Решение № 167 от 31.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20221100901697 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД “А.” АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с спрямо която са предявени искове, както следва: с правно основание чл. 410 КЗ, за заплащане на сумата от 265 669,77 лв., представляваща 25% от изплатеното от застрахователя на пострадалите от ПТП настъпило на 04.12.12 около 11:45 часа, на главен път I-4 застрахователно събитие, по причина на поведението на водача на лек автомобил “Пежо”, модел „307“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 16.09.2022г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 430. 97 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 265 669.77 лв. за периода от 21.03.2022г. до 16.09.2022г. и разноските за настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че с полица № 11112001729149 от 12.07.2012г., ЗАД “А.” АД сключва договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил “Пежо”, модел „307“ с рег. № *******, собственост на К.Т.“ ООД, ЕИК *******, със срок на действие от 12.07.2012 г. до 11.07.2013 г. На 04.12.2012г., около 11:45 часа, на главен път I-4, лек автомобил “Пежо”, модел „307“ с рег.

№ *******, управляван от П.Л.П. се движи в посока гр. София. В същото време и на същия път в посока гр. Варна се движи лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“ с рег.

№ ******* СВ, управляван от Т.И.К. При навлизане в участък километър 25+100 настъпва ПТП между двете МПС в резултат на скоростта на движение на лек автомобил “Пежо”, модел „307“ с рег. № ******* в комбинация със състоянието на пътя, а именно непригодност за използване при зимни условия /заледяване, неопесъчаване и необработване на пътното платно за движение в зимни условия/, водачът на лек автомобил “Пежо”, модел „307“ с рег. № ******* губи контрол над управлявания автомобил и по непредпазлИ.ст 1 причинява смъртта на лицата Т.И.К.с ЕГН ********** и И.К. Д. с ЕГН ********** и средна телесна повреда на Р.Т. Д. с ЕГН **********. Настъпилото събитие е покрит риск по застрахователната полица, сключена с ЗАД „А.“ АД и срещу него са предявени претенции за заплащане на застрахователно обезщетение от наследниците на починалите в следствие на ПТП лица, за което е образувано гр.д. № 2302/2016г. по описа на СГС, 1-8 състав. В производството по прекия иск срещу застрахователя като трето лице помагач на страната на ответника е привлечена Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ или Агенцията), тъй като тя има задължението да поддържа процесния пътен участък. В хода на процеса е установено, че състоянието на пътния участък се намира в пряка причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието, респективно с настъпването на негативните последици от него, тъй като не е надлежно обезопасен и пригоден за използване при зимни условия, което лишава водача на лек автомобил “Пежо”, модел „307“ с рег. № ******* от възможността да реагира адекватно при управлението на автомобила, респективно да избегне настъпване на произшествието. В предходното производство е приет принос от страна на АПИ за настъпване на вредоносния резултат в размер на 25%. С Решение № 6678 от 26.10.2018г. постановено по гр.д. №2302/2016г. по описа на СГС, 1-8 състав, потвърдено с Решение № 299 от 03.02.2020г. по в.гр.д. № 1108/2019 по описа на САС, 10 състав и недопуснато до касационно обжалване застрахователят е осъден да заплати на пострадалите лица застрахователно обезщетение в общ размер на сумата от 1 062 679,07 лева и сумата от 20 480,00 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар за ищците в предходното производство. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която възникват вредите по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. С писмо с обратна разписка, получено от Агенцията на 14.02.2022г., ответникът е поканен в тридесетдневен срок от получаването й да заплати доброволно на ищеца сумата от 265 669,77 лева, представляваща 25% от изплатеното застрахователно обезщетение.

Сумата не е платена и към предявяване на исковете, с оглед на което се претендира и мораторна лихва за забава за периода от 21.03.2022г. до 16.09.2022 г в размер на 13 430,97 лева.

С отговора АПИ оспорва исковете с възражения, че не е доказано неизпълнение на законови изисквания за поддръжка на пътя и механизма на настъпване на произшествието.

Твърди се, че вина за ПТП има само поведението на виновния водач, чиято отговорност е застрахована при ищеца. С предходното решение процентът на съпричиняване не е определен точно, а около 25 %, което може да бъде и по-малко от претендираното. Прави искане за привличане на трети лица помагачи, участниците в дружеството по ЗЗД Обединение „Л. 2010“, а именно: "П.” ООД, ЕИК ******* и „Т.П.С.“ АД / с предходно наименование „Пи ЕС Ай“ АД/, ЕИК *******, на които е възложено поддържането на пътя в участъка, в който настъпва произшествието и които съгласно чл. 33 от договора от 16.03.2011 г носят пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди от неизпълнението на договора при настъпване на ПТП.

2

Третото лице-помагач „П.” ООД, ЕИК *******, в съдебно заседание поддържа, че не отговаря за причинените вреди и смята, регресната претенцията на ответника за погасена по давност.

