Решение № 100 от 23.06.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Тутракан, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна искова молба с вх.№ 6609/09.12.2025 г. на „Б.“ АД с ЕИК *** против П. Н. С. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на парична сума по договор за потребителски кредит, за която е издадена Заповед № 2077/18.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2892/2025 г. на РС – Перник.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 2182,71 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в с. Малък Преславец, общ. Главиница, обл. Силистра, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 18,98 евро върху цената на иска.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от 11.11.2025 г., когато е връчено на ищеца Разпореждане № 19344/03.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 2892/2025 г. на РС-Перник.

С исковата молба се претендира на основание договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2024 г. главница в размер на 1996,61 лева (1020,85 евро), ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 17.07.2025 г. до окончателното погасяване на задължението; договорна лихва за периода от 20.07.2024 г. до 11.06.2025 г. в размер на 146,92 лева; обезщетение за забава за периода от 20.07.2024 г. до 11.06.2025 г. в размер на 15,62 лева и обезщетение 1 за забава за периода от 12.06.2025 г. до 15.07.2025 г. в размер на 23,56 лева.

Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор. Излага доводи в тази насока. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответницата П. С. подава отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез назначения ѝ с Определение № 158/15.04.2026 г. особен представител – адв. Д. А. от АК – Силистра.

В съдебното заседание ищецът не се явява, представя писмено становище вх.№ 2841/02.06.2026.

Ответникът се представлява от особения представител, който моли да се отхвърли иска.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.

От представения Договор за потребителски кредит за текущо потребление от 19.07.2024 г. става ясно, че страните са уговорили заем в размер на 2000 лева, за срок 58 месеца, при ГЛП 8,20% и ГПР 25,73%.

Погасителната вноска е 57,30 лева на месец, в която е включена еднократна такса от 100 лева в началото на договора, ежемесечна такса от 11,99 лева, незнайно за какво, и ежемесечна застрахователна премия от 3,43 лева.

С покана уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, връчена на кредитополучателя П. С. на 12.06.2025 (чрез брат ѝ Станислав Станчев), банката кредитор е обявила предсрочната изискуемост на заема.

Според точка 16.2 от Общите условия на банката за този вид договори, за да има право кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на заема, са необходими 90 дни в забава. Видно от представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги, кредитът не е обслужван според условията на договора, като към 28.05.2026 г. забавата е 327 дни. Следователно кредитодателят е упражнил надлежно правото си да обяви непогасената главница по заема за предсрочно изискуема.

Видно от представения от ищеца застрахователен сертификат от дата 19.07.2024 г., той се отнася за застраховка „Кредитна защита“, предложена на ответника от служителката М. Ц. Същата, която е сключила договора за кредит от името на банката. Банката действа като застраховащо лице и застрахователен агент и се явява ползващо се от застраховката лице, в случай че настъпи застрахователният риск. Застрахователната премия от 3,43 лева присъства в погасителния план.

Съдът съобразява, че след таблицата на погасителния план е записано, че застраховката не е задължително условие за получаване на кредита, но въпреки това, видно от приетия сертификат по застраховка „Кредитна защита“ и от съгласието за присъединяване към нея, застраховащ и ползващ се от 2 застрахователните плащания при настъпване на застрахователните рискове е банката кредитор, която действа и като застрахователен агент по договор сл.№ 1030000002. При това положение, и след като застрахователната премия е включена в погасителния план, не може да се приеме на основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че тя е разход, който не е задължителен за сключването на договора за кредит при конкретните условия.

В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното транспониране на директивата, смисълът ѝ е запазен в ЗПК.

Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно това условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него.

Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има качеството на застрахователен посредник, който е предложил и е сключил договора за застраховката между длъжника и застрахователя, и при положение че самият кредитор е ползващото се по нея лице, би било неоснователно да се приеме, че процесната застраховка е нямала значение за отпускането на заема при конкретните условия. Съдът обръща внимание на съображение № 20 от Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално усърдие. Щом договорът, застраховката и изобщо всички документи по заема са подписани на една и съща дата – 19.07.2024 г., и от един и същи служител на банката – Михаела Цветанова, обективната оценка на тези факти сочи на извода, че кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които следва да направи потребителят за получаване на заема при конкретните условия. Ето защо ежемесечният разход за застрахователната премия е следвало да се включи към общите разходи по заема, оттам и при изчислението на ГПР.

