Определение № 1693 от 01.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. Плевен, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20254400500917 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от ЕАД Е. И., пълномощник на Н. Л. Н., против определение № 816/26.09.2025 г. по гр.д.№ 96/2025 г. по описа на ЛРС.Счита постановения съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение № 816/26.09.2025 г. по гр.д.№ 96/2025 г. по описа на ЛРС, като се постанови съдебен акт, с който да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба № 1 за адвокатската работа.

За ответника по частната жалба – „ЮтеКредит България“ЕООД със седалище гр.София не е депозиран отговор на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 26.09.2025 г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за присъдените разноски.

С решението от 02.07.2025 г. първоинстанционият съд е присъдил с оглед на уважения установителен иск в полза на частния жалбоподател на основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ 1 на Н. Н. сумата от 180 лв. с включен ДДС.

Според чл.2, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, на която разпоредба се позовава частният жалбоподател, в случаите по чл.38, ал.2 от ЗА полагащото се възнаграждение се определя от съда съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

Частният жалбоподател счита, че аргументът, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност е неоснователно, доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса, който се определя като процент от цената на иска - обективна величина, като по аналогия, адвокатското възнаграждение също следва да сe определя въз основа на цената на иска.

Цената на иска е 1 062.01 лв.

Относно адвокатското възнаграждение е приложим горепосочената Наредба. чл.7, ал.2, т.2 от

Според §1а, ал.1, т.1 от ДР на същата по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа „интерес“ е при парични вземания – номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания – общата сума на плащанията за целия срок, а ако срок не е посочен – за 3 години.

Частният жалбоподател счита, че по аналогия с размера на държавната такса, която се определя като процент от цената на иска-обективна величина, адвокатското възнаграждение, което също се определя въз основа на цената на иска съгласно Наредба № 1/2004 г., следва да се разглежда по същия начин.Когато възнаграждението попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, неговото намаляване би било необосновано.Наредбата е изменена след решението на СЕС и не определя минимуми, но определя критерии, по които съдът се води при липса на уговорен размер между клиента и адвоката или при направено възражение за прекомерност.

В горепосочената Наредба е посочено, че при определяне на размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за „фактическа и правна сложност“ се вземат впредвид при адвокатска работа, свързана с процесуално 2 представителство – за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от ВСС, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

На следващо място в частната жалба се сочи, че за да се извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, който следва да се определи от съда, по аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение от 28.06.2016 г. по дело С-57/15 на СЕС относно „разумността“ на разноските за адвокатско възнаграждение.Позовава се на с.25, с.29, 30, 32 и диспозитива на решението.

В пар.21 на решението по дело С-57/2015 г. е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост.

Възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, без да е обвързано с размерите по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положеният от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия.

На следващо място в частната жалба е посочено, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, по аналогия следва да се приложи и разрешението изведено от СЕС при тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 по дело С-57/15 и разубеждаващият ефект от иск, както и разрешението по решение от 07.04.2022 г. по дело С-385/20 г. на СЕС.Присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ответника да сключва договори с неравноправни клаузи.

Посоченото решение на СЕС от 7 април 2022 година по дело С-385/20 е постановено по „Преюдициално запитване — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Принцип на ефективност — Принцип на равностойност — Съдебно производство за установяване на неравноправния характер на договорна клауза — 3

Правомощие на националната юрисдикция за упражняване на служебен контрол — Национално производство за определяне на съдебните разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски за адвокатски хонорар“.

Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА се дължи на адвоката (процесуален представител на страна, имаща качество на лице, попадащо в обхвата на такова по т.1-3) и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане е на другата страна, ако са налице предпоставките на чл.78, ал.1 ГПК за осъждането й за разноски.

На последно място в частната жалба се сочи, че съобразно практиката на СЕС, присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено най-ниската предлагана цена.Не такава е целта на разпоредбата на чл.101 ДФЕС.

Частният жалбоподател счита, че не може да се приеме, че решението на СЕС позволява неприлагането на Наредбата само поради посочената в него евентуална възможност за противоречие между чл.101, §1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма на определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение.Всъщност решението на СЕС възлага на националния съдия да направи преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел.

Според чл.38, ал.2 от ЗА, съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Горепосочената норма на чл.38, ал.2 ЗА не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, а водещи при определяне на възнаграждението на адвоката в тази хипотеза са извършените от адвоката действия по предоставена безплатна правна защита на страната в съответната 4 инстанция, за която се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение (определение № 3302/22.11.2025 г. на ВКС по т.д.№ 1273/2025 г .).

В процесния случай производството по делото е приключило пред първоинстанционния съд след проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на Н. Н. не се е явил.Депозирани са искова молба, както и последващи писмени становища от процесуалния му представител, като е организирано своевременното движение на делото и неговото приключване.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че адвокатското възнаграждение на частния жалбоподател по чл.38, ал.2 от ЗА, с оглед изхода по спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, възлиза на 240 лв. с ДДС .

Поради това следва да бъде отменено обжалваното определение и вместо него постановено друго такова, с което да бъде изменено на основание чл.248 ГПК решението на първоинстанционния съд в частта за разноските относно възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗА, като бъде осъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЮтеКредит“ЕООД да заплати на ЕАД Е. И., представлявано от Е.

И., допълнително адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на Н. Н. в размер на 60 лв. с ДДС (общо 240 лв. с ДДС).

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 816/26.09.2025 г. по гражданско дело № 20254410100096 по описа за 2025 година на Районен съд - Левски, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК в частта за разноските относно възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗА решение рег.№ 135/02.07.2025 г. по гражданско дело № 20254410100096 по описа за 2025 година на Районен съд Левски, КАТО ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.*************, да заплати на ЕАД Е. И., Булстат 180978004 с адрес: гр.*************, допълнително адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на Н. Л. Н., ЕГН ********** от 5 гр.******************* по гр.д. 96/2025 г. по описа на РС Левски, в размер на 60 лв. с ДДС (общо 240 лв. с ДДС).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. Плевен, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20254400500917 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от ЕАД Е. И., пълномощник на Н. Л. Н., против определение № 816/26.09.2025 г. по гр.д.№ 96/2025 г. по описа на ЛРС.Счита постановения съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение № 816/26.09.2025 г. по гр.д.№ 96/2025 г. по описа на ЛРС, като се постанови съдебен акт, с който да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба № 1 за адвокатската работа.

За ответника по частната жалба – „ЮтеКредит България“ЕООД със седалище гр.София не е депозиран отговор на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 26.09.2025 г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за присъдените разноски.

С решението от 02.07.2025 г. първоинстанционият съд е присъдил с оглед на уважения установителен иск в полза на частния жалбоподател на основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ 1 на Н. Н. сумата от 180 лв. с включен ДДС.