Решение № 4641 от 24.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4641 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100101112 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от И. Б. Т. и Н. А. Г., с която са предявени искове срещу Ю.Б. АД, както следва:

- установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, за обявяване на нищожността на клаузите на чл.14, ал.3, чл.14, ал.4 и чл.29, б. „б“ от Договор за жилищен кредит №2671/R/2007 г. от 08.10.2007 г., на т.1 и т.3 от Анекс №1 от 06.10.2018 г., както и необозначените с номерация клаузи от Анекс №1, предвиждащи приемане без възражения на Общите условия на банката и декларация, че Общите условия и Тарифата на Банката са му предадени при подписване на анекса и че е информиран за включения валутен риск и възможността крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута - швейцарски франк, както и че приема, че банката не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев;

- осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за подлежащи на връщане суми, платени при начална липса на основание за погасяване на несъществуващи 1 задължения, произтичащи от нищожни клаузи по Договор за жилищен кредит №2671/R/2007 г. от 08.10.2007 г. и Анекс №1 от 06.10.2018 г. за сумите както следва: 19404,47 евро – надплатена сума за главница в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г., 14333,26 евро – надплатена възнаградителна лихва в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г. и 4790,40 евро – надплатена такса за управление на кредита в периода 04.11.2014 г. – 04.11.2019 г.

Претендират законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и разноски по делото.

Ищците твърдят да са сключили с ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот №2671/R/2007 г. от 08.10.2007 г., по силата на който са получили сумата от 118 000 евро при годишен лихвен процент по кредита в размер на сбор от Базов лихвен процент (изчислен като сбор от 3месечен Euribor плюс фиксирана надбавка от 3,9%) и фиксирана надбавка в размер на 3%. На 06.10.2008 г. е сключен Анекс №1 към договора, с който се предвижда, че се променя предмета на договора, а именно - че се предоставят 184 780,00 швейцарски франка, с което е извършено фиктивно превалутиране на кредита от страна на банката. С анекса се изменя и годишният лихвен процент, като новият се формира от Базов лихвен процент (формиран от индекса 1-месечен Libor за швейцарски франкове) плюс фиксирана надбавка от 3 %. Твърдят, че Анексът от 06.10.2008 г. е нищожен, поради това, че не е подписан от един от кредитополучателите - И. Б. Т., като положения в документа от негово име подпис не е положен от него. Твърдят още, че анексът е нищожен и поради това, че в резултат на него не е отпускан нов кредит, а се касае за фиктивно счетоводно отразяване от страна на банката фиктивно превалутиране на кредита. На следващо основание твърдят, че прилаганият и определен от банката курс на швейцарския франк от сключване на договора за кредит до предявяване на иска се е увеличавал значително и в резултат на това банката е събрала под формата на месечни погасителни вноски значително по-голяма сума от тази, определена и усвоена в евро. Поемането на задължение за връщане на кредита във валута, различна от тази, в която е усвоен според ищците противоречи както на чл.240 ЗЗД (съгласно която разпоредба заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от съшия вид, количество и качество), така и на Закона за защита на потребителите, като представлява неравноправна клауза, тъй като прехвърля цялостно на валутния риск по договор в чуждестранна валута върху 2 потребителя, като кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. Позовават се на неравноправен характер на клаузите, гарантиращи минимален лихвен процент, в случай че използваният като референтен такъв падне под определена стойност. Твърди още и неизпълнение от страна на банката на уговорките относно възнаградителната лихва, като необосновано не са извършвани съответните изчисления съобразно договора при намаляване на EURIBOR и Libor и не е променян лихвеният процент по кредита в посока на неговото намаляване.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва потребителско качество на кредитополучателите - извън упражняването от тяхна страна на търговска или професионална дейност. Твърди, че целта на финансирането, описана в процесния договор, е покупка и довършителни работи на недвижим имот, представляващ помещение за фитнес център, с административен адрес: гр.

София, район „Надежда“, ул. *******. Ищците са съдружници в „Н.И.“ ООД с ЕИК *******, (N. IN) а на адреса на придобития имот - ул. *******, функционира фитнес клуб с наименование N., който съгласно сайта си http://N..net предоставя услуги на неограничен кръг клиенти срещу заплащане. Сочи, че процесният кредит е бил изтеглен от И. Т. и Н. Г. с цел развитие на търговска дейност - оборудване и ексцлоатация на фитнес зала, която се е реализирала и продължава и към днешна дата. Поради това счита, че разпоредбите на Закона за защита на потребителите не са приложими към тяхното кредитно правоотношение и спорът, който е предмет на настоящото дело, следва да се решава на плоскостта на Търговския закон, при субсидиарно приложение на Закона за задълженията и договорите. Сочи, че с процесния анекс страните доброволно и в писмена форма са изразили воля да превалутират кредита в швейцарски франкове, като на ищците е отпусната сума в размер на 184 780 швейцарска франка по разплащателна банкова сметка IBAN ******* с титуляр И. Т. и сумата е използвана за погасяване на дълга в евро, който към тази дата е възлизал на 116 388,08 евро, с превалутиране по курс 1,5608 швейцарски франка за едно евро. Оспорва твърдението за нищожност на договора по отношение на ищеца Т. поради липса на негов подпис, като в случая липсата на писмено волеизявление, т.е. не в предписаната от закона форма(чл. 430, ал.з от ТЗ), не представлява порок по силата на правилото на чл. 293, ал.3 ТЗ, според което страната не може да 3 се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По отношение възраженията за недействителност на уговорките за лихви, сочи, че банката не се е възползвала от правото едностранно да променя лихвените проценти, а относно уговорения с Анекс №1 лихвен процент, още на 04.11.2008 той е паднал на 7,31%, а в последствие намален още и на практика никога не е стигнал равнището от подписването на Анекс №1, т.е. той никога не е бил увеличен спрямо договорения, а само намаляван. Позовава се и на подписания на 01.06.2015 г. Анекс №2, по силата на който на ищците за възстановени 14 940,38 швейцарски франка, представляващи надвнесени суми за възнаградителна лихва за периода 19.06.2010 г. до 19.05.2015 г.

