Решение № 6316 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6316 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20251100510883 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т.2, т.6 и т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на О. Б. К. срещу действия на частен съдебен изпълнител М.П. от 20,08,2025год., изразяващи се в отказ да прекрати изпълнително дело №20178510402776 по описа на ЧСИ М.П., насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество и недължимост на разноски по изпълнителното дело.

Поддържа се, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят „Агенция за събиране на вземания" ЕАД не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Отказът на ЧСИ обективиран в обжалвания акт противоречи на материалния закон и е необоснован.

Излага доводи за насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, тъй като е наложен запор върху трудово възнаграждение, което е в размер на минималната работна заплата. Сочи, че изпълнението не може да бъде насочено върху трудовия доход, който е несеквестируем. На самостоятелно основание излага доводи, че предвид наличие на основание за прекратяване на изпълнителното дело разноски от длъжника в изпълнителното дело не се дължат.

Съобразно изложеното е заявено искане за отмяна на действията на ЧСИ по горните съображения и спиране на делото на осн.чл.438 от ГПК.

Взискателят- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не излага съображения по основателност на жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ М.П. излага становище за допустимост и неоснователност на жалбата.

1

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно процесуално легитимирана страна в производството срещу подлежащ на обжалване акт на осн.чл.435, ал.2, т.2, т.6 и т.7 от ГПК и в законоустановения срок по реда на чл.436 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Видно от преписката по делото, изпълнително дело №20178910402776 е образувано по молба на „Кредихелп“ООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.05.2017г. от районен съд Сандански, по гр.д. №504 от 2017 г. на основание заповед

№1350/10,05,2017год. РС Сандански, по силата на който длъжникът О. Б. К. е осъден да заплати на взискателя парично задължение за сума в размер на 573,22лв., ведно със законна лихва от 09,03,2017год. до изплащане на вземането, сумата от 25,00лв.-държавна такса, както и сумата от 50,00лв. –юрисконсултско възнаграждение. В хода на делото и на осн.чл.429 от ГПК е конституиран взискателя „АСВ“ ЕАД, на основание договор за цесия от 17,08,2018год. Видно от служебно извършената справка по делото на 14,06,2017год. и 15,06,2017год. са наложени запори в множество банки, съобщения от които са върнати на 29,06,2017год. с отбелязване, че лицето не е клиент на банката. Със запорно съобщение от 15,06,2017год. е наложен и запор върху вземания на длъжника от „Уникредит Булбанк“АД и „Обединена българска банка“ АД, връчени на 29,06, 2017год. Взискателят е депозирал молби в хода на изпълнителното дело за извършване на справки и налагане на запор върху имущество на длъжника, както следва на 30,01,2018год., 13,12,2018год., 22,03,2019год., 04,11,2019год., 12,05,2021год., 29,06,2021год., 18,03,2022год., 14,12,2022год., 30,04,2024год., 30,10,2024год., 29,05,2025год.; Същевременно предприетите изпълнителни действия – налагане на запор върху вземания са от 05,04,2019год., 04,12,2019год., запор на МПС от 27,12,2019год. наложен на 09,06,2020год., запор върху вземания от 30,03,2022год., / връчено съобщение на 04,04,2022год./, запор от 09,12,2022год. и запор върху вземане от трудово възнаграждение в „ГКФ Систем“ ЕООД;

На 18,08,2025год. е депозирано искане от длъжника за прекратяване на делото поради настъпила перемпция поради непредприети от взискателя изпълнителни действия в период от две години, отмяна на наложен запор върху трудовото възнаграждение поради това, че на основание трудов договор №5/06,11,2024год. възнаграждението на О. Б. К. е в размер на 933,00лв., което е под минималната работна заплата съобразно постановление на МС № 359/23,10,2024год. за определяне на размера на МРЗ, която е 1077,00лв. и възражение за недължимост на разноски по изпълнението;

С Постановление обективирано в съобщение с изх. № 48327/20,08,2025год. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника.

По жалбата с пр.осн.чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Основание за прекратяване на производството са хипотезите предвидени в чл.433, ал.1, т.1–т.8 от ГПК. Основание за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В конкретната хипотеза изпълнителното производство е образувано с молба от 14,06,2017год., като изпълнителното действие предприето от ЧСИ по възлагане от взискателя на осн.чл.18 от ЗЧСИ, е регулярно налагане на запор върху вземания на длъжника. С оглед установените по-горе дати на налагане на запор и депозирани молби от взискателя е видно, че не е изтекъл двугодишен срок по смисъла на т.8 основание за прекратяване на изпълнителното производство. Следва да се разграничат действията по инициатива на взискателя -лично или по възлагане, чрез ЧСИ поддържащи висящността на производството и изпълнителните действия, които 2 прекъсват давността относно вземането на кредитора.

За обстоятелството погасено ли е по давност вземането на взискателя жалбоподателят би могъл да инициира производство за установяване несъществуване на вземането, решението по което би било основание за прекратяване по чл.433, т.7 от ГПК.

Насочването на изпълнението подлежи на преценка по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество. Съдът се произнася по искане за отмяна на действия нарушаващи несеквестируемостта доколкото същите са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. В този смисъл ТР №2/2013год.на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът приема да е налице правен интерес от жалбата, с оглед твърдението за наложен запор върху доход от трудово възнаграждение при „ГКФ систем“ ЕООД.

В конкретния случай видно от изложените мотиви на ЧСИ по наложения запор работодателят не е превеждал суми по изпълнението, като не е спорно, че трудовото възнаграждение е в несеквестируем размер съгласно чл.446 от ГПК. При постъпването на доход по чл.446 от ГПК по банкова сметка несеквестируемостта се запазва, в случай, че не са постъпили по-рано от един месец преди налагане на запора. Ето защо и с оглед нормата на чл.446а, ал.3 от ГПК, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка, каквито данни по делото няма. В този смисъл е и уточнението в запорното съобщение изпратено на 06,08,2025год., с което ЧСИ е посочил удръжки да се правят при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. От жалбоподателят не са ангажирани доказателства за преведени суми на ЧСИ от трудовото възнаграждение на длъжника засягащи несеквестируемостта. Предвид изложеното жалбата е неоснователна.

Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар, освен в случаите, когато е налице хипотеза предвидена в чл.79, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК; Възражението на жалбоподателя за недължимост на разноски по изпълнението е обосновано с твърдението, че е прекратено по право на осн.чл.433, т.8 от ГПК, което видно от изложеното по-горе е неоснователно.

В жалбата е заявено искане по чл. 438 о т ГПК. Същото съдът намира за неоснователно, както предвид липсата на изложени и доказани обстоятелства, оправдаващи спирането на изпълнението, така и по горните мотиви за неоснователност на жалбата.

3

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №94858/10,09,2025год. по описа на ЧСИ М.П., депозирана от О.

Б.

К. срещу постановление обективирано в съобщение

№48327/20,08,2025год., с което е оставена без уважение жалба от 18,08,2025год. за прекратяване на изпълнително дело №20178510402776 по описа на ЧСИ М.П. в обжалваните части.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по чл.438 от ГПК като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4