Решение № 872 от 10.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103888 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Б. С. П., ЕГН: **********, адрес **, чрез адв. А. Г., със съдебен адрес ** против Б. З. Б., с адрес общ. Пазарджик, **, в която се твърди, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР, съставляващ УПИ IV-329 в кв.32 по плана на ** и сградите върху него, включително сграда с идентификатор ***. Твърди се, че ответникът е собственик на съседния ПИ с идентификатор *** по КККР, съставляващ УПИ IV-328 в кв.32 по плана на с. **, и сградите върху него, включително сгради с идентификатори *** и ***. Твърди се още, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *** по КККР, една от стените на която е била разположена на регулационната линия с имота на ответника.Тази стена се ползвала от ответника, за окачване на различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, контакт тип „Шуко“,аспирационен чадър, мазниноуловители и т.н., като се иска, съдът да осъди ответника да преустанови ползването на вещта, на която ищецът се твърди да е единствен собственик. Твърди се, че на 15.08.2020 г., при монтаж на стенна окачалка ищецът пробил с пробивна машина изцяло процесната стена, като част от свредлото на машината навлязло в помещението на ищеца и в опасна близост до електрическа разклонителна кутия. Стаята на ищеца станала мръсна, върху масата му се изсипали камъни и ищецът преживял силен стрес.

Твърди се, че стойността на имуществените вреди от това била в размер на 500 лв., като сочи, че до края на първото съдебно заседание ще бъде предявен допълнителен петитум за репариране на тези вреди. Твърди се, че пробиването на дупки отвън, които достигат до вътрешността на помещението на ищеца, създавало пречки на ищеца-собственик да упражнява правото си на собственост. Твърди се, че с жалба с вх. № 44-1419/20.04.2023 г.

1 ищецът бил сезирал Община Пазарджик за незаконно строителство на имотната граница с ответника, както и, че бил получил отговор от Община Пазарджик с изх. № 44-1419003/22.08.2023 г. (приложение № 1 към исковата молба), че за строителството има издадени строителни книжа, а ако правата му са били накърнени, да ги защити с иск по чл. 109 ЗС. От представения протокол с изх. № 238/14.07.2024 г. на кмета на с. и (приложение № 2 към исковата молба) се установявало, че ответникът е собственик на УПИ VI-238 в кв. 32 на с. и съгласно Нотариален акт № 11, т 1, рег. № 375, дело 10 от 25.03.20216 г., както и, че от протокол с изх. №

44-2610-001/26.09.2023 г. на Община Пазарджик (приложение № 3 към исковата молба) се установявало, че са налице одобрени проекти за допълващо застрояване навес с разрешение за строеж № 122 от 15.05.2023 г. на главния архитект на Общината, съгласно проектното решение към одобрения архитектурен проект не е било предвидено изпълнение на зид в собствения УПИ, а всъщност конструкцията се състояла от дървени колони, върху които лягала покривната конструкция. Твърди се, че е проектът не е бил изпълнен съгласно строителните книжа, като несъответствието се състояло в това, че въпреки проекта за навес на дървени колони е бил изграден и зид, както и, че част от зида се намирал в имота на ищеца (ПИ ***). В същия протокол било констатирано още, че в имота на Б. Б. по стената на стопанската постройка - собственост на Б. П., са били окачени различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи и т.н., с което се нанасяли щети върху чужда собственост, както и, че в стената на стопанската постройка на г-н П. е била пробита дупка, която била в опасна близост до електроразклонителна кутия.Твърди се, че от Съобщение, рег. № 729300-738/03.11.2023 г. на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР (приложение № 4 към исковата молба) се установявало, че на стената на сградата е разположен контакт тип „Шуко“, аспирационен чадър и мазниноуловители. Твърди се, че на границата между сграда *** на ищеца и сграда *** на ответника е била изградена законна обща за двата имота, тухлена ограда, както и, че ищецът бил взел нотариално заверено съгласие от съседа си през 1997 година, за да построи тази ограда между двата имота (приложение № 5 към исковата молба). Твърди се още, че след това ищецът построил сградата си като долепена до оградата, но изцяло и само в своя собствен имот, т.е. не бил извършил калканно застрояване. Твърди се, че ответникът бил построил своята сграда освен в своя имот, и върху общата тухлена ограда, като бил долепил сградата си калканно до тази на ищеца. Твърди се, че сграда *** на ответника „стъпвала“ върху оградата и се долепвала калканно до сграда ***, което било незаконно, като се сочи, че издадените строителни книжа не предвиждали строителство върху оградата и свързано калканно застрояване. Твърди се, че това налагало тази част от сграда *** да се премахне.

