Решение № 586 от 29.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Варна, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. С. при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500524 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 92773/08.12.2023г. от А. А. С., ЕГН ********** от с. ****, чрез адв. М.П., срещу Решение № 3751/18.11.2023г. по гр.д. № 202/2023г. на 30-ти състав на ВРС, в частта, в която е определен на майката Б. С. М., ЕГН **********, с адрес: **** режим на лични отношения с децата М. А.ва А.а ЕГН ********** и М. А.в А., ЕГН **********, както следва: всяка четна седмица от годината, съгласно официалния календар от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни по време на лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като за целта майката следва да взема и връща децата в дома на бащата.

Смята, че съдът не е изследвал в пълен обем доказателствата по делото, поради което неправилно е преценил, че режимът на лични отношения на децата с майка им следва да е с преспиване. Приема, че за правилното развитие на децата, те следва да имат контакти с двамата си родители, но също така тази връзка следва да не застрашава както психическото, така и физическото им здраве. В хода на първоинстанционното дело се установи, че майката Б. М. изцяло се е дезинтересирала от сина и дъщеря си. Поведението на майката към децата е укоримо, самата тя има аморални прояви, нейните роднини употребяват наркотични вещества.

1

Всичко това мотивира бащата А. С. да претендира режим на свиждания с децата и майката да се осъществява в присъствието на трето лице и без преспиване. Не са събрани доказателства и от социалното проучване не се е установило къде майката ще отглежда децата, когато са при нея, какви битови условия може да осигури, ще присъстват ли трети лица и кои.

Моли за определяне на режим в предлагания от него вариант: всяка четна седмица от месеца от 10.00ч до 16.00ч. в събота и от 10.00ч. до 16.00ч. в неделя без преспиване и в присъствието на бащата или посочен от него роднина, евентуално това да бъде режима през един адаптивен период от поне една година, след изтичането на който да е определения от ВРС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б.

С. М. ЕГН ********** от с. ****.

ДСП – Варна не взема становище по въззивната жалба.

В о.с.з. на 29.04.2024г. А. А. С. лично и чрез адв. М.П. поддържа въззивната си жалба. Б. С. М. лично и чрез процесуалния си представител адв. Г-.А. оспорва въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

ВОС констатира следното:

С исковата си молба А. А. С., ЕГН ********** от с. ****, чрез адв. М.П., насочена срещу Б. С. М., ЕГН **********, с адрес: **** излага, че с ответницата живели на съпружески начала от 2015г. в дома на родителите му, като имат родени две деца М. А.ва А.ва ЕГН ********** и М. А.в А.в ЕГН **********. След раждането на децата грижите за тях се поели от него и неговата майка Е.ия С.а. Б. не само, че не полагала особено грижи за децата, но им се карала и посягала да ги удря. През м.декември 2022г. поведението на Б. се променило. Станала по-раздразнителна и избухлива. В средата на месеца установили в семейството, че липсва значителна сума пари и златни бижута. Оказало се, че Б. ги взела и погасила дългове на баща си. На 20.12.2022г. баща й дошъл и я взел. Тя напуснала, като оставила децата. Разбрал, че заминала за чужбина. Децата останали при него. За тях продължил грижите той, майка му и баща му. В дома им потребностите им са задоволени напълно. Имат самостоятелни стаи в двуетажната им къща. Смята, че майката е неспособна да се грижи сама за децата, а обкръжаващата я среда би повлияла изключително неблагоприятно върху развитието на двете деца. Когато е в България, тя може да отседне единствено при родителите си, но условията при които живеят са неподходящи за отглеждане на малки деца. Освен това къщата е заложена за дългове на баща й и може семейството й да остане без дом. И Б. играе хазарт, употребява наркотици.

