Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 681 от 19.05.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5721/2023
Вид
Решение № 681
Подписан
19.05.2024
Състав
Десислава Николаева Великова

Цитирани разпоредби

  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • Член 48, т.2, б."б" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Русе, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520105721 по описа за 2023 година

Ищецът И. Н. Й. твърди, че от няколко години живеел в гр. ********.

На 02.10.2023 г. напуснал работа си, тъй като си намерил по-добре заплатена.

В промеждутъка след прекратяване на правоотношение си и преди започването на новата си работа, решил да гостува за няколко дни на майка си – Д. Й.а, в гр. Русе. На 11.10.2023г. около 10.00 часа сутринта, двамата се придвижвали по тротоара на ул. „Свети Горазд“, пред блок „Опера“ в централната част на гр. Русе по посока на фризьорския салон на майка му, който се намирал на ул. *******. Тротоарът бил в много лошо състояние, с неравности и липсващи плочки, поради което той подбирал внимателно къде да стъпи. Стъпил върху цяла плочка, която му изглеждала здрава и стабилна, но тя се оказала отлепена и рязко се наклонила на една страна, защото от долната си страна била повдигната от израснал корен на близко растящо дърво. При изкривяването на плочката на една страна, той загубил равновесие, стъпалото му се усукало и приплъзнало по наклона, като поело цялата тежест на тялото му върху външния си ръб. Чул как нещо в стъпалото му изпукало и усетил остра болка. Подкрепян от майка си успял да стигне до фризьорския салон, като стъпвал основно на здравия си крак. След няколко часа кракът му отекъл и придобил червено-лилав цвят от кръвонасяданията.

Тъй като болката не отшумявала, а се усилвала потърсил помощ в Спешно 1 отделение на УМБАЛ „Канев“ – Русе, там бил прегледан и насочен за рентгенография, при която било установено, че била налице фрактура на базата на 5-та метатарзална кост на дясно ходило. Било предписано пълно обездвижване на крака за срок от 4 седмици и обезболяващи. Лекарят му предложил вместо да му поставя гипсов ботуш, да използва мека ортеза за обездвижването. Напълно му забранил да стъпва върху наранения крак, защото това щяло да възпрепятства процеса на правилното зарастване на костта. Няколко дни по-късно си извадил съдебномедицинско удостоверение, съобразно което установените увреждания следвало да се преценяват по медико-биологичен признак като „трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни“. Заплатил такса в болницата в размер на 60 лева. Вследствие на инцидента станал напрегнат и тревожен.

Лекарската забрана да стъпва върху наранения крак напълно го лишила от възможността да излиза от дома си, за да пазарува, като и разчитал изцяло на роднини. Изпитвал затруднения в ежедневното си обслужване, както и физическа болка и дискомфорт. Най-голям стрес и тревожност му създавала загубата на работоспособност. Инцидентът се случил непосредствено след като напуснал предишната си работа и поради настъпилото увреждане, не могъл да започне нова работа, както се бил уговорил. Останал без доходи и се наложило да разчита за финансова подкрепа на роднините си. Участъкът, в който било станало произшествието представлявало тротоар на ул. „Свети Горазд“, непосредствено пред вх. А на блок „Опера“ в гр. Русе и като такъв бил публична общинска собствено.

Иска да бъде осъдена Община Русе да му заплати сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и негативни изживявания от увреждането, настъпило на 11.10.2023 г. на тротоар на ул. „Свети Горазд“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпването на увреждането – 11.10.2023 г. и 60 лева – имуществени вреди за разноски по снабдяването със съдебномедицинско удостоверение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Ответникът Община Русе счита предявения за неоснователен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

2

Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 017494/11.10.2023 г. и Искане за образно изследване от 11.10.2023 г.при посещение при лекари специалисти ищецът се оплакал, че стъпил на криво и усетил болка в дясно ходило , те констатирали, че е получил фрактура на базата на 5-та метатарзална кост на дясно ходило, като му поставили ортеза за 4 седмици.

Според фактура издадена на 20.10.2023 г. от УМБАЛ-Медика Русе ищецът заплатил сумата от 60 лева за съдебно медицинско освидетелстване.

Св. Д. Г.а Й.а, майка на ищеца, обяснява, че синът и живеел в гр.

********, съкратили го от работа и той решил да я види за няколко дни. На 11.10.2023 г. сутринта излезли с него да пият кафе. Тя била фризьор и в 10,00 часа трябвало да бъдела в студиото си на ул. ****** срещу информационната сграда на Операта. Изпили си кафето и тръгнали за салона, той искал тя да го подстриже и да се прибира за гр. ********, влака му бил в 13,30 часа.

Тръгнали към салона, улицата, на която се намирали била тази на офиса на „Спиди”, той залитнал и паднал. Синът и бил 2 м. мъж. Опитала се да го вдигне, но не успяла, той започнал да плаче и казал, че нещо изпукало в крака му. Понеже той носел 46-ти номер обувки се оказало, че кракът му влязъл вътре в корена на дървото под плочката и явно след като се подхлъзнал на плочката бил стъпил на крака си и попаднал в друга дупка, която свидетелката снимала. Кракът му се заклещил и тогава изпукал. Салонът и се намирал на 20 м. от мястото на инцидента. С големи усилия стигнали до него. Синът и седнал и започнал да охка. Когато си събул обувката видели, че кракът бил отекъл и започнал да се подува. Изпитвал силна болка, тя преценила, че кракът му бил счупен и отишли в болницата. В Спешно отделение му направили снимка на крака и установили, че бил счупен.