Оформен е петитум с който се моли съдът да осъди ответника да преустанови ползването на стената на сграда с идентификатор *** по КККР, която стена е разположена на регулационната линия с имота на ответника, както и да осъди ответника да премахне тази част от зида на сграда с идентификатор ***/ след корекция на грешка отстранена в съдебно заседание/, който попада в имота на ищеца с идентификатор 2

***. Моли се съдът да осъди ответника да премахне тази част от сграда с идентификатор ***, която е построена върху общата масивна ограда между цитираната сграда и сградата на ищеца ***, както и да плати разноските по делото. Формулирани са доказателствени искания. Сочат се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който е изразено становище, че исковете са неоснователни. Ответникът не възразява, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР, съставляващ УПИ IV- 328 в кв.32 по плана на с.и, с адм.адрес: с.и, ул.14-та, 4, и сградите върху него, включително сгради с идентификатори *** и не оспорва, че една от стените на сграда с идентификатор *** по КККР е разположена на регулационната линия с имота на ответника. Не било вярно, че ответникът бил ползвал тази стена за окачване на различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, контакт тип „Шуко“, аспирационен чадър, мазниноуловители и т.н., както твърдял ищецът в исковата молба. Твърди се, че по протежението на процесната стена ответникът бил изградил законно навес на площ 36,00 кв.м, с разрешение за строеж № 122 от 15.05.2023 г. на Главния архитект на Община Пазарджик, Архитектурен и Конструктивен проекти, и Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

