Определение № 31260 от 23.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31260 гр. София, 23.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110176344 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№211552/17.06.2025г, подадена от името на ищците Б. Г.

Е., Г. Д. Е., К. Б. Е. и Г. Б. Е., с искане за изменение на решение № 9388/22.05.2025г. по гр.д.

№ 76344/2024г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските.

В молбата, депозирана от името на ищците се излагат съображения, че ответникът е заплатил в хода на процеса по 100 лева адвокатско възнаграждение или общо 400 лева, при дължимо по 400 лева адвокатско възнаграждение на всеки от тях. Предвид това в полза на всеки от ищците следвало да се присъди по още 300 лева, тъй като размерът от по 400 лева бил съобразен с предвидените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимуми. Изтъква се, че ответникът е дал повод за образуване на делото и следва да понесе сторените разноски в пълен размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата ., подчертава,че съдът е присъдил по 200 лева възнаграждение за адвокат на всеки от ищците или общо 800 лева.

Изтъква се, че адвокатско възнаграждение в размер на общо 1600 лева за подаване на една искова молба се явява прекомерно.

Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване на решението, доколкото препис от същото е връчен на ищците 05.06.2025г.).

Същевременно от ищците е бил представен списък по чл. 80 ГПК. Предвид изложеното, съдът счита, че подадената в срок от процесуално легитимирана страна молба по чл. 248 от ГПК е допустима. Разгледано по същество, искането за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Г. Е., Г. Д. Е., К. Б. Е. и Г. Б. Е. срещу ., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез .. – ., за осъждане на 1 ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 782.33 лева, представляваща обезщетение изпълнен със закъснение над 3 часа полет номер .г с направление летище . , дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.я Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024г до окончателното плащане на сумата.

С решение № 9388/22.05.2025г. по гр.д.№ 76344/2024г. по описа на СРС, 153 ти състав, исковете за сумата от по 782.33 лева на всеки от ищците са били отхвърлени с оглед извършено от ответника плащане в хода на процеса, като са присъдени суми за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на извършеното плащане. В полза на ищците са присъдени и разноски от по 100 лева адвокатско възнаграждение за всеки ищец, при определено възнаграждение след уважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по 200 лева за всеки ищеца и съобразено плащане на по 100 лева – адвокатско възнаграждение в хода на процеса от ответника в полза на ищците.

За да се произнесе по въпроса за разноските съдът в решението си е съобразил,че от ищците са ангажирани доказателства за заплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева в полза на адв.Б. или общо 1600 лева, но е уважил релевираното своевременно възражение за прекомерност на ответната страна, доколкото именно това е изключението, при което съдът може да не присъди изцяло заплатеното от страната възнаграждение за адвокат. Този извод се предопределя от сложността на делото и не е обвързан с нормативно предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения /при съобразяване на даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради противоречие на Наредбата с правото на ЕС/. Когато делото се отличава с фактическа и правна сложност и уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед обема на извършената работа, то се присъжда изцяло. В този смисъл и определение № 1293/20.03.2024г. по ч.гр.д.№ 3234/2023г на ВКС, IV г.о.

Настоящият състав споделя становището застъпено в определение № 2978/13.06.2024г. по ч.гр.д.№ 3966/2023г на ВКС, II г.о., съгласно което независимо че има сключени отделни договори за правна защита и съдействие с един и същи адвокат от две или повече лица, с уговорено и заплатено отделно адвокатско възнаграждение, доколкото се касае за защита на интерес произтичащ от едно и също основание, е неоправдано и непропорционално да се присъжда възнаграждение на всеки един в пълен размер.

Именно позовавайки се на това становище, настоящият състав е намалил адвокатското възнаграждение, платено от ищците като прекомерно. Съдът счита, че не е налице основание за изменение на този извод. Напротив, както е посочено и в мотивите на решението, осъществената от процесуалния представител на ищците работа се изразява единствено в подаване на една обща искова молба, с излагане на едни и същи обстоятелства, касаещи всеки един от субективно съединените искове, ангажирал е доказателства, които са относими към исковете на всеки от ищците, т.е извършил е действия, които би извършил и в 2 случая че представляваше само едно лице. Нещо повече, в конкретната хипотеза дори не се е наложило да бъде проведена защита по делото в пълен обем с оглед извършеното плащане от страна на ответника още преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така възприетия извод не противоречи на посоченото от ищците в молбата по чл. 248 ГПК,че ответникът е станал повод за завеждане на делото. При извършване на преценка дали дадено адвокатско възнаграждение е прекомерно, не се осъществява проверка дали ответникът е дал повод да завеждане на делото или не. Ако съдът беше приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, то нямаше да присъди никакви разноски в полза на ищците.

С оглед изложеното молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№211552/17.06.2025., подадена от името на Б. Г. Е., ЕГН **********, Г. Д. Е., ЕГН **********, К. Б. Е., ЕГН ********** и Г. Б. Е., ЕГН **********, с искане за изменение на решение № 9388/22.05.2025г. по гр.д.№ 76344/2024г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3