Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3838 от 19.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно гражданско дело 3385/2020
Вид
Определение № 3838
Подписан
19.11.2020
Състав
Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255 - чл.257 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255 - чл.257 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.256, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255 - чл.257 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3838

Окръжен съд – Варна

19.11.2020 г.

Град Варна

XI състав

На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Николай С. Стоянов като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Частно гражданско дело № 20203100103385 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.255 – чл.257 от ГПК.

Образувана е по молба с вх. при ВРС №281202/12.11.2020г. от Н. А. Н. , уточнявана и поддържана с последващи молби от 16-ти, 17-ти и 18-ти ноември 2020г., за определяне на срок при бавност на ВРС, по гр.д. №2970 по описа на ВРС за 2020г., 47-ми състав.

Към молбата е приложено в оригинал относимото дело на ВРС.

Към молбата е приложено и становище на докладчика по относимото за случая дело на ВРС, на осн. чл.255, ал.2 ГПК.

За да се произнесе настоящият съдебен състав намира следното:

Молбата е допустима, като подадена от страна по делото на ВРС.

Преписката по молбата е надлежно комплектована при изпращането й.

Разгледана по същество молбата е абсолютно неоснователна, защото:

Нормата на чл.255, ал.1 ГПК дава възможност на страната да се защити срещу неоснователното процесуално бездействие на съда да извърши ясно и конкретно посочено процесуално действие, което бездействие нарушава правото на страната делото й да се разглежда в разумен срок. За да може да е основателна една молба по чл.255 и сл. ГПК е необходимо на първо място да е посочено ясно и несъмнено конкретното процесуално действие, което се счита да е необосновано неизвършено. На следващо място е неоходимо изрично да е предвиден в закона срок за въпросното конкретно действие, който следва да е просрочен, при това не просто формално просрочен, а забавата да е значима и да води до накърняване правата на страна в процеса, по конкретни причини. А ако се касае за действие, за което законът не е предвидил изричен срок, следва да се държи сметка за общия принцип на разумния срок по чл.13 ГПК. А той от своя страна дължи преценка за множество обстоятелства, сред които сложност и обем на дължимото неизпълнено действие, характер на делото, поведение на страните в производството по повод на други паралелно отправяни искания и не на последно място общата натовареност на съдебния състав, във връзка с предходните обстоятелства, както и на другите важни за случая такива. Само в този случай би могло да се констатира „необоснованост“ на забавянето, по см. на чл.257, ал.2, изр.2 ГПК. От друга страна съгласно императивния чл.256, ал.1 от ГПК, ако след подаването на молбата за бавност съдът незабавно извърши всички действия, посочени в молбата, последната се смята оттеглена, защото в този случай тя ще е лишена от интерес. В производството по чл.255-257 ГПК не се разглежда правилност на съдебни актове, нито срочност по принцип, а само и единствено се разглежда своевременност на съда по отношение на конкретно индивидуализирано процесуално действие, съобразно горните 1 критерии.

В настоящия случай на първо място молбата за бавност, въпреки че към нея са подадени и последващи молби, е абсолютно нередовна. Не само липсва ясен и конкретен петитум на същата, но и в обстоятелствената й част има само хаотични, непоследователни и неясни оплаквания по принцип по разглеждане на делото. Такива обаче не са предмет на проверка по реда на чл.255 ГПК. Ето защо дори и само дотук молбата следва да се отхвърли.

На следващо място, ако чрез тълкуване хипотетично се предположи, тъй като такова ясно оплакване няма, че е налице забавено произнасяне по молби на ищеца и жалбоподател Н. Н., подадени пред ВРС на 06.11.2020г. и на 09.11.2020г. (л.120-125 от делото на ВРС), то е очевидно че по тях е налице произнасяне с разпореждания съответно с №270605/12.11.2020г. и съответно с №270611/12.11.2020г., обективирани върху самите молби. При това положение по аргумент от чл.256, ал.1 ГПК молбата е напълно безпредметна, което също е самостоятелно основание за отхвърлянето й.

На трето място, ако чрез тълкуване хипотетично се предположи, тъй като такова ясно оплакване няма, че е налице забавено произнасяне по молби на ищеца и жалбоподател Н.

Н., подадени пред ВРС на 06.11.2020г. и на 09.11.2020г., то следва да се поясни, че видно от отбелязването след л.119 от делото на ВРС и видно от материалите на л.126-127 от делото на ВРС, а също и отслужебно извършената от настоящия състав справка, към 06.11. и 09.11. гр. дело гр.д. №2970/2020г. на ВРС, 47-ми състав, е било във ВОС по предходно подадена отново от Н. Н. молба за бавност (отново неоснователна). И на деня непосредствено след връщане (11.11.2020г.) на делото във ВРС, съдът с разпорежданията от 12.11.2020г., се е произнесъл по молбите. Което отново е самостоятелно основание за отхвърляне на жалбата за бавност.

На четвърто място, ако чрез тълкуване хипотетично се предположи, тъй като такова ясно оплакване няма, че е налице забавено произнасяне по молби на ищеца и жалбоподател Н. Н., подадени пред ВРС на 06.11.2020г. и на 09.11.2020г., то следва да се поясни, че по подобни молби законодателят не е предвидил изричен срок за произнасяне от съда. Поради което твърдението, че едва ли не следвало съдът да се произнася незабавно в същия ден или пък на следващия, не почива на никакви законови разпоредби. Следва да се спази разумният за случая срок и той е напълно спазен. И това също е самостоятелно основание за отхвърляне на жалбата за бавност.

На последно място и за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че не само материалите по настоящото делото, но също така и от материалите по гр.д. №7365/2019г. на ВРС пак на 47-ми с-в и по гр. д. №5760/2019г. на ВРС, 25-ти състав, Н. А. Н. системно се домогва да упражнява свои права по делата, чрез множество подадени в кратки периоди, но неоснователни (с оглед произнасянето на съставите на ВОС) жалби за бавност.С което от една страна само и единствено той забавя последващите производствени действия по делтата, а от друга страна затруднява необосновано процеса, с желанието си за „санкциониране“ на първоинстанционния съд. Такова поведение колидира с принципа за добросъвествност по чл.3 ГПК и манифестира ясна злоупотреба с процесуални права, което е напълно изключено да се толерира или допусне.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО молба с входящ при ВРС №281202/12.11.2020г. от Н. А. Н. , регистрирана във ВОС с вх. №24484/19.11.2020г., уточнявана и поддържана с последващи молби от 16-ти, 17-ти и 18-ти ноември 2020г., за определяне на срок при бавност на ВРС, по гр.д. №2970 по описа на ВРС за 2020г., 47-ми състав, на осн. чл.255 – чл.257 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Делото да се върне незабавно на ВРС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3