Поради това счита, че претенциите на ищците за възстановяване на надвзети лихви за периода 04.11.2014 г. -19.05.2015 г. се явяват изцяло неоснователни, тъй като вече са били удовлетворени от банката. Във връзка със сключването на Анекс 2 лихвеният процент по кредита е бил коригиран с банковата система, като от 5,597368 е станал 3,840685. При условията на евентуалност предявява възражение за прихващане със свое вземане с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 22726,08 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване - платена по-малко главница за исковия период, при прилагане на погасителен план с по-нисък лихвен годишен лихвен при превалутиране на договора в швейцарски франкове.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП:

Установява се от приложения Договор за жилищен кредит № 2671/R/08.10.2007 г., че „Банка Пиреос България“ АД (чиито правоприемник е ответникът) се е задължило да предостави на ищците кредит в размер на 118 000 евро, с краен срок за погасяване 30.10.2030 год. Банковият кредит е за финансиране на покупка и довършителни работи на недвижим имот – помещение за фитнес център със ЗП 128,30 кв.м., находящо се в гр. София, УПИ I - 1256,1199 от кв.83а, местност „Момкова махала - II - Северен парк.

4

Уговореният съгласно чл.14, ал.1 годишен лихвен процент е в размер на 9,4%, който се формира като сбор на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро плюс надбавка от 3%, а базовият лихвен процент се определя от 3-месечния EURIBOR, но не по-малко от 2,50% плюс надбавка от 3,90%. Банката има право едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай че 3-месечният EURIBOR достигне нива с 0,25 проценти пункта по-високи от посочените тук в рамките на 1 месец.

Годишната такса за управление на кредита е в размер на 0.5% от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всяка следваща година, платима годишно на дата на усвояване на кредита. Съгласно погасителния план, кредитът е следвало да се погасява на равни месечни погасителни вноски за главница в размер на 437,04 евро.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 11.10.2007 г. ищците са учредили в полза на банката ипотека върху имота, изграден в груб строеж находящ се в жилищна сграда - блок „А”комплекс „Бриз Север”, която се строи в място, представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София, район „Надежда” ул. „*******, съставляваш по скица УПИ I-1265, 1199, от квартал 83 „а” по плана на град София, местност „Момкова махала - II Част-Северен парк“.

С Анекс №1 от 06.10.2008 г. страните са уговорили превалутиране на кредита, като се изменя чл.1 на договора, в следния смисъл: банката предоставя на кредитополучателите 184780 швейцарски франка. Предвидена е и промяна и на чл.14, ал.1 от договора, като годишният лихвен процент се формира от Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 3.00%. Базовият лихвен процент се формира от 1-месечния LIBOR за швейцарски франкове. Месечната вноска е в размер на 1 355,98 швейцарски франка, а крайният срок на кредита по погасителен план е 19.10.2030 г., т.е. 265 месечни вноски, считано от 19.10.2008 год.

С Анекс №2 от 01.06.2015 г. във връзка с постъпило искане от страна на кредитополучателя и поради надвнесена възнаградителна лихва за периода от 19.06.2010 г. до 19.05.2015 г., банката се е задължила да заплати на кредитополучателите сума в размер на 14 940,38 швейцарски франка, 5 представляваща надвнесени суми за възнаградителна лихва за периода от 19.06.2010 г. до 19.05.2015 г. Сумата е преведена по банкова сметка в швейцарски франкове на И. Б. Т.. С нареждане за погасяване от 01.07.2015 г.

Т. е поискал предсрочно да бъде погасена главница в размер на 10 000 швейцарски франка. След частичното погасяване е изготвен и подписан от страните погасителен план с главница 142 219,50 швейцарски франка, съгласно който месечните вноски са в размер на 1143,82 швейцарски франка, считано от 19.07.2015 г. до 19.10.2030 г.

Първият спорен въпрос между страните е относно качеството на ищците на потребители при сключване на процесната сделка, от което зависи приложението на защитата на потребителите, предоставена със ЗЗП.

По силата на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, по смисъла на закона „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Разпечатката съдържа 25 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c823c996-9289-43a3-a9e1-d397c2b41589