За да даде точен отговор за размера на ГПР, съдът се позовава на огледа на интернет сайт на Европейската комисия, направен в съдебното заседание.

От него се констатира, че в ГПР по договора не е отчетена застрахователната премия от 3,43 лева на месец, като с нея погасителната вноска е 57,30 лева – точно колкото е по погасителния план. Следователно формулите и алгоритмите за изчисление, които са въведени в калкулатора на ЕК и в този на ищцовата банка, са еднакви. Разликите в изчисленията не са заради 3 инструментариума, а заради изходните данни и условията, които се въвеждат в калкулаторите, за да направят изчисленията.

Реалният ГПР, констатиран при изчислението от огледа на съда на сайта с калкулатора на ЕК, при добавяне на застрахователната премия към общите разходи по заема, възлиза на 28,70%, а не както е по договор 25,73%.

Разликата между реалния и договорения ГПР е (28,70 – 25,73) = 2,97% и същата е значителна. В този случай неточно посоченият ГПР следва да се приравни на липсващ.

Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на заема, но не дължи лихва или други разходи по него.

От усвоените от кредитополучателя 2000 лева (1022,58 eвро) съдът изважда платената такса от 51,13 евро и погасителните плащания в общ размер на 1,97 евро. Разликата (1022,58 - 51,13 – 1,97) е 969, 48 евро. Това е размерът на дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК. Разликата между дължимата и претендираната главница от 1020,85 евро е 51,37 евро, която е недължима и искът за нея следва да се отхвърли.

Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те също са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да плати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство така:

16,48 евро за държавна такса и 22,20 евро за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2892/2025 на РС-Перник;

16,48 евро за държавна такса, 88,83 евро за юрисконсултско възнаграждение (изчислено на база 102,26 евро, на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за цялата претендирана сума) и 231,42 евро за депозит за възнаграждение на особения представител на ответника и за изготвянето на препис на исковата молба в настоящото производство по гр.д.№ 1253/2025 на ТнРС.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Б.” АД гр.

София и П. Н. С. с ЕГН **********, че от сумите по Заповед № 2077/18.08.2025 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2892/2025 на РС Перник, П. Н. С. дължи 4 на „Б.” АД гр. София: главницата от 969,48 евро по недействителен Договор за потребителски кредит за текущо потребление от 19.07.2024 г.; и

ОТХВЪРЛЯ установителния иск за дължимост на: главницата в размер на 51,37 евро, явяваща се разликата над уважените 969,48 евро и претендираните 1020,85 евро; договорна лихва в размер на 75,12 евро за периода 20.07.2024г. до 11.06.2025г. обезщетение за забава 7,99 евро за периода от 20.07.2024г. до 11.06.2025г. обезщетение за забава 12,05 евро, след датата на настъпване на изискуемостта, за периода от 12.06.2025г. до 15.07.2025г.

ОСЪЖДА П. Н. С. с ЕГН ********** да плати на „Банка ДСК” АД гр.

София следните разноски:

16,48 евро за държавна такса и 22,20 евро за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2892/2025 на РС-Перник;

16,48 евро за държавна такса, 88,83 евро за юрисконсултско възнаграждение и 231,42 евро за депозит за възнаграждение на особения представител на ответника и за изготвянето на препис на исковата молба по гр.д.№ 1253/2025 на ТнРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Тутракан, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна искова молба с вх.№ 6609/09.12.2025 г. на „Б.“ АД с ЕИК *** против П. Н. С. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на парична сума по договор за потребителски кредит, за която е издадена Заповед № 2077/18.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2892/2025 г. на РС – Перник.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 2182,71 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в с. Малък Преславец, общ. Главиница, обл. Силистра, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.