Когато се прибрал в тях бил много тъжен, притеснен, изпаднал в шок, че не можел да отиде на интервю за новата му работа. Тя му предложила да остане в Русе. докато се възстановял. Тя го издържала при престоя му в гр. Русе.

Вземал болкоуспокояващи, бил с ортеза, правили поръчка, защото той бил с номер 46. Доста време стоял при нея. Психически, се чувствал зле, че не успял да отиде на интервю за работа. Преди няколко седмици той си намерил работа в „Йеттел България”, като вече не работел тежка работа. Към настоящия момент имал отток и крака му се подувал ако ходел малко повече.

Мястото, където се случил инцидента не било обозначено, нямало сложена лента, нито пък допълнителна табела. В този ден времето било слънчево.

3

Нямало възможност да заобиколят мястото, защото пред блок „Опера”, имало стълби с парапет и две дървета. Състоянието на спорния тротоар от момента, когато станал инцидента до настоящия момент било същото. Даже имала позната, която паднала на същото място и си разбила лицето и в момента, защото жената била на 65 години не искала да подава жалба, защото нямала финансова възможност.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза ищцата получила неразместено счупване на основата на пета предходилна кост на дясно ходило. Оток на дясно ходило. Касаело се за неразместена авулзионна фрактура на пета предходилна кост на десния крак, чийто механизъм на получаване била остра инверзия и плантарна флексия на дясно ходило. При такива счупвания, каквото било установено при Й. обикновено болките били най-силни непосредствено след получаването му, след което продължавали със значителен интензитет при всяко натоварване на ходилото или при движения подобни на това, при което се е получило увреждането, до обездвижване на крайника, след което постепенно намалявали и отшумявали. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер, в областта на счупването, можели да се усещат и за по-дълъг период от време - с месеци и години, особено при физически натоварвания на пострадалото ходило и при промяна в атмосферните условия. При такъв вид счупвания не се извършвало пълно обездвижване на долния крайник, а само на ходилото и глезенната става, като обездвижването можело да се извърши с гипсова имобилизация или с мека превръзка (ортеза), като можело да се започне натоварване на крайника след първата седмица. В конкретния случай по преценка на лекуващия ортопед имобилизацията била извършена с ортеза за 4 седмици, като било препоръчано извършване на контролен преглед след 1 седмица. При такива счупвания обикновено основният възстановителен период продължава около 45-60 дни, след който период, ако не били налице усложнения, би следвало крайникът да можело да се натоварва. Нямало данни за настъпили усложнения.

При така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:

Няма спор, че участъкът, в който се твърди, че е станало произшествието, а именно тротоар на ул. „Свети Горазд“, пред блок „Опера“ 4 в гр. Русе, е публична общинска собственост. Тротоарът е част от земното платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП. Според текста на чл. 30, ал.4 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се организира от съответната община. Член 48, т.2, б.”б” от ППЗП вменява в задължение на съответните общини организирането на дейностите по поддържане на тротоарите в градовете. От събраните в производството гласни и писмени доказателства, се установява, че на 11.10.2023 г. ищецът движейки се по ул. „Свети Горазд“, пред блок „Опера“ в гр. Русе при стъпване върху разлепена плочка на тротоара, изкривил крака си, в следствие от което получил фрактура на базата на 5-та метатарзална кост на дясно ходило . Данните по делото сочат на безспорен извод, че целостта на процесния тротоар, към момента на инцидента била нарушена, плочките били неравни, имало дупки. По делото е категорично установено, че ищецът при предвижване по тротоар, попаднала на неравност, в резултат на което получил фрактура на базата на 5-та метатарзална кост на дясно ходило. Съобразно изложеното съдът приема, че процесното счупване е възникнало като резултат на бездействието на Община Русе по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тротоарите в града през цялата година.

Безспорно е налице проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения.

С оглед вида на отговорността, без значение е точно кой орган или съответни длъжностни лица не са предприели съответните действия по осигуряване безопасността на терена. При тези данни, в случая има основания за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на община Русе.

Безспорно по делото са установени останалите елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно - претърпени в резултат на неизправното състояние на тротоара вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки, страдания и имуществени вреди, по повод на причинената му травма.

Съгласно гражданския закон – чл.51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на ищеца са причинени телесни увреждания, като от 5 приетите по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза и гласни доказателствени средства се доказа, че те са свързани с изпитването на силни болки през продължителен период от време, затруднения при обслужването на пострадалия в бита, физическия дискомфорт. Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид характера на причинените увреждания, силните болки, периода на болнично и домашно лечение с невъзможност и силно затруднение за самостоятелното обслужване, нарушение в движението на крака, предвид което прие, че справедливият размер е около 6000 лева, поради което настоящият иск, като основателен следва да се уважи изцяло.

Съдът счита предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 60 лева за съдебномедицинско освидетелстване за основателен с оглед представената по делото фактура и касова бележка.