Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2470 от 21.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 554/2024
Вид
Решение № 2470
Подписан
21.11.2024
В сила
14.12.2024
Състав
МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.19, ал.17 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.17, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.27а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.60 ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2470 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120100554 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба на Я. С. В., ЕГН **********, адрес в ***, срещу Решение на Общинска служба по земеделие Созопол с №***/10.01.2023 г., издадено по преписка по заявление вх.

№***/06.01.2000 г. на наследниците на С. С. С..

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона, при неспазване на установената форма, както и е необосновано, поради което и моли за отмяната му. На първо място счита, че между стойността на имота, който се предоставя като обезщетение и този, по отношение на който е постановен отказ за възстановяване, липсва равностойност, на което основание решението подлежи на отмяна. На следващо място посочва, че оспорваното понастоящем решение се позовава на предходни решения на ОСЗ-Созопол с №№***/06.01.2000 г. по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и №***/17.01.2005 г. по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване, които не са влезли в законна сила, тъй като не са й връчвани, поради което и не са породили целените правни 1 последици и е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.Едновременно с това счита, че решенията от предходните фази – по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ и по чл.27а от ППЗСПЗЗ, не са придобили статут на стабилни индивидуални административни актове, поради нищожност – липса на законен състав, на изискуема от закона писмена форма и липса на мотиви.

Наред с горното, жалбоподателят счита, че по отношение на процесния имот няма законови пречки да се възстанови правото на собственост на наследниците на С. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като към настоящия момент теренът е свободен и незастроен, няма извършено отреждане и отчуждаване на терена за МНО и основанието, заради което е било отказано възстановяване в стари реални граници е отпаднало.

Счита обжалваното решение и за необосновано, тъй като от съдържанието му не става ясно за кой точно имот се отнася определеното обезщетение с 11,738 дка на стойност 1256 лева от поземлен имот от ОПФ №*** по плана за обезщетяване – изоставена нива, девета категория, в м.Юнтала, землище с.Равна гора. Посочена била само преписката, въпреки че по нея са признати, но невъзстановени повече от три имота. С друго решение на ОСЗ-Созопол №***/10.01.2023 г. било определено обезщетение с 6,190 дка на стойност 1523 лева от поземлен имот от ОПФ №*** по плана за обезщетение, представляващ пасище, мера, осма категория, м.“Баба Калина“ в землището на с.Крушевец. Посочва се, че определената като обезщетение земеделска земя нито поотделно, нито двата имота общо по стойност не е съответна на вече определената с предходните административни актове.

В подкрепа на жалбата са ангажирани доказателства.

С определение №1542 от 08.03.2024 г., постановено по настящето дело като заинтересована страна в производсвото са конституирани Ж. С. М., М. С.

С., Д. Т. И., М. А. Г., Т. Г. Г., А. Г. Г., К. С. М., З. С. Г., З. П. Х., С. Г. И., Г. И. И.,

Т. Х. Х. и Ж. Х. С..

В съдебно заседание жалбоподателят и заинтересованите страни Т. Х.

Х., К. С. М., З. П. Х., З. С. Г., С. Г. И., Ж. Х. С. и М. С. С.се представляват от адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Останалите заинтересовани страни не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

2

В съдебно заседание насрещната по жалбата страна - ОСЗ Созопол, чрез пълномощника си изразява становище за неоснователността й като счита, че актът е постановен при спазване на материалноправните и процесуални правила.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана в срок от активно процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване. В тази връзка, видно от Удостоверение за наследници, изх.№*** г., издадено от Община Созопол, жалбоподателят и заинтересованите лица са наследници на С. С. С., починал на *** г. С жалбата се иска отмяната на решение №***/10.01.2023 г. на ОСЗ – Созопол като незаконосъобразно и обявяване нищожността на предходните решения на ОСЗ – Созопол – решение №***/06.01.2000 г. по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и №***/17.01.2005 г. по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ, поради което и в съответствие с чл.149, ал.5 от АПК може да бъде предявена без ограничение във времето.

Обжалваното понастоящем Решение №***/10.01.2023 г. е постановено от ОСЗ – Созопол по преписка №***/06.01.2000 г., представена по делото, а според съдържанието му, на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, наследниците на С. С. С. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 11.738 дка земеделски земи на обща стойност от 1256 лева от ПИ от ОПФ №*** по плана за обезщетяване. Видно от решението, същото е постановено въз основа на Решение №*** от 06.01.2000 г., постановено по чл.19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и на Решение №*** от 17.01.2005 г., постановено по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ. Такива актове не се съдържат в преписката, не са представени по делото и няма данни да са връчвани на жалбоподателите.

Вероятно административният орган е имал предвид решение №***/14.03.2000 г. и решение №***/17.01.2005 г., в какъвто смисъл са и изводите на съда.

Едно от въведените основания за оспорване на процесните административни актове е липсата на компетентност у органа, който ги е издал. Когато органът е колективен, некомпетентност е налице, ако обжалваният акт е постановен от незаконен състав. Според императивната норма на чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ (в редакцията й към 09.12.1998 г.), ПК се 3 състои от председател, секретар и нечетен брой членове. Видно от представената от ответника в настоящото производство преписка, Решение №***/14.03.2000 г. носи подписите на председателя, на секретаря и само на двама (четен брой) члена на комисията. Ответният административен орган не е провел доказване за наличието на законен състав, подписал обжалваното решение, поради което съдът приема, че то е постановено от незаконен състав, състоящ се от четен брой членове, т.е. нарушено е изискването на чл.15 ал.2, т.6, изр.2 от ЗАП (отм., в сила към момента на постановяване на трите решения). Решение №***/17.01.2005 г. и решение №***-О от 10.01.2023 г. също следва да бъдат квалифицирани като нищожни, тъй като са постановени въз основа н а нищожно решение. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в Решение №*** от 17.01.2005 г. е посочено, че е издадено въз основа на протоколно решение №3 от 17.01.2005 г. Такъв акт не е представен по настоящото дело, поради което е налице нищожност на Решение №***/17.01.2005 г. на ОСЗ - Созопол .

Изложеното мотивира съда да приеме, че процесните решения следва да бъдат прогласени за нищожни, а преписката – върната на ответния административен орган, за произнасяне с валидни и законосъобразни актове (чл.173, ал.2 от АПК).

Основателността на жалбата налага присъждане в полза на жалбоподателя Я. С. В. направените деловодни разноски за адвокат и вещо лице в общ размер на 1020 лева, в полза на заинтересованата страна Т. Х. Х. направените деловодни разноски за вещо лице в размер на 300 лева и в полза на заинтересованите лица К. С. М., З. П. Х., З. С. Г., С. Г. И. – направените деловодни разноски за адвокат в размер на 450 лева за адвокат.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ решение №***/10.01.2023 г., решение №***/14.03.2000 г. и решение №*** от 17.01.2005 г. , постановени от Общинска служба „Земеделие“ – Созопол по преписка, вх.№***/06.01.2000 г. на наследниците на С. С. С..

ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол преписка, вх.

№***/06.01.2000 г. на наследниците на С. С. С., за издаване на валидни и 4 законосъобразни решения.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, да заплати на Я. С. В., ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 1020 лева.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, да заплати на Т. Х. Х., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, да заплати на К. С. М., ЕГН **********, З. П. Х., ЕГН **********, З. С. Г., ЕГН

**********, С. Г. И., егн **********, деловодни разноски в размер на 450 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред

Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5