Решение № 725 от 21.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330116239 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. И. Р., ЕГН **********, чрез адв.

С. Н., срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платената неоснователна сума в размер на 985,78 лева по онлайн договор за паричен заем кредирект № *****г. и предвиждаща заплащане на неустойка, обективирана в т.6.2 от договора.

Твърди се, че в договора за кредит било посочено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума да представи на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, определени в члин 33, ал. 1 от ОУ.

На следващо място страните се договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 985,78 лв. Поддържа, че процесната клауза от договора е неравноправна и нищожна, за което излага подробни съображения, както и че е платил по клаузата за неустойка сумата от 985,78 лева.

Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като приеме, че платената по договора сума за неустойка подлежи на връщането й от ответника на ищеца.

Претендира разноски.

В срока по член 131 ГПК ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, е подал отговор на 1 исковата молба, с който оспорва иска по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 236, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на *****. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който СИТИ КЕШ ООД е предоставило на Ц. И. Р., ЕГН ********** сумата от 900 лева, която ищцата е следвало да върне на 10 ЕДНОседмични вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,91 %.

В чл. 6.1. от договора е уговорено, че страните се споразумяват, заемателят да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 6.2. от договора, при неизпълнение на чл. 5.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 985,78 лв., като начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата – плащането на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да докаже основанието на получаването й.

Сключеният между ищеца и „СИТИ КЕШ“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на член 9 ЗПС, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По силата на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 2 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,91 % т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като размерът му не надвишава максималния по член 19, ал. 4 ЗПК. Така посочен размерът не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 985,78 лв., която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съдът приема, че уговорената в процесния договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – член 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 985,78 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

С уговорената в чл. 6.2. от договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Това следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.

Следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за 3 заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план.

Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Посочената като алтернатива за обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.

Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на член 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая размера на неустойката е по-висока от заетата сума, и заедно с нея се формира годишен процент на значително по-висок от нормативно установения в член 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед гореизложеното, задължението по чл. 11, ал. 1 не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото член 11, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 11, ал. 1, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.

Предвид изложеното, неустоечната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна на основание член 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът не доказа факта на плащане на сумата, респ. нейното получаване от ответника, с оглед на дадените му от съда указания да не представя годни доказателства за този правнорелевантен факт, поради което искът като недоказан подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски има ответника, но доколкото от същия такива не се претендират, такива не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. Р., ЕГН **********, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на 4 сумата от 985,78 лева, като платена без основание по договор за паричен заем кредирект № *********г. и предвиждаща заплащане на неустойка, обективирана в т.6.2 от договора, като недоказан и неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5