Решение № 387 от 21.03.2022, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№387 гр.Бургас, 21.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 21 февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ : Веселин Белев при участието на секретаря С. Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1789 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

Съдебното производство е образувано по жалба на Смарт

Билд ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Черноморец, съдебен адрес:***.

В настоящото производство жалбоподателят се представлява от пълномощник – адвокат Р.В. ***.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, който в съдебното производство се представлява от главен юрисконсулт Е.Т..

Предмет на обжалване е ревизионен акт (РА) № Р-02000*********-091-001/29.03.2021г., издаден от Василка Радева на длъжност началник сектор Ревизии, възложил ревизията, и Стефан Чакъров на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в частта, с която са установени задължения на жалбоподателя, представляващи корпоративен данък и лихви, както следва: за 2014 г. – 15 266.49 лева главница и 9 290.53 лева лихва; за 2015 г. – 7 367.90 лева главница и 3 733.57 лева лихва; за 2016 г. – 10 501.11 лева главница и 4 250.37 лева лихва; за 2017 г. – 7 085.69 лева главница и 2 151.47 лева лихва; за 2018 г. – 8 051.79 лева главница и 1 630.62 лева лихва. В обжалваната пред съда част, РА е потвърден с решение № 93/15.06.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на оспорената пред съда част на ревизионния акт, основани на оплаквания за неправилно приложение на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, произтичащо от неправилно възприети стойности на продадени от дружеството обекти. В тази връзка се сочи, че приходните органи не са събрали достатъчно доказателства, които да обосноват констатациите си, че обектите, предмет на изследване в производството, са продадени на цени под тяхната себестойност и това обстоятелство е останало недоказано. Изследваните сделки не са извършени и между свързани лица. Наред с това, се излагат съображения, че експертизата, въз основа на която са определени пазарни цени на продадените имоти, станали повод за определяне на задължения за корпоративен данък, е изготвена в нарушение на нормативните изисквания. В тази връзка е посочено, че вещото лице не е приложило установените в §1, т. 10 от ДР на ДОПК методи за определяне на пазарни цени, доколкото е приложен метода на сравнителната стойност, който не е посочен в цитираната разпоредба. Наред с това, се оспорват и взетите предвид от експерта аналози, като се сочи, че същите не представляват сходни обекти на продаваните – същите имат различно местоположение и различна квадратура. Изложено е още, че при изготвяне на оценката не са приложени относимите корекционни коефициенти – за местоположение, както и не е отчетено, различието в квадратурата и обстоятелството, че част от обектите са продадени преди да бъдат въведени в експлоатация. По отношение на вилните сгради, са изложени съображения, че при изготвяне на експертизата при определяне цени на земята не са ползвани съпоставими имоти, тъй като ползваните от вещото лице не са били застроени.

Сочи се още, че оценките на вилите са завишени предвид, че експерта неправилно е приел, че всяко от тях се е изграждала равномерно през всяка от годините.

Изложени са конкретни съображения относно част ползваните от експерта аналози. Посочено е още, че в хода на ревизията не е доказан по безспорен начин недостига на парични средства в дружеството. Оспорват се също така и констатациите, че не може да се обоснове икономическа изгода от заведения актив „инфраструктура“. Иска се съдът да отмени оспорената част от ревизионния акт. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата, като в подробни писмени бележки излага допълнителни съображения за нейната основателност. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, като представя списък на разноските.

Представителят на ответника оспорва жалбата като неоснователна, като се позовава на съображенията изложени в решение на директора на дирекция ОДОП Бургас. Оспорва заключението на вещото лице по допълнително изготвената съдебно-счетоводна експертиза, в частта в която е изложено, че заведената в активите на дружеството „инфраструктура“ може да бъде отнесена към два съседни имота, като фактът, че същата благоприятства ползването на единия, не обосновава начисляването на амортизации, както е сторено от жалбоподателя. Представя административната преписка. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което да бъде изчислено съобразно Наредба № 1 върху материалния интерес по делото.

Жалбата срещу ревизионния акт е подадена от лице с правен интерес от оспорването му, в срока предвиден по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество съдът взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, при което прие от фактическа и правна страна следното.

Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220005225-020-001/31.08.2020г. (л.665), връчена на жалбоподателя на 08.09.2020 г., изменяна със заповеди № Р-02000220005225-020-002/02.12.2020г.

(л.354), връчена на жалбоподателя на 02.12.2020 г., и № Р-02000220005225-020-003/04.01.2021г.

(л.213), връчена на жалбоподателя на 04.01.2021 г. Заповедта за възлагане, както и заповедите за изменението ѝ са издадени от Василка Радева на длъжност началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас. От посочените заповеди по делото са приложени заверени преписи.

