Решение № 2013 от 15.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2013

Хасково, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700345 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Администротивно-процесуалния кодекс във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба от А. Ч. С. от [населено място], * подадена чрез пълномощник адв. Б. И. от АК - Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0254-000023/10.03.2026г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП и е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката твърди, че нито е допускала, нито е разрешавала притежавания от нея автомобил да бъде ползван и управляван от неправоспособен водач, тъй като по времето на издаване на ЗППАМ автомобилът се е намирал в сервиз за извършване на ремонтни дейности, като тя не е упълномощавала лицето Х. М. да управлява автомобила за лични нужди или извън неотносимото към ремонта пробно движение. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Полицейски инспектор в ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград (Б. И. М.), редовно призован за съдебно заседание се явява лично. Сочи, че оставя на преценката на съда дали заповедта следва да бъде отменена, но с оглед установените факти, намира жалбата за основателна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 10.03.2026г. от младши инспектор в ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград на Х. Х. М. е съставен АУАН, Серия GA №3640156, за това че на посочената дата в [населено**, с рег. № [рег. номер], собственост на А. Ч. С., без да е правоспособен водач, представляващо нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, извършено при условията на повторност. Налице са данни по делото, че е образувано БП №98/2026г. на РУ – Димитровград по чл. 343в, ал.2 от НК по отношение на Х. Х. М..

С оспорената ЗППАМ №26-0254-000023/10.03.2026г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград, на основание чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП на А. Ч. С. е наложена ПАМ – "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", като от фактическа страна е посочено, че на 10.03.2026г., в 15:45 часа в [населено място] на [улица]до * с посока на движение юг-север, водачът М. е управлявал лек автомобил *, модел * с рег. № [рег. номер], собственост на А. Ч. С., като при проверка служителите установили, че М. не притежава СУМПС и управлява МПС с връчено и влязло в сила НП, т.е че същия е неправоспособен водач. Заповедта е връчена на А. Ч. С. на 16.03.2026г.

По делото като свидетел е разпитан А. С. Г., който е в съжителство с жалбоподателката. При разпита свидетелят посочи, че рейката на автомобила протекла и той го закарал на майстор, като му били препоръчали Х. М.. Колата била оставена за ремонт и престояла там пет месеца и после, когато отишъл да я вземе, майсторът му казал, че колата я няма. На зададения от него въпрос къде е колата Х. М. му обяснил, че го спрели, но той нямал документи. На следващия ден отишли в полицията и там им обяснили, че лицето което е управлявало автомобила било неправоспособно и затова автомобилът им ще бъде отнет за срок от 6 месеца. Заявява, че по никакъв начин не са давали съгласието си М. да управлява техния автомобил.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.4а, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВ-Хасково, с която са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР-Хасково, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, включително по чл.171, т.2а от ЗДвП, сред които попада и заеманата от издателя на акта длъжност. Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието МПС е било управлявано от лице, непритежаващо СУМПС. С оглед на това съдът намира, че са изпълнени законовите изискванията за постановяване на относително мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл.23 от ЗАНН.

В случая ЗППАМ е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Оспореният акт от фактическа страна се основава на това, че на 10.03.2026г., в 15:45 часа в [населено място] на [улица]до №21, собствения на А. Ч. автомобил е бил управляван от лицето Х. М., който е неправоспособен водач, т.е. наложената на жалбоподателката ПАМ е в хипотезата на171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП – на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, при управление на ППС от лице, непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от такова лице, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС – за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. От доказателствата по делото обаче по несъмнен начин се установи, че жалбоподателката с каквито и да било действия или бездействия не е предизвикал противоправния резултат – управлението на притежавания от нея автомобил от неправоспособен водач, тъй като към датата на извършване на нарушението, за което е съставен АУАН, автомобилът и е бил оставен на ремонт. Следователно в случая управлението на автомобила от лице, непритежаващо СУМПС, не се свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона административния орган е приел, че жалбоподателката е допуснала собствения и лек автомобил да бъде управляван от неправоспособния водач, като основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ , предл. последно от ЗДвП. Още повече, дори самият орган е разколебан в извършените от него действия, тъй като в съдебно заседание заяви, че познават лицето Х. М. и е известно, че същият е неправоспособен водач и постоянно управлява МПС-та, но просто тогава успели да го спрат.

Действително, за прилагането на ПАМ в цитираната хипотеза – на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагането на ограничението наличието на субективно отношение (знание, съгласие и т. н.) на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказана необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия или бездействия, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Ето защо с наложената на жалбоподателката ПАМ е нарушен и принципа на съразмерността.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като преди издаването й не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства, сочещи, че собственикът на МПС не е предоставил автомобила си за управление на неправоспособния водач.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената ЗППАМ, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.