Акт от 09.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21026 гр. София, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110107392 по описа за 2026 година

И. С. С. е предявил срещу „...“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от ... г. поради противоречието му със закона и неговото заобикаляне.

Ищецът твърди, че на ... г. сключил с „...“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на договор за кредит, сключен между ищеца и „...“ ЕАД при уговорена главница от 6 000 лева. Ищецът поел задължение по договора за поръчителство за заплащане на ответното дружество на възнаграждение в размер на сумата от 4 738,52 лева, която сума не била включена при формиране на размера на приложимия ГПР по договора за кредит, нито в погасителния план към него. Сключването на договора за поръчителство представлявало задължителна предпоставка за сключването на договора за кредит, като разходите по изпълнението му не били предвидени като част от разходите по договора за кредит, което обуславяло извод за недействителност на договора за поръчителство. По силата на Решение №2596 по гр. д №70724/2024г. по описа на 169-състав при СРС сключеният договор за кредит с „...“ ЕАД бил прогласен за недействителен, което съставлявало основание за прогласяване недействителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство. Ищецът поддържа твърдения, че договорът за предоставяне на поръчителство целял заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като уговореното възнаграждение представлявало скрита лихва и следва да бъде прието за разход по кредита, съответно да участва при изчисляване на приложимия ГПР по кредита.

Изтъква се наличието на свързаност между кредитодателя „...“ ЕАД и ответното дружество.

Ищецът посочва, че така сключеният договор за поръчителство не съответствал на обезпечителната функция на поръчителството, предвидена в закона. Моли съда да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „...“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва факта на сключване на договор за поръчителство между страните. Оспорва наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска. Ответникът подробно описва реда за сключване на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Посочва, че възнаграждението на поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР, т. к. представлявало предоставена допълнителна услуга, предоставянето на обезпечение по кредита не било задължително условие за получаване на кредита, изцяло зависело от преценката на кредитополучателя, сключването на договора за поръчителство следвало сключването на договора за кредит и размерът на възнаграждението не бил известен на кредитодателя към момента на сключване на кредитната сделка. Ответникът оспорва наличието на свързаност 1 между кредитодателя „...“ ЕАД и ответното дружество. Въз основа на така изложените съображения моли съда за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор за предоставяне на поръчителство от ...г., сключен между „...“ ЕООД, в качеството на поръчител, и И. С. С., в качеството на потребител. С така сключеният договор ответникът се е задължил да сключи договор за поръчителство с „...“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения на ищеца, възникнали съгласно договора за потребителски кредит №...г., сключен с „...“ ЕАД, срещу възнаграждение в размер на 4 738,52 лева, дължимо от ищеца и платимо на месечни вноски, с посочени падеж и размер в приложения погасителен план.

С Решение №2596/11.02.2026г. по гр. д. №70724/2024г. по описа на СРС, 169 състав, влязло в законна сила на 11.03.2026г., е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК на договор да потребителски кредит №...г., сключен между И. С. С. и „...“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ...г., сключен за обезпечаване на Договор за потребителски кредит №...г., поради противоречието му със закона и неговото заобикаляне

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иска, включително наличието на правен интерес, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Наличието на правен интерес от предявяване на исковата претенция се извежда от въведените твърдения в исковата молба. Съобразно въведените фактически твърдения в обстоятелствата част на иска съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца за предявяване на настоящия установителен иск. Определянето на вида и обема на търсената правна защита е в преценката на ищеца, а прогласяването на договора за кредит, от който произтича главният дълг, както и евентуалното погасяване на притезателните правата на ищеца, произтичащи от недействителността на кредита, не обуславят извод за отпадане на интереса на ищеца от внасяне на установеност в отношенията с ответното дружество по отношение на валидността на възникналото помежду им договорно отношение по договор за поръчителство. Същевременно правоотношението по договора за поръчителство, въпреки че има акцесорен характер, се ползва с относителна самостоятелност, обвързва различни страни и поражда права и задължения помежду им, които формално запазват правното си действие до установяването по съдебен ред на евентуалната недействителност на договора на сочените правни основания, включително поради нищожност на договора за потребителски кредит.

Настоящият състав намира, че Договор за поръчителство от ... г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, като същият е сключен за обезпечаване на Договор за потребителски кредит. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор за поръчителство, наред с обезпечения договор за потребителски кредит, се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

2

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за поръчителство, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора на посоченото правно основание.

С приетия за окончателен доклад по чл. 146 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между И. С. С. и „...“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на Договор за потребителски кредит №...г., сключен между ищеца и „...“ ЕАД, при уговорено възнаграждение за ответника в размер на 4 738,52 лева.

Съдът на основание чл. 297 ГПК съобрази, че с Решение №2596/11.02.2026г. по гр. д.

№70724/2024г. по описа на СРС, 169 състав, влязло в законна сила на 11.03.2026г., договор да потребителски кредит №...г., сключен между И. С. С. и „...“ ЕАД, е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, изразяващо се в невключване на уговореното възнаграждение по процесния договор за поръчителство от ...г. при формиране на приложимия ГПР по кредита.

Настоящият съдебен състав намира, че въпреки, че всеки един от процесните договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „...“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Още повече, че „...” ЕАД и „...”ЕООД са свързани лица, доколкото от направената справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „...” ЕООД е „...” ЕАД. Ето защо съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за общ разход.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава пет пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 13,64 % /10 пункта + ОЛП, който е 3,64%/. В настоящия случай размерът на ГПР при включване на договорения размер за възнаграждението за поръчителство от 4 738,52 лева при уговорена главница по кредита от 6 000 лв. би надвишил съществено допустимия ГПР от 68,2%.

Следва да се посочи, че печалбата на „...“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „...“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че единствената цел на кредитора, въвеждайки задължение за потребителя да сключи договор за предоставяне на обезпечение при задължение на заплащане на възнаграждение на поръчителя, е да генерира за себе си допълнителна печалба. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобикали разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „...“ АД.

С уговарянето на задължението за заплащане на задължение за предоставяне на поръчителство е нарушен принципа за добросъвестност и справедливост, доколкото уговореното възнаграждение е дължимо при липсата на насрещно предоставена услуга от поръчителя, независимо от обстоятелството дали потребителят престира изпълнение по договора и реално служи за акумулиране на допълнителна печалба за кредитодателя, уговорена по неясен и заблуждаващ потребителя начин. С договора за поръчителство не се 3 цели реално обезпечаване на бъдещ договор за кредит, сключен с „...“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „...“, кредиторът плаща вземането си сам на себе си, което настоящият съдебен състав приема че реализира хипотезата на заобикаляне на закона. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на бъдещия договор за кредит, осигуряване на допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство на основание заобикаляне на закона.