Твърди се, че съгласно проектното решение към одобрения архитектурен проект не е било предвидено изпълнение на зид в собствения на ответника УПИ, а всъщност конструкцията се състояла от дървени колони, върху които лягала покривната конструкция. Твърди се, че такова било и действителното изпълнение на навеса. Твърди, че никога не е имало аспирационен чадър с мазниноуловители, монтирани на стената на регулационната линия с ищеца, както и, че аспирационният чадър се намирал на стената на друга негова сграда, която била перпендикулярна на стената на регулационната линия с ищеца, а именно на сграда с идентификатор ***. Твърди, че там се намирал и контактът тип „Шуко“. В резултат на подавани неоснователни жалби срещу ответника от ищеца Б. П. до различни институции във връзка с твърдян от него незаконен строеж - навес, извършен от ответника, в дома му, били идвали проверки, както от Община Пазарджик, в т.ч. чрез Кмета на с.и, така и от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пазарджик. При проверките от Община Пазарджик било прието, че на стената на стопанската постройка, която била собственост на Б. П., имало окачени различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, но поддържа, че въпреки, че посочените аксесоари били много малки и окачени не на стената, а на дървените колони на новоизградения навес, за да има мир и добросъседство ответникът бил откачил тези аксесоари в деня на проверката на 12.02.2024 г. и още от тогава нямал окачени такива аксесоари, поради което и ответникът твърди, че нямал какво да премахва и нямало какво да премахва и към деня на подаване на исковата молба - на 16.09.2024 г. Сочи, че в приложения № 3 към исковата молба - Протокол с изх.№ 44-2610001/26.09.2023 г. на Община Пазарджик , също било посочено, че ,,в стената на стопанската постройка на г-н П. е пробита дупка, която е в опасна близост до електроразклонителната кутия“. Твърди се, че било видно, че 3 при тази проверка е била установена някаква дупка в стопанска постройка на ищеца, а ищецът сочел дупка върху масата му в жилищно помещение, като се твърди, че никъде, при извършените проверки от Община Пазарджик не е било установено, че има дупка на същата стена и от страната на ответника. От приложената снимка, която се оспорва като цяло, т.к. не било известно кога е била правена, и същата / на 09.05.2024 г./, се твърди, че била негодно доказателствено средство, било видно , че имало някаква следа, която приличала на дупка в близост до тавана и левия ъгъл на помещението, което приличало на складова стопанска постройка , а не помещение за живеене. Ответникът не знаел и нямал информация за това кой и кога е правил тази дупка, но категорично твърдял, че той не бил правил дупка в стената на ищеца. Твърди се, че от страната на ответника нямало дупка, а и нямало как да му е трябвала такава за поставяне на стенна окачалка, както твърдял ищецът, т.к. нивото на дупката, съответно от страната на ответника било на височина над 3 метра, т.к. нивото от страната на ищеца се твърди, че било задигнато с 1,50 м. и никой не монтирал стенни закачалки на място недостъпно за ползване. Изложено е становище, че ако евентуално се приемело, че следата по стената от страната на ищеца е от дупка, то тя би се намирала от страната на ответника над покрива на навеса му, т.е., би могла да служи за закачалка за щъркели. В представеното Съобщението с рег.№ 729300-738/03.11.2023 г. на ГДПБЗН /Приложение № 4 към ИМ/ никъде не било установено твърдяното от ищеца, че именно на стената на сградата на ищеца на регулационната линия с ответника е разположен контакт тип „Шуко“, аспирационен чадър и мазниноуловители, т.к. в действителност те били разположени на стена, но се твърди на друга стена - на тази на ответника, а не на твърдяното място от ищеца. Според ответника, заяждането на ищеца и неоснователните му претенции към него, които започнали през миналата 2023 г., са не само неоснователни, но изцяло неуместни. Твърди се, че самият ищец никога не бил искал и не бил получавал съгласие от ответника или по-рано от негови родственици за изграждане на сградата му с идентификатор *** и сградата му с идентификатор ***, една от стените на които били разположени на регулационната линия с имота на ответника, което поставяло под въпрос тяхната законност. От друга страна се сочи, че стрехата на сградата на ищеца с идентификатор *** висяла по цялата си дължина с по над 30 см в поземления имот на ответника с идентификатор*** по КККР, съставляващ УПИ IV- 328 в кв.32 по плана на с.и, като покривът му е бил покрит частично с вредни азбестови плоскости и с керемиди, отломки, от които периодично се изсипвали в двора на ответника, поставяйки под угроза живота и здравето на ответника и членовете на неговото семейство и здравината на покрива на допълващото застрояване - навеса. Това наложило и ответникът да потърси съдействие чрез подадени жалби до Община Пазарджик и до прокуратурата в Пазарджик, част от които се прилагат към отговора. Твърди се, че самата стена на сградата на ищеца с идентификатор *** се издигала над имота на ответника на височина от 4.20 м с начало от сградата на ответника с идентификатор *** до около 6 м до сградата му с идентификатор, което също било изпълнение в нарушение на строителните правила. Също се оспорва, че навесът не бил изпълнен от ответника съгласно проекта и строителните книжа. Твърди се, че сграда с идентификатор *** съществувала 4 от преди 1968 г. като оборищно помещение, същата разполагала със собствен зид, който дори не се допирал до зида на ищеца, който бил изградил неговия зид, без съгласие на ответника и без строителни книжа. Твърди се, че наклонът на едноскатния покрив на сградата бил към имота на ответника и по никакъв начин не пречел на ищеца. Приложена е към отговора и стара скица на имота, от която се виждала нанесената стара оборищна сграда.