Решение № 43 от 21.03.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кубрат, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, ІІІ - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20243320100460 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, предявени по реда на чл.415 от ГПК, вр. чл.240 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощник юрк. С. П.

П. твърди, че на 06.04.2017 г. между банката и ответника Л. И. К. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 5500,00 лева. Кредитът е бил усвоен чрез разплащателна сметка на кредитополучателя. Ответникът допуснал забава в плащанията на договорените месечни вноски, при което банката се възползвала от правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземането, за което обстоятелство длъжникът бил уведомен чрез залепване на уведомление.

Поради това, че ответникът не погасил задълженията си, на 02.11.2023 г. кредитодателят е подал заявление в РС – Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 723/2023 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 399/08.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Л. И. К., че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите: 3666,02 лв. (три хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и две стотинки) – главница, ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до 1 изплащането на сумата; 761,09 лв. (седемстотин шестдесет и един лева и девет стотинки) – дължима договорна лихва, начислена за периода от 28.01.2022 г. до 26.09.2023 г.; 73,64 лв. (седемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки) – обезщетение за забава, начислено за периода от 28.01.2022 г. до 26.09.2023 г.; 48,10 лв. (четиридесет и осем лева и десет стотинки) – законна лихва, начислена за периода от 27.09.2023 г. до 01.11.2023 г.; 120,00 лв. (сто и двадесет лева) – дължими разходи при изискуем кредит.

Претендират направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. С. П. П., която поддържа депозираната искова молба и моли за уважаване на предявените искове в пълен размер и присъждане на сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът Л. И. К., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез особен представител адв. М. Д., АК-Разград, депозира отговор, че така предявените искове са допустими. Изразява становище за основателност на исковите претенции, с изключение на претендираната сума от 120,00 лв. – дължими разходи при изискуем кредит, като неоснователна и недоказана. За съдебно заседание депозира становище, че поддържа отговора на исковата молба и моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор и Л. И. К. като кредитополучател на 06.04.2017 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 5500,00 лева.

Кредитът е бил усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя.

Поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски за периода от 28.01.2022 г. до 28.09.2023 г., е била изпратена покана-уведомление до длъжника, с което банката го уведомила, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем. Поканата е изпратена с уведомление за залепване, като кредитт е обявен за предсрочно изискуем на 27.09.2023 г.

Въпреки настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, ответникът не е изпълнил задължението си да погаси дължимата сума.

В съответствие с чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.417, т.2 от ГПК, на 07.11.2023 г., Банката е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в PC – Кубрат, образувано в ч.гр.д. № 723/2023 г.

По образуваното заповедно производство е издадена Заповед № 399/08.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от 08.11.2023 г. за предявените в производството парични вземания на банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като на ищеца са присъдени и сторените разноски в заповедното производство.

Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е 2 образувано изп. дело № 2024912040005 по описа на ЧСИ Г. С., рег.№ 912 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград. Поради това, че така издадената заповед е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение указанията на съда кредиторът предявява настоящия иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която като компетентно извършена, обоснована и неоспорена от страните се възприема от съда изцяло, се установява, че размерът на непогасените задължения на Л. И. К. към банката по договора за кредит за текущо потребление от 06.04.2017 г. към датата на подаване на заявлението – 07.11.2023 г. е в общ размер на 4668,85 лв., разпределени както следва: 3666,02 лв. – непогасена главница; 761,09 лв. – непогасена договорна лихва; 73,64 лв. – обезщетение за забава; 48,10 лв. – законна лихва, начислена за периода от 27.09.2023 г. до 01.11.2023 г.; 120,00 лв. – такса изискуем кредит.

Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо потребление от 06.04.2017 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.

Предвид така установеното от фактическа страна, формулира следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 723/2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Последната, е обоснована с представен по чл.417, т.2 от ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 06.04.2017 г., по силата на което кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора; настъпване на крайния падеж на договора, както и размера на всяко от претендираните вземания (по 3 пера).

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установи, че кредитопрът е предоставил заемната сума, предмет на договора.

Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по кредита, съобразно постигнатите между страните уговорки, също категорично се установи по делото въз основа на заключението на изготвената ССчЕ.

В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на сумата при условията на чл.18.2 и чл.19.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката.

Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.

От представените писмени доказателства се установи, че ответникът е изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си по кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок. Длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.

Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е обявена на 27.09.2023 г. и при съобразяване липсата на извършени плащания от страна на ответника след месец 28.01.2021 г., следва изводът за основателност на исковата претенция за претендираната главница и договорна лихва.

Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Претендираната договорна лихва следва да се уважи в заявения размер като върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва.

Безспорно е установено, че ответникът е закъснял с плащането, от което следва изводът, че същият е в забава и дължи обезщетение за забава в претендирания размер, разсрочени лихви и законна лихва от 27.09.2023 г. до 01.11.2023 г., както и 120.00 лева заемни такси при изискуемост на кредит, съобразно чл.5 от Таксите по кредити за текущо потребление на банката, поради което и тези претенции се явяват основателни.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 07.11.2023 г. след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото 4 доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и извършеното доказване на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че претенциите на ищцовото дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в общ размер на 1053,26 лв., от които внесена държавна такса – 253,26 лв., възнаграждение за особен представител – 400,00 лв. и възнаграждение за вещо лице – 400,00 лв., а в заповедното производство са сторени разноски в общ размер на 243,38 лв., от които внесена държавна такса в размер на 93,38 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150,00 лв. Съобразно уважаването на исковете в пълен размер, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в настоящото производство в размер на 1053,26 лв. и в заповедното – в размер на 243,38 лв.