Н.

А. Ф. с ЕГН:********** обезщетение за причинените му с извършеното престъпление неимуществени вреди в размер на 700.00 EUR/седемстотин евро =1369.08лв./-главница, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 13.05.2025г. до окончателното изплащане като е отхвърлил гражданския иск за разликата до пълния му размер от 3000.00лв./главница, 1 ведно със законната лихва върху нея, начиная от 13.05.2025г. до окончателното изплащане, като недоказан.

Осъдил М. М. А. да заплати на Н. А. Ф. направените по делото разноски в размер на 900.00 EUR /деветстотин евро/.

Осъдил Н. А. Ф. да заплати на М. М. А. направените по делото разноски в размер на 200.00 EUR /двеста евро/.

Съдът се е произнесъл и по дължимите държавни такси.

Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител адв. М. М. от АК, Шумен, като защитник на М. М. А., в частта й относно признаването й за виновна в извършване на деяние по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и присъждането на обезщетение на тъжителя по предявения с тъжбата граждански иск за неимуществени вреди. Счита присъдата, в нейната осъдителна част за изцяло незаконосъобразна. Намира деянието от обективна страна по отношение изричането на тези думи на български език за недоказано. Изразът „за какъв се мисли, че да прави забележки на майка й”, счита изначално за необиден в тази му формулировка и и в контекста на установената фактическа обстановка. Посягането за удар с юмрук намира за недоказано, а отделно и за нещо което не би унижило честа и/или достойнството на тъжителя, тъй като не е обиден жест, не е пренебрежителен жест, не е и символичен жест за унижаване.

Моли да се отмени обжалваната присъда и да да бъде оправдана подзащитната му изцяло, както и да се отхвърли и уважения от РС граждански иск, като и се присъдят направените от нея по делото разноски.

В молба по хода на делото адв. М. М. от АК, Шумен, като защитник на М. М. А. отново застъпва тезата, че обвинението е недоказано и е налице несъответствие между обвинение и доказани факти. Поддържа искането си за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата.

По делото е депозиран отговор по въззивната жалба от частния тъжител и граждански ищец Н. А. Ф., действащ чрез защитника си адвокат И. Т.. Считат жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. Излагат доводи, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал деянието, за което е бил сезиран с частната тъжба и на базата на събраните в хода на производството доказателства е отразил настъпилата фактическа обстановка точно, конкретно и ясно е описал случилото се, участието на всяка от страните в него и причините довели до настъпване вредоносния резултат. Моли да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба, респективно да бъде оставена в сила постановената от Районен съд гр. Нови пазар присъда, както и да им се присъдят направените разноски и за втората съдебна инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим М. А. Поддържа изцяло въззивната жалба на адвоката си и моли да се отмени решението на предходната инстанция. Счита, че не е виновна и всичко е измислица. Не се признава за виновна.

Адв. Т. оспорва жалбата и поддържа възражението депозирано от тяхна страна.

Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли да се постанови потвърждение на присъдата на Районен съд – Нови пазар и да се остави без уважение депозираната въззивна жалба. Моли и за присъждане на направените деловодни разноски, в която насока представясписък.

Част. тъжител Н. Ф. изразява съгласие с адвоката си.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: От събраните по делото доказателства съда приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, а 2 именно:

Частният тъжител Н. Ф. и подсъдимата М. А. са съселяни. Живеят в с.К., общ.Н. К., обл.Шумен. Ф. е кмет на населеното място. По време на изпълнение на служебните си задължения на 13.05.2025 година забелязал, че Н. Ш. Х. – майка на подсъдимата, изхвъля отпадъци на нерегламентирано место - затревена, необработваема площ, която се намира след последната обитаема къща в селото.На въпроса на тъжителя защо изхвърля там отпадъци, тя огговорила, че това него не го интересува, тя имала договор за ползване със собственика и си била платила наемната цена. Впоследствие, от разговор със собственика на имота, където е изхвърлен боклукът, и който в момента е в чужбина се оказало, че те не са сключили никакъв договор и не е получавал пари от Н. Х..

Когато Н. Ш. Х. се прибрала в дома си, тя разказала на дъщеря си М. какво се е случило. Решили да излязат и да потърсят кмета. Искали да го попитат докога „ще продължи този тормоз“. Тръгнали с кола, управлявана от М.. Тръгнали за магазина и го срещнали там. От колата слязла М..

Свидетелят М. А. С. работел в семейния магазин„ ***“ ЕООД в с.К. на половин работен ден, помагал на жена си. През това време той разговарял отвън, пред магазина с приятеля си - свидетелят С. А.. Направило му впечатление, че една кола се върти около магазина. В негово присъствие и в присъствието на други жители от селото и от съседното село Р. в., област В. подсъдимата М. А. отправила обидни епитети и заплахи към Ф., като го нарекла нарече „прост“, „насран“, крещяла “за какъв се мисли, че да прави забележки на майка й“, посегнала да го удари с юмрук.