Иска упражняването на родителските права по отношение на децата М. А.ва А.а с ЕГН ********** и М. А.в А., ЕГН **********, да бъдат предоставени на него; местоживеенето на децата да бъде определено при него в с. ****; да бъде определен режим 2 на лични отношения между майката Б. С. М. и децата ни М. А.ва А.а и М. А.в А., както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 16:00 часа в неделя без преспиване, в присъствието на бащата или посочен от него роднина; майката Б. С. М. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на всяко от децата чрез техния баща и законен представител, в размер на по 235 лв., платими в брой до всяко 5-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до възникване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. С. М., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Г.А., в който оспорва исковата молба, като неоснователна. Не отрича, че с нейна помощ братовчед й извършил кражба в дома на А. С., но всички пари и злато са върнати. Не отговаря на истината, че е карала дъщеря им да открадне пари от брата на А. С., че играе хазарт и плаща дълговете на баща си. Била изгонена от къщата на семейството на А., а не е напуснала самоволно. Поради стрес постъпила на лечение в болницата и когато я изписали, не била допусната в къщата в с. ****, където живели с А.. Били й отказани всякакви контакти с децата в продължение на повече от 50 дни. Наложило се да напусне страната с майка си и баща си. След завръщането си в началото на м.януари 2023г. А. А. С. и неговата майка Е.ия А.а С.а й отказали всякакви контакти с децата. Потърсила съдействие на прокуратурата. Подала искова молба с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК пред ВРС, която била принудена да оттегли.

Подава насрещна искова молба, с искане да й бъдат предоставени родителските права по отношение на децата М. А.ва А.а и М. А.в А., да бъде определено местоживеенето на децата при нея, на адрес в гр. ****, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с тях, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 10.00ч. до 17.00ч. без преспиване и 20 дни през лятото, като бъде осъден да плаща издръжка в размер на 300.00лв. в полза на всяко едно от децата, платима до 5-то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на завеждане на насрещния иск, до настъпване на причина за прекратяването й.

Смята, че с действията и поведението си А. А. и неговата майка създават сериозни проблеми по правилното развитие и отглеждане на децата й. Тези действия могат да доведат до значителни психически травми на децата. Поведението на бащата счита, че е в състояние да доведе и до чувствително отчуждаване на децата от нея. Сочи, че за децата се грижи не бащата А. А., а неговата майка Е.ия, тъй като бащата пътува с микробус като шофьор всяка седмица до Полша.

С молба вх. №18605/10.03.2023 г. А. А. С. е представил споразумение, постигнато между страните.

С молба вх. № 20229/16.03.2023 г. Б. С. М. е заявила, че не поддържа подадения отговор и насрещен иск, а поддържа подаденото от ищеца споразумение, като моли същото да бъде одобрено от съда, на осн. чл. 127, ал.1 от СК, поради което съдът е насрочил 3 производството за разглеждане в открито съдебно заседание. Преди провеждането на откритото съдебно заседание е постъпила молба вх. №21998/23.03.2023 г. от Б. С. М., в която заявява, че не поддържа подаденото споразумение. Също така заявява, че никога не е оттегляла пълномощията си от адв. Г. А. и не е подписвала молба вх. №20229/16.03.2023 г.

В о.с.з. на 20.06.2023г. А. А. С., чрез адв.М.П. е оспорила насрещната искова молба.

Бащата полага адекватни грижи за децата. Докато е живял с Б. е пътувал. От раздялата им, той работи в България. Майката не е грижовен родител. Децата не искат да я виждат.

Предвид становищата на страните, но събраните по делото доказателства, настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и се установява от приложените по първоинстанционното дело удостоверение за раждане на детето М. А.ва А.а, родена на 28.01.2018г. и М. А.в А., роден на 01.09.2020г., че техни родители са страните по делото-А. А. С. и Б. С. М..

От служебна бележка № 92/21.09.2023г., изд. от ОУ „Д.Войников“-с. Каменар се установява, че детето М. А.ва А.а е записано в подготвителната група в ОУ за учебната 2023/2024г.

