Решение № 83 от 30.03.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Шумен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20263600500055 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №889/12.11.2025г. по гр.д.№3023/2024г. по описа на ШРС ,съдът е отхвърлил предявените от “Ново финанс” ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “..... представлявано от ...., срещу Н. А. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. “......” № 13, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 987,46 лева договорна лихва по падежирали вноски в периода 24.03.2023 г. до 23.03.2024 г. по договор за заем №1171-ШН-20.05.2022 и сумата от 5431,26 лева договорна лихва по падежирали вноски в периода 24.03.2023 г. до 23.03.2024 г., по договор за заем №1172-ШН 23.05.2022, като неоснователни, осъдил е “Ново финанс” ООД, ЕИК 203806803 да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, сумата от 1090 лева, представляваща сторени разноски в производството.

Решението е обжалвано от ищеца “Ново финанс” ООД действащо ,чрез пълномощника си адв.Д. Т. от ВАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи изцяло предявените искове и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Н. А. Н. , действаща, чрез пълномощника си адв.Д. К. от ШАК е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното решението.

1

Въззивната жалба е депозирана в срок ,от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

Разгледани по същество въззивната жалба е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено, че съществуват вземания за договорна лихва по падежирали вноски за периода 24.03.2023 г.

23.04.2025 г. в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от два договора за заем №1171-ШН-20.05.2022 и №1172-ШН-23.05.2022.

На основание депозирано от ищеца Заявление по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1008/2024г. на ШРС е издадена Заповед №478/23.04.2024г. и изпълнителен лист №......г., с която на ответника Н. А. Н. е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5 431.26 лв.

/пет хиляди четиристотин тридесет и един лев и двадесет и шест стотинки/ възнаградителна лихва по Договор №1172-ШН-23.05.2022 г. от 23.05.2022 г., за периода от 24.03.2023 г. до 23.03.2024 г., с нотариална заверка на подписите рег. № ..... г. на Нотариус М.

А., нотариус в РС-Шумен, с рег. № ... на Нотариалната камара, сумата от 987.46лв.

/деветстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ възнаградителна лихва по Договор № 1171-ШН-20.05.2022 г. от 20.05.2022 г., за периода от 24.03.2023 г. до 23.03.2024 г., с нотариална заверка на подписите рег. № ..... г. на Нотариус М. А., нотариус в РС-Шумен, с рег. № ... на Нотариалната камара, както и сумата от 928.40лв. /деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/ - разноски по делото, от които 128.40 лв. /сто двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/ - заплатена държавна такса и 800.00 лв.

/осемстотин лева/ - адвокатско възнаграждение. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, и на ответника е указана възможността да предяви установителната си претенция по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

От представените Договори за заем е видно, че с договор №1171-ШН-20.05.2022г. ищеца е предоставил на ответника заем в размер на 2000 лева със срок на договора 60 месеца, посочена първа погасителна вноска 23.06.2022г., фиксиран годишен лихвен процент 36%, ГПР - 42,88%, в чл.2.19. е посочено че по отпуснатата сума 2000 лева следва да се изплатят общо 4336,20 лева, включваща лихви - 2336,20 лева, срещу изплатени такси е отбелязано 0,00 лева, в чл.5.6 от договора е посочено, че заемополучателя се задължава да сключи и поддържа през целия срок на действие на договора Имуществена застраховка срещу пожар, земетресение, природни бедствия, ВиК аварии, наводнения, причинени от съседи, токов удар и късо съединение с размер на покритие 200 % от стойността на 2 главницата, с право на обезщетение в полза на заемодателя. С договор №1172-ШН 23.05.2022г. ищеца е предоставил на ответника заем в размер на 11000 лева със срок на договора 60 месеца, посочена първа погасителна вноска 23.06.2022г., фиксиран годишен лихвен процент 36%, ГПР - 42,88%, в чл.2.19. е посочено че по отпуснатата сума 11000 лева следва да се изплатят общо 23847,60 лева, включваща лихви - 12847,60 лева, срещу изплатени такси е отбелязано 0,00 лева, в чл.5.6 от договора е посочено, че заемополучателя се задължава да сключи и поддържа през целия срок на действие на договора Имуществена застраховка срещу пожар, земетресение, природни бедствия, ВиК аварии, наводнения, причинени от съседи, токов удар и късо съединение с размер на покритие 200 % от стойността на главницата, с право на обезщетение в полза на заемодателя. В общите условия са посочени дължими такси за различни услуги, между които за документални справки, при учредяване на ипотека /каквато е настоящата хипотеза/, при заличаване на ипотека и др.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза пред ШРС се установява, че размерът на възнаградителната лихва за периода 24.04.2023 –