В резултат на случилото се, хората започнали да се подиграват на тъжителя, да се смеят. Коментарите за случилото се, се разпространили много бързо сред местното население в района. След тази случка тъжителя Ф. продължително време отбягвал контакт с тях. Било го срам от тях, че му се подигравали затова, че едно момиче посяга на кмет, на длъжностно лице, че му е отправяло различни обидни думи. Едва когато разбрали, че е подал жалба в полицията, спрели да приказват.

Изложената фактическа обстановка е приета за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. А. С., свидетелят С. А. Стоянов, С. Х. С., Ш. А. И., часточно от показанията на Н. Ш. Х. и обясненията на М. М. А., приетите писмени доказателства.

Първоначално тъжителят подал жалба до полицията, за което било образувано ДП №140/2025г. по описа на РУ-Каолиново. Производството по това дело е спряно с Постановление на наблюдаващия прокурор от 23.07.2025г. с мотиви, че от проведеното разследване е установено, че М. А. е отправила обидни думи по адрес на местния кмет Н.

А. Ф. публично, поради което се касае за извършено от нея престъпление по чл.148, ал.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалото лице до компетентния съд. Постановлението е връчено на тъжителя, който в указания срок е депозирал частна тъжба срещу М. А., която е предмет на настоящото производство.

Правилно и законосъобразно първоенстанционния съд е кредитирал с пълно доверие като безпристрастни, логични и последователни, кореспондиращи си помежду им, показанията на разпитаните по делото свидетели М. А. С., С. Х. С., С. А. Стоянов и Ш. А.

И.. Същите са присъствали физически на конфликта между тъжителя и подсъдимата и са възприели пряко и непосредствено отправените от М. А. обидни реплики и извършените от нея унизителни действия.

Подсъдимата в обясненията си признава, че между майка й и частният тъжител е възникнал словесен конфликт по повод на изхвърлена оборска тор в нива и двете решили да го търсят пред магазина на М., като ходили даже няколко пъти до там докато го видят. В тази си част нейните обяснения се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели. Но 3 подсъдимата отрича да е отправяла обидни думи и действия. В тази си част съда ги приема за защитна версия, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства.

Показанията на свидетеля Н. Ш. Х. /майка на подсъдимата/ обслужват лансираната защитна версия и спестяват моментите от изречените от подсъдимата обидни думи, част от които дори самата подсъдима цитира в обясненията си. Поради което в тази част тези показания не следва да бъдат кредитирани с нужното доверие, доколкото са пристрастни, с оглед крайния изход на делото.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приема,че подсъдимата е целяла прекия контакт с частния тъжител и то на посоченото публично място /пред магазина на М./, ходила е няколко пъти, за да го търси и чака да се появи, за да влезе в посочения словесен контакт.

Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието, както и обстоятелството, че подсъдимата на 13.05.2025г., в село К., общ.Н. К., пред хранителен магазин, в присъствието на много хора е нарекла частния тъжител Н. А. Ф. „прост“, „насран“, “за какъв се мисли, че да прави забележки на майка й“, посегнала да го удари с юмрук, като по този начин казала и извършила нещо унизително за честта и достойнството му на публично място – престъпление по чл.148,ал.1 т.1 във вр.с чл.146,ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е анализирал показанията на свидетелите, съпоставил ги е с другите доказателства. Към този анализ няма какво повече да се добави. Налице са достатъчно доказателства даващи основание да се приеме, че подсъдимата е извършила възведеното й с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, което е доказано по несъмнен начин.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице. Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала свойството и значението на извършеното и е можела да ръководи постъпките си. А. е казала думи, с които е целяла и предвиждала настъпване на сочените в тъжбата обществено-опасни последици - целенасоченото унижаване на лично достойнство на пострадалия и които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави.

Причината за извършване на престъплението се корени в несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността.

За престъплението по чл.148, ал.1 ,т.1 във вр.с чл.146 ,ал.1 от НК към датата на извършване на деянието закона предвижда наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. При определяне на наказанието първоинстанционния съд е преценил, че е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно посочената норма пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: 1. за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и 3. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и 4. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В разглеждания казус за престъплението извършено от подсъдимата се предвижда наказание наказание глоба. От изготвената справката за съдимост е видно, че лицето не е осъждано и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК. От деянието предмет на делото няма настъпили преки и съставомерни имуществени вреди. В предвид на това съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в чл.78а от НК, поради което я е освободил от наказателна отговорност като и е наложил административно наказание “глоба” в размер на 600 евро /с равностойност на 1173.50лв./. За да определи този размер на глобата 4 съдът е отчел следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата: чисто съдебно минало, младата й възраст, ноторно известното обстоятелство, че хората в този регион са с минимални финансови възможности. Съдът не е отчел отегчаващи вината.