Третото лице-помагач „Т.П.С.“ АД / с предходно наименование „Пи ЕС Ай“ АД/, ЕИК *******, не взема становище по исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

С оглед твърденията на страните съдът приема, че е сезиран с регресен иска на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу възложителя на работата, който намира правното си основание в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ. Основателността на иска е предпоставена от установяване от ищеца на следните предпоставки, а именно: 1/ че е застраховател по полица Гражданска отговорност, с която е поето задължение да се изплати застрахователно обезщетение при настъпване на предвидените в нея събития, които са покрит риск; 2/ че в срока на действия на полицата настъпва процесното ПТП при описания в исковата молба механизъм; 3/ че в резултат на него стъпват вредите за посочените трети лица; 4/ че отговорността му е установена с влязло в сила решение; 4/ че в предходното производство е привлечено като трето лице ответната Агенция; 5/ че с решението е определен процент на съпричиняване на вреди 25%; 6/ че е платил застрахователно обезщетение на пострадалите от ПТП лица.

С решение от 26.10.2018 г. постановено по гр.д. № 2302/2016г. на СГС, ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ на Р.Т. Д., С.В.К., И.Т. И., М.Т.И. и И.И. С. като наследници на Т.И.К.с ЕГН ********** и И.К. Д. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение за смъртта на наследодателите им по причина на настъпилото пътно-транспортно произшествие на 04.12.2012г. около 11.45 часа на км. 25 +100 от главен път І-4 от РПИ, в района на с. Сопот, в което е резултат от поведението на водачът на лекия автомобил ”Пежо”, с рег. номер ******* П.Л.П. и неподдържания пътен участък. В производството като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирана Агенция „Пътна инфраструктура“.

В предходното производство по гр.д.№ 2302/2016г. на СГС със обвързваща сила за третото лице помагач (съгласно чл. 223 ГПК), сега ответник и за ищеца по настоящото дело е установен следният механизъм на настъпване на произшествието, а именно: че на 04.12.2012г. лек автомобил „Пежо 307“ се движи по главен път 1-4 с посока на движение към София, в светлата част на денонощието, при облачно време, на дневна С.а, при условия на добра видимост, със скорост от около 100км/ч, а в същото време в обратна посока и в своята пътна лента - към гр. Варна, се движи лек автомобил „Фолксваген Голф"' със скорост от около 38км/ч. На прав пътен участък водачът на лекия автомобил „Пежо" губи контрол над управлението на автомобила и в следствие на това лекият автомобил „Пежо“ навлиза в лентата за насрещно движение, където настъпва удар между двата автомобила (челен - за лекият автомобил „Пежо" и ляв страничен - за лекия автомобил „Фолксваген Голф").

Техническата причина за навлизането на автомобила в лентата за насрещно движение и 3 настъпването на процесното ПТП е движението на лек автомобил „Пежо" с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и състоянието на пътната настилка, в участъка на настъпване на ПТП, който е заледен и неопесъчен. В мотивите съдът посочва и че това, че пътят не е годен за безопасна експлоатация е фактор, определящ механизма на ПТП в помалка степен спрямо поведението на виновния водач и определя процент на съпричиняване около една четвърт.

С решението по предходното дело ЗАД „А.“ АД, като застраховател на виновния за произшествието водач, е осъден да заплати обезщетение на наследниците на починалите в следствие на ПТП лица в размер общо на 620 000 лева, както следва: на Р.Т. Д. - 170 000.00 лева, на С.В.К. - 90 000.00 лева на И.И. С. - 60 000.00 лева, на М.Т.И. - 150 000.00 лева, на И.Т. И. - 150 000.00 лева,

Сумите са присъдени ведно със законната лихва върху тях, считано от 24.02.2013 г. до деня на окончателното плащане.

От приетите под делото платежни нареждания (л. 42-55) и от изслушаното заключение на вещото лице В. П. (л. 216-219), се установява, че на 05.03.2020 г. ЗАД „А.“ АД нарежда плащане общо на 1 062 679,07 лева, както следва:

17139.97 лева на Р.Т. Д.;

171399.82 лева на Р.Т. Д.

154259.86 лева на С.В.К.

257099.78 лева на С.В.К.

257099.78 лева на М.Т.И.

102839.93 лева на Р.Т. Д.

102839.93 лева на И.И. С.

С плащането застрахователят се суброгира в правата на удовлетворените лица срещу възложителя на работа по пътната поддръжка на участъка до размера на платеното и до размера на установеното съпричиняване.

В случая се твърди наличие на гаранционно - обезпечителна отговорност на Агенция "Пътна инфраструктура" по чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лицепряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или 4 неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, протИ.правност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работачрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя, дали той не е изпълнил това си задължение и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.