Констатациите на екипа ревизори са отразени в представен по делото заверен препис от ревизионен доклад № Р-02000220005225-092-001/26.02.2021г. В предоставения срок и на основание чл.117 ал.5 от ДОПК, ревизираното лице е подало възражение срещу ревизионния доклад.

Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който е приключила ревизията, от който се установи издаването му. Актът, чиято законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство, установява задължения на дружеството-жалбоподател за корпоративен данък, както следва:

- за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. – данък в размер на 20 080.98 лева и лихва за забава в размер на 12 220.40 лева;

- за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. – 7 367.90 лева и лихва за забава в размер на 3 733.57 лева;

- за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. – 10 501.11 лева и лихва за забава в размер на 4 250.37 лева;

- за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. – 7 085.69 лева и лихва за забава в размер на 2 151.47 лева;

- за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. – 8 592.79 лева и лихва за забава в размер на 1 740.18 лева.

Издателите на ревизионния акт са обсъдили и приели за неоснователно подаденото от задълженото лице възражение срещу ревизионния доклад.

Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт по административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от решение № 93/15.06.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С решението процесният ревизионен акт е отменен в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък, както следва: за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. – данък в размер на 4 814.49 лева и лихва за забава в размер на 2 929.87 лева и за периода за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. – данък в размер на 541.00 лева и лихва за забава в размер на 109.56 лева. В останалата част, която е предмет на съдебното производство, РА е потвърден.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионният акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис.

Компетентността на лицата, издали актовете в хода на ревизионното производство се установява чрез представената заповеди за възлагане на правомощия № РД-360/29.06.2020 г. и № РД-7/04.01.2021 г. и двете на директора на ТД на НАП Бургас.

При така събраните доказателства и установените чрез тях факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.

В хода на производството са събрани допустими доказателства и доказателствени средства, въз основа на които са формирани крайните изводи на приходните органи. В тази връзка до жалбоподателя са изпратени редица искания за представяне на писмени обяснения и писмени доказателства, като постъпилите отговори и придружаващите ги доказателства са взети предвид при постановяване на крайния акт. Наред с това, с цел изяснява на фактическата обстановка доказателства са изискани и събрани и от трети лица, а именно – З. М. П. и В. М. П., двамата съдружници в ревизираното дружество; Д.

Б. Ч.; Община Созопол; В. Йорданов К.; Д. Я. Я.; С. К. Я.; „Блеском“ ЕООД, Милена Евгениева Кацарова (последната не е получила отправеното ѝ искане, респективно не е представила изисканите обяснения и доказателства). Извършено е и посещение в счетоводството на ревизираното лице, за което надлежно е изготвен протокол и са приобщени събрани доказателства. За изясняване на възникнали в производството въпроси, относно действителната продажна цена при редица извършени сделки за продажба на имоти, е изготвена и оценъчна експертиза, която на основание чл. 60 от ДОПК се явява допустимо доказателствено средство.

Експертизата е възложена по установения ред и е изготвена от експерт, притежаващ необходимото образование и практически опит за целите на задачата.

Наличието на данни за недостиг на средства в дружеството за осъществяване на неговата дейност и обстоятелството, че през ревизирания период са констатирани данни за продажби на недвижими имоти на цени под размера на тяхната себестойност, както и регистрираните отрицателни финансови резултати, според съда, обосновават необходимостта от извършване на експертиза, която да провери дали с извършените продажби на недвижими имоти през ревизирания период не се заобикаля данъчното законодателство, посредством деклариране на по-ниска продажна цена в изготвените нотариални актове от действителната. Възраженията в жалбата относно липса на доказателства, подкрепящи констатациите на приходните органи, както и оспорването на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, касаят материалноправната законосъобразност на оспорения акт.

За да се произнесе по правилното приложение на материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

По отношение на Смарт Билд ООД е проведена предходна ревизия, приключили с РА № 102-*********/04.04.2012 г., с обхват задължения за ДДС за периода 04.03.2009 г. – 30.09.2011 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2010 г. В хода на съдебното производство е представена единствено извадка от изготвения ревизионен доклад, с който ревизията е приключила.

От представените с преписката доказателства – справки, писмени обяснения, строителни книжа, нотариални актове, договори за покупко-продажба и др. се установява, че през ревизирания период жалбоподателят Смарт Билд ООД е осъществявал дейност по строителство чрез възлагане, продажба и отдаване под наем на собствени недвижими имоти. Собственици на дружеството са В. М. П. и З. М. П.. Според декларираните от дружеството данни, основната му дейност е финансирана от приходи от продажби и наеми, допълнителни парични вноски от съдружници съгласно чл. 134 от ТЗ, заеми от трети лица и банков кредит.