Според договор от 01.10.2014г., сключен между Община Варна и С.Я.А., за когото не се спори, че е баща на ищеца А. А. С., той е закупил жилище с площ от 47.92кв.м., находящо се в с. ****.

С допълнително споразумение № 4/03.04.2023г. към трудов договор № 5/20.03.2023г., работодателят „Ивон строй 2015“ ЕООД е възложил, а работникът А. А. С. е приел да изпълнява длъжността „работник строителство“ с работно време от 8часа, при 5-дневна работна седмица с основно месечно трудово възнаграждение от 1200.00лв. и годишен отпуск от 20 дни.

От писмо вх. № 48505/28.06.2023г. на ПРБ, ВРП е видно, че по отношение на Б. С. М. е повдигнато обвинение по пр.пр. № 17171/2022г., ДП № 1500/2022г. на Второ РУ-ОД на МВР-Варна за престъпление по чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. На 23.06.2023г. във ВРС е внесено споразумение за прекратяване на наказателното производство. С протоколно определение от о.с.з. на 03.07.2023г. по НОХД № 2672/2023г.на 32-ри състав на ВРС е одобрено постигнатото споразумение и производството по НОХД е прекратено.

По първоинстанционното решение са представени медицинско удостоверение № 294/2023г., изд. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, Отделение Съдебна медицина, за констатирани травматични увреждания на М. А.ва А.а и медицинско удостоверение № 295/2023г., изд. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, Отделение Съдебна медицина, за констатирани травматични увреждания на М. А.в А..

На осн. чл. 155 от ГПК съдът е съобщил на страните с доклада на въззивната жалба, че му е служебно известно постановеното решение № 1236/27.10.2023г. по в.гр.д. № 4

1899/2023г. на ВОС, с което е потвърдено решение № 2738/21.07.2023 г. по гр. д. № 4924/2023 г. по описа на ВРС, 10-ти състав, извлечение от което е представено по първоинстанционното дело, с което е отхвърлена молбата на М. А.ва А.а ЕГН ********** и М. А.в А. ЕГН **********, действащи чрез баща си и законен представител А. А. С. ЕГН **********, тримата от с. ****, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН спрямо Б. С. М., ЕГН ********** от гр. ****.

ДСП-Варна е изготвила социален доклад, според който децата М. и М. се отглеждат от баща си на адрес в с. **** при подходящи битови условия. Не са констатирани рискове в отглеждането им. Бащата задоволява базисните нужди на децата, като при полагане на грижите получава подкрепата на своите родители Е.ия С.а и Сали Али. Бащата показва поведение, че притежава родителски капацитет и възможности да отглежда децата в сигурна семейна среда. Среща с майката на децата не е осъществена поради това, че същата не е открита.

По първоинстанционното дело е изискана, представена и приложена епикриза от 21.12.2022г., изд. от УМБАЛ „Св.М.а“ ЕАД-Варна. Видно Б. С. М. е била хоспитализирана на 20.12.2022г. Диагнозата е Синкоп. Анемичен синдром.

Двамата родители са изслушани пред ВОС на осн. чл. 59, ал. 6 от СК.

А. С. сочи, че работи в Полша. Работил към „Ивон строй 2015“, но сега продава дрехи по пазарите в Полша от 3-4 месеца. Върнал се заради съдебното заседание. След приключване на делото възнамерява да остане в България. Понеже не му стигат парите се налагало да ходи в Полша и да работи периодично. В Полша пребивавал месец, месец и нещо, връщал се и пак работел на работата си в България. Доходите му са от двете работи. В Полша получава до 3000.00лв. месечно. Заявява: “Доходи имаме. Добре се грижим, имаме възможност да поемаме нуждите на децата си, поддържаме се, Благодаря на Господа. Майка ми и баща ми ми помагат , брат ми също ми помага, поддържаме се, в голяма къща живеем“.