23.03.2024 г. по Договор № 1171- ШН-20.05.2022 е 577,43 лева, а по договор №1172-ШН23.05.2022 – 3176,05 лева, като според уточнението на вещото лице възнаградителната лихва по погасителния план за м. април 2023 г. не е включена в изчислените суми, тъй като са падежирали на 23.04.2023 г. Ако се добави периода 23.03.2023 г. – 24.04.2023 г., вещото лице сочи, че към изчислените от него суми, следва да се добавят по още две договорни лихви в размерите, посочени в погасителния план към договорите. Възнаградителната лихва, заявена с исковата молба, е формирана от непогасени възнаградителни лихви както са посочени в погасителния план към всеки договор. В табличен вид са посочени плащанията по договорите и за погасяване на кои задължения са отнесени. Вещото лице заявява, че в ГПР по договорите е включена единствено договорената лихва между страните, без други такси и разходи.

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване съществуването на вземания – неиздължена договорна лихва по договор за потребителски кредит.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата по договора възнаградителна лихва.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че “Ново финанс” ООД и Н. А.

Н. са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях два договор за кредит , като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорените суми и те са 3 били получени по сметката на кредитополучателя.

Установено е, че кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не е предназначен за търговска или професионална дейност, с оглед на което ответника има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и доколкото заемите са били обезпечени с ипотека в настоящия случай е приложим ЗКНИП /доколкото разпоредбите на ЗПК са неприложими съобразно чл.4, ал.1, т.2 ЗПК/.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 11 ЗКНИП, договорът за кредит трябва да съдържа и обща сума, дължима от потребителя по кредита. В т.15 от ДР на ЗКНИП е посочено, че - "Обща сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а в т.16 - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита.

Както бе отбелязано по - горе, и в двата договора за заем като обща сума, дължима от потребителя е посочена единствено главницата плюс дължимата договорна лихва, което противоречи на приетия ГПР в размер на 42,88 %, доколкото ако е дължима само главницата с договорната лихва, би трябвало годишния процент на разходите да е равен на договорения лихвен процент - 36%, което не е вярно. И в договорите и в общите условия са посочени дължими от заемополучателя разходи, свързани с договора - оценка на имота, нотариални такси, такси за изготвяне на документи, адвокатски възнаграждения, държавни такси и такса за вписване, свързани с учредяване на ипотеката, както и разноските по задължително предвидената имуществена застраховка за целия срок на действие на двата договора. Всички тези разходи е следвало да бъдат включени и изрично посочени в общо дължимата сума съобразно чл.24, ал.1, т.11 ЗКНИП, а неточното посочване на общата сума обуславя неизпълнение на горното задължение.

В настоящия случай след изследване на съдържанието на двата договора, съдът намира, че тези договори са недействителни поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 24, ал. 1, т.9 от ЗКНИП, съгласно който годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.

Така, в процесните договори са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договорите . Годишният процент на разходите по кредита на осн.чл.29 ал.1 от 4

ЗКНИП изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесните договори за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.

Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в чл.29 ал.2 от ЗКНИП и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в договорите се включват и други разходи за кредитополучателя вкл. и застраховки по двата договора за целия им срок на действие по които той дължи допълнителни суми и по този начин не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР.