Протоколно определение № 329 от 27.10.2026, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 329 гр. Перник, 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Й. КОТЕВА

Съдебни

В.Д. С. заседатели: М. Д. Г. при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА и прокурора Бисер Й. Михайлов

Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Наказателно дело от общ характер № 20241700200632 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура - Перник се явява прокурор Бисер Михайлов.

Явява се ЮК М. И. К., като представляващ Министъра на финансите.

Подсъдимия С. С. С. – редовно призован, не се явява.

Явява се адв. С. Н. - упълномощен защитник на подсъдимия, с оглед приложено пълномощно към молба с вх. № 7669/23.09.2026 г. в Окръжен съд Перник.

Явява се адв. Р. К., назначен като служебен защитник в хода на досъдебно производство.

Адв. Н. – Упълномощена съм от подсъдимия да го представлявам по това дело и имам в оригинал пълномощното от 24.07.2026 г. Не съм видяла Вашето разпореждане, ще Ви представя оригинала в следващо съдебно заседание.

С оглед ангажирането на упълномощен защитник от страна на подсъдимия, съдът намира, че назначения в хода на досъдебно производство служебен защитник адв. Р. К., следва да се освободи от участие в съдебното производство, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Освобождава адв. Р. К. от участие в настоящото съдебно производство.

Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл.275 от НПК.

Отводи, възражения и искания не се направиха.

Съдът докладва, че по делото е депозирана молба с вх. № 2106/02.04.2025 г. с искане за допускане за разглеждане в наказателния процес на граждански иск, предявен от името на Министъра на финансите като 1 представляващ държавата срещу подсъдимия.

Съдът предостави възможност на страните да изразят становище във връзка с направеното искане.

Прокурорът – Молбата е предадена в срок и няма пречка да бъде приета за съвместно разглеждане.

Юрк. М. К. – Поддържам молбата.

Адв. Н. – Моля да ми се предостави възможност да се запозная с молбата.

Съдът предостави възможност на адв. Н. да се запознае с молбата.

Адв. Н. – Запознах се с молбата, връщам делото. Същата е своевременно направена, с оглед претендирания размер на граждански иск считам, че няма да затрудни хода на делото, доколкото същият съответства на диспозитива на обвинителния акт.

Съдът, след тайно съвещание като взе предвид становищата на страните и съобрази закона намира, че предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес е допустим, тъй като е основан на деликтно причинени вреди на държавата. Същият е своевременно предявен в срока по чл. 85, ал. 3 от НПК, а именно до започване на разпоредително заседание, и отговоря на формалните изисквания на ал. 1 на същата разпоредба. Според съда обаче съвместно разглеждане на предявения иск от страна на държавата чрез Министъра на финансите, за сумата от 12 900 лева, представляваща размера на имуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането би затруднило съдебната фаза, а именно реализирането своевременно на ефективно наказателно производство. От една страна делото е с фактическа сложност предвид обособените материали по досъдебното производство в тринадесет тома, а от друга, доказването на фактите и обстоятелствата по гражданския иск изискват събирането на нови доказателства, тъй като не е спорно, че процесната сума се дължи и като данъчно задължение, поради което и при евентуално приемане на граждански иск ще следва с оглед принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване да се установява дали е образувано изпълнително производство срещу данъчно задълженото лице, и ако да, събрани ли са сумите и в какъв размер, което от своя страна ще затрудни наказателното производство.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не приема за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от Министъра на финансите в качеството на представляващ държавата срещу подсъдимия С. С. С., както бе докладван погоре в настоящия съдебен протокол.

Оставя без уважение молбата от Министъра на финансите в качеството му на представител на държавата за конституиране в качеството на граждански ищец по НОХ дело № 632 по описа за 2024 г. на Окръжен съд Перник.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

С оглед постановеното определение съдът освободи от залата юрк. К..

Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на 2 разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия, с оглед изложените съображения от съдебния състав в съдебно заседание на 14.09.2026 г. във връзка с изпълнената съдебна поръчка на 26.06.2026г., когато обвинителния акт и съобщението по чл. 247в от НПК са връчени на установения в хода на досъдебното производство адрес на местоживеене на С., който е извън пределите на Република България. Съдебният състав счита, че приложеното по делото пълномощно с дата 24.07.2026 г., с което подсъдимият е упълномощил свой договорен защитник да го представлява именно по настоящото НОХД № 632/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник, категорично установява, че на същия са станали известни изпратените чрез съдебната поръчка материали и същият е редовно призован за разпоредителното заседание, като не сочи уважителни причини за неявяването си.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия С. С. С., в хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК.

Съдът предостави възможност на страните да изразят становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът: Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни заседатели, намирам, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Перник. Няма основания за неговото прекратяване или спиране на производството. Считам, че не са допуснати на досъдебна фаза отстраними съществени нарушения на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права. Няма основания за привличане на резервен съдия и съдебен заседател.

Не следва делото да бъде разглеждано при закрити врати. Нямам искане за събиране на доказателства. Не са налице основания за отделяне или разделяне на делото.

