Акт № 12472 от 02.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12472

Пловдив, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180701961 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. В. П. от [населено място] срещу заповед № 8121К-9076 от 18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи, с която временно е преназначен за срок от една година старши комисар В. В. П. – заместник-директор, той и директор на дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР, на ръководна длъжност заместник-директор в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 ЗМВР“ към ръководство на МВР, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, при несъответствие с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна. Допълнителни съображения по същество са изложени и в представена по делото писмена защита. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 18.06.2026 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

За да издаде оспорената заповед № 8121К-9076 от 18.06.2026 г. – предмет на настоящото съдебно производство, министърът е приел, че във връзка с извънредните промени в оперативната обстановка по улиците в населените места и пътищата на Република България, използвани от граждани с ниска правна култура за нерегламентирани състезания, в някои случаи след употреба на наркотични или упойващи вещества, при които са зачестили случаите на тежки пътно-транспортни произшествия с човешки жертви и големи материални щети, както и възникнала служебна необходимост от спешно разработване на мерки и методика за превенция, разкриване и пресичане на такива дейности в техния зародиш и създаване на организация за тяхното прилагане, е възникнала служебна необходимост за временно преназначаване на жалбоподателя в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 ЗМВР“ за срок от една година.

В хода на съдебното производство са представени протокол № 3 от 02.07.2026 г. на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание и заповед № 8121К-9797 от 03.07.2026 г. на министъра на вътрешните работи, с която са съкратени от щата на ръководството на МВР и включване в резерва на министерството на 49 щатни бройки за държавни служители с висше образование, като се закрива „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 ЗМВР“, като е посочено изрично, че заповедта влиза в сила от датата на издаване. Макар тези нови писмени документи да са съставени след датата на издаване на оспорената заповед, те са доказателство за липсата на служебна необходимост от преназначаването на жалбоподателя, след като само три дни след издаване на оспорената заповед за преназначаването му вече се е стигнало до закриване на звеното, защото то не изпълнява никакви важни за дейността на МВР функции според думите на самия министър пред народните представители.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Преназначаването на жалбоподателя е мотивирано с възникнала служебна необходимост, доколкото е издадена на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, пр. 2, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР.

Съгласно чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи, като временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. В случая очевидно липсва съгласие на служителя с оглед подадената жалба, но такова не е необходимо, когато заповедта е мотивирана със служебна необходимост. Спорен, обаче, е именно въпросът за наличието на служебната необходимост от преназначаването.

Посочването на фактите, съставляващи служебна необходимост, представляват фактическите основания за издаване на оспорената заповед, поради което са задължителен елемент от съдържанието на заповедта по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото тяхното наличие обосновава правомощието на административния орган да измени едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение на държавния служител (мястото на работа) именно поради наличие на служебна необходимост.

Съгласно легалното определение на понятието служебна необходимост, дадено в § 1, т. 23 ДР ЗМВР, такава е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В случая служебната необходимост в оспорената заповед е обоснована с извънредните промени в оперативната обстановка по улиците в населените места и пътищата на страната, но тези факти не са подкрепени от никакви доказателства, от една страна, а от друга страна, не отговарят на хипотезите на служебна необходимост според легалното определение на § 1, т. 23 ДР ЗМВР.

Действително възможна хипотеза от изброените в § 1, т. 23 ДР ЗМВР биха могли да бъдат извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, но в оспорената заповед не се посочват никакви факти, които да аргументират извънредни промени в оперативната обстановка по улиците в населените места и пътищата на страната, които да са толкова необичайни, изключителни и особени, толкова прекомерни, че да стоят извън волята на органа като непредвидими и непредотвратими събития, очертани от хипотезата на § 1, т. 23 ДР ЗМВР. Т.е., не се доказва наличието на извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, за да е обосновано преназначаването на жалбоподателя поради служебна необходимост. А ако действително са били налице извънредни промени в оперативната обстановка по улиците в населените места и пътищата на страната, то тогава са лишени от човешка и правна логика думите и действията на министъра по закрива на звеното само три дни след издаване на оспорената заповед.

В случая също липсват доказателства за овакантяването на длъжността, на която е преназначен жалбоподателя, както и доказателства, че титулярят отсъства над 30 дни. Въпреки че съдът е изпълнил служебното си задължение да укаже на ответника доказателствена тежест, която носи в процеса, и че следва да установи съществуването на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, такива доказателства не бяха представени. В този смисъл оспорената заповед се явява изцяло необоснована.

Липсата на фактически основания, действително отговарящи на понятието за служебна необходимост, представлява съществено нарушение на формата на административния акт, накърнява правото на защита на адресата и препятства съдебния контрол за законосъобразност на акта, което налага извод за неговата незаконосъобразност.

Макар преценката за служебна необходимост да е предоставена в оперативната самостоятелност на органа по назначението при издаване на заповед по чл. 165 ЗМВР, самата заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, който обхваща, освен проверката за действия в условия на оперативна самостоятелност, също и въпросът за основанията, наложили избора на конкретното решение. Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност (чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК), изборът на едно от две или повече възможни законосъобразни решения предопределя съответствието на заповедта с целта на закона, поради което органът дължи посочване на нарочни мотиви в заповедта, които обосновават избора му на конкретното решение. Неспазването на изискването за посочване на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт според тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на ВАС.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено Министерството на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя сумата 1105,11 евро, представляваща заплатената държавна такса и възнаграждението за един адвокат. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. В. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], заповед № 8121К-9076 от 18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на В. В. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 1105,11 (хиляда сто и пет евро и единадесет евроцента) евро, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