Адв. Н.: Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни заседатели, по въпросите по чл. 248, по т. 1 делото е подсъдно на Окръжен съд – Перник по правилата за местната и родова подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Същевременно считам, че на фаза досъдебно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правата на подзащитния ми, изразяващо се в следното:

Съгласно фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която същевременно кореспондира и с диспозитива на същия, се твърди, че подзащитният ми е използвал документи с невярно съдържание. Това е втората част от обвинението. Първата част е, че е избегнал установяване и плащане на данъчно задължение, като е потвърдил неистина и същевременно е използвал документи с невярно съдържание. В обстоятелствената част на обвинителния акт се излагат твърдения, от които представителят на държавното обвинение извежда фактически изводи, като се позовава на доказателства, събрани в хода на административно-данъчното производство, проведено срещу дружеството на подзащитния ми „***“, които доказателствени източници са събрани по правилата на друг процесуален ред, а не по правилата на НПК, а именно по правилата на

Административнопроцесуалния кодекс и

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които, за разлика от Наказателно-процесуалния кодекс, 3 предвиждат прилагането на законови презумпции. В този смисъл на стр. 2 от обвинителния акт, трети абзац, е посочено, че на насрещните проверки в данъчното производство стигат до извода, че липсват реално извършени доставки. По-надолу обаче, обсъждайки събраните доказателства в хода на досъдебно производство, представителят на държавното обвинение твърди, че от проверяваните дружества не били представени доказателства относно установяване реалността на доставките. Оттам следва извод, че са използвани документи с невярно съдържание, като този извод прокурорът прави с оглед невключване на фактури в съответните регистри, които се използват при данъчно деклариране по ЗДДС. Този подход при доказване и обосноваване фактическата обстановка и излагане на твърдения за съставомерност на деянието, изразяващо се в използван документ с невярно съдържание, предвижда обратна доказателствена тежест, тоест подзащитният ми следва да доказва защо прокурорът твърди, че използваните фактури са с невярно съдържание. Горният подход би бил допустим в случай, че производството се развиваше по друг процесуален ред, а не по НПК, където задължение на държавното обвинение е да докаже твърденията си, а именно, че подзащитният ми при деклариране е използвал документи с невярно съдържание. Никъде не се сочи тези документи истински ли са и обстоятелството дали контрагентът на дружеството на подзащитния ми ги е отразил, или не ги е отразил в дневниците си за продажби, не може да обоснове наказателна отговорност на подзащитния ми. Никъде в обстоятелствената част, където се излагат фактите, срещу които същият следва да се защитава, не се твърди да са събрани доказателства, които да сочат, че тези фактури, които са част от диспозитива на обвинението, са с невярно съдържание и на какво се дължи това невярно съдържание. Нещо повече, в обвинителния акт на стр. 3, втория или първия абзац, не мога точно да го определя, се твърди, че данъчно-ревизионният доклад и данъчният акт представляват доказателства, като моля да приемете, че това е категорично невярно. Тези два документа представляват по смисъла на чл. 127, ал. 1 писмени доказателствени средства. Това са доказателствени средства, а не доказателства, и по този начин не се въвеждат факти, срещу които моят подзащитен да може да се защитава, което от своя страна ограничава правото му на защита. Няма как той да разбере защо се твърди, че тези процесни фактури представляват документ с невярно съдържание. В този смисъл моля да приемете, че така изложената фактическа обстановка и така изложените твърдения, срещу които следва да се защитаваме, са вътрешно противоречиви, процесуално недопустими и ограничават правото на защита на моя подзащитен. На следващо място, моля да приемете, че не са налице основания за разглеждане на производството по особените правила. Не са налице предпоставки т. 5 и т. 6 на чл. 248. На този етап нямам искания за събиране на други доказателства. Такива ще направя по-късно, след започване на съдебното следствие, и доколкото изложих пред Вас възраженията си и исканията си за прекратяване, моля да приемете, че не са налице основания за насрочване на делото и призоваване на лицата от списъка по призоваване. В случай че не уважите възражението ми, то моля да насрочите делото и да призовете свидетелите, на първо място, и да не призовавате за първото заседание вещото лице.

Съдът предостави възможност на прокурора, ако желае, да изрази становище във връзка с направените възражения от защитата на подсъдимия.

Прокурорът: Аз считам, че процесуалният представител на подсъдимия 4 влезе по съществото на спора, а именно по предмета на доказване.

Всеизвестно е, че писмените доказателства са такива, които са събрани по реда и със способите на НПК. В този смисъл и ревизионният доклад, и ревизионният акт са надлежно изискани и приложени по делото и представляват писмени доказателства. Аз не чух за някакви допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебно производство, които да налагат връщане на делото в досъдебната му фаза. Вече въпрос по същество и по предмета на доказване – как ще се развие производството в хода на съдебното следствие.

Адв. Н. /реплика/: Госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели, процесуалните нарушения не са единствено нарушение на процедурата, предвидена за провеждане на досъдебно производство. Процесуално нарушение съставлява и неяснотата в обвинителния акт, с която прокурорът развива пред съда твърденията си по фактите, защо той смята, че подсъдимият е извършил конкретно престъпление. Именно изготвянето на обвинителния акт с реквизитите, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г., предвижда, че това е основната фаза, в която подсъдимият може да организира в пълен обем защитата, като разбере в какво точно се изразяват неговите действия и механизма на извършване на престъплението, за което е обвинен. Не мога да се съглася с прокурора, че ревизионният акт и ревизионният доклад са писмени доказателства. Това са писмени доказателствени средства и доказателства и доказателствени средства НПК предвижда различна понятийна система за двете неща. Едно е писмено доказателство, друго е писмено доказателствено средство. Тези актове са изготвени по друг ред, дали събрани по НПК или релевантно за тяхната стойност, и именно за това е предвидена изричната разпоредба на чл. 127, ал. 2 от НПК. Не считам, че е въпрос по същество и въпрос по доказване обосновката на фактите и механизма към обвинението и те следва да са ясни още от самото начало на съдебната фаза. Не може те да се изясняват в хода на съдебното следствие. Те следва да са изначално ясни, защото те поставят рамката на предмета на разследване по настоящото дело. В този смисъл са ми възраженията.