Решение № 94 от 28.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000233 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С решение № 16 от 07.02.2020г. по т.д. № 32/ 2019г. по описа на ОС-Ловеч са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Ц.

Г. С. като майка и законен представител на Ф. Е. И. с постоянен адрес в с.Хлевене, и от М. Е. И. с постоянен адрес в гр.Ловеч, чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С., против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АДгр.София, обективно съединени искове за заплащане на сумата 250000лв.,у представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от Е. И.-техен баща, починал на 22.06.2019г., вследствие на ПТП НА 30.09.2016г., причинило смъртта на сина му Т. Е.ов И., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането-30.09.2016г. до окончателното изплащане. Осъдени са Ц. Г. С. като майка и законен представител на Ф. Е. И. с постоянен адрес в с.Хлевене, и М. Е. И. с постоянен адрес в гр.Ловеч, чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С., да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД1 гр.София разноски в размер на 1490 лв. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника Г.Г..

Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от Ф.И. чрез своята майка и законен представител Ц. С., и от М.И. със съгласието на своята майка и законен представител Ц. С., чрез пълномощника адв.Ал.Д.. Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно съдът е приел, че не се доказва по категоричен начин твърдението, че е имало тясна и близка връзка между Е. И. и сина му Т. И., тъй като от събраните гласни доказателства се установявало, че бащата е бил много привързан към сина си и загубата му е довела до болки и страдания, продължили до смъртта му. От показанията на свидетелите се установявало, че Е. И. е полагал грижи за сина си, макари да не е разполагал със значителни материални средства. Изводите на първоинстанционния съд се базирали на справки от ДСП, датиращи шест месеца отпреди инцидента, които справки жалбоподателите считат и че нямат материална доказателствена сила, тъй като не отразяват пряко възприети от длъжностните лица обстоятелства. Освен това съдът не бил взел предвид изложеното в социалния доклад, че бащата проявява към детето разбиране и позитивно отношение, а се е фокусирал само върху това, че същият не подпомага интелектуалното му развитие., в какъвто смисъл липсват доказателства. Не намирало опора в доказателствения материал по делото и изводът на съда, че са били налице отчуждение между бащата и сина му Т. и че липсвала подкрепа и топлота в отношенията им-точно обратното било посочено както от свидетелите, така и в социалния доклад.Съдът неправилно бил приел и че поведението на детето е допринесло за настъпване на ПТП без да уточни в какво се състои конкретното противоправно поведение и какво нарушение е извършило Т. И.. Счита, че в конкретния случай не били налице доказателства за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето или на неговия баща. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“-гр.София чрез пълномощника адв.Кр.И., в който се заема становище за неоснователност на 2 жалбата по изложени за това доводи.Моли да бъде потвърдено решението на ОС-Ловеч като правилно и законосъобразно, а в случай, че въззивният съд счете жалбата за основателна, то да уважи само частично предявените искове, тъй като претендираният размер е прекомерно завишен, а и е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна както на загиналото при ПТП дете, така и на неговия баща, който не е упражнил достатъчно родителски контрол и грижа. Заето е и становище относно началния момент,у от който следва да се присъди законната лихва-от датата на отказа на застрахователя да изплати обезщетение-11.01.2019г., а не от датата на ПТП30.09.2016г. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на жалбоподателя и твърди, че същото не е реално заплатено.

В законоустановения срок е постъпил отговор и от третото лицепомагач на ответника Г.Г. чрез адв.Г., в който се заема становище за недопустимост на жалбата, както и за нейната неоснователност по изложени за това доводи. Моли да бъде отхвърлена жалбата.Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на жалбоподателя и твърди, че същото не е реално заплатено.

ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за установено следното:

По делото е безспорно установено от събраните по делото доказателства-приложената влязла в сила присъда № 1 от 04.01.2018г. по НОХД № 530/ 2017г. , че на 30.09.2016г. около 20,40 ч., на околовръстен път II-35, при км 44+418, движейки се в посока гр.Троян, при управление на л.а.

„Мерцедес Ц 220“ с рег.№ ОВ 39****, водачът Г. С. Г., нарушил правилата за движение-чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Е.ов И., ЕГН ***********, б.ж. на с.Хлевене, обл.Ловеч, като Г.Г. е избягал от местопроизшествието, поради което му е наложено наказание на осн.чл.343 ал.3 НК две години лишаване от свобода.

Безспорно е установено от приложената по делото застрахователна полица № BG/30/116002177930, със срок на валидност от 31.08.2016г. до 30.08.2017г, че посоченият л.а. е бил застрахован по задължителна 3 застраховка „Гражданска отговорност“ дружество с посочения срок на покритие. в ответното застрахователно

Жалбоподателите Ф.И. и М.И. са наследници на Е. И., баща на починалото при ПТП дете Т. И., видно от приложените у-ния. Е. И., ищец по делото, е починал в хода на същото-на 22.06.2019г., видно от приложената справка от НБДН. Същият приживе е направил искане пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Т. И., като видно от уведомление № 149 от 11.01.2019г. на ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД-гр.София, е уведомен за отказа на застрахователя да заплати исканото обезщетение поради това, че не са налице основания за ангажиране отговорността на дружеството, тъй като не била установена по категоричен начин вината на застрахования водач.

От заключението на комплексната СМАТЕ се установява, че водачът Г. е управлявал л.а. в тъмната част на денонощието, със скорост 66 км/ч преди ПТП, при ясно и сухо време, като ПТП е настъпило след плавен завой, при което видимостта за водача е била над 150 м., но трябва да се отчете, че тя е ограничена от дължината на осветеност на фаровете: на къси светлини-70-75 м. на десен фар, и на дълги светлини-110-130 м.. Вещото лице е посочило, че ударът е в дясната пътна лента, на 0,7-1,10м. вляво от десния й край, където са се движили двете деца попътно на движещите се МПС /посока гр.Троян/, едното от които е загиналият Т. И.. Детето М. е вървяло вдясно от брат си Т., до мантинелата, Т. откъм пътната лента, като са заемали ширина от нея до 1,10м. Участъкът от пътя, където е настъпило ПТП, е извън града и липсва улично осветление, в района ПТП няма тротоар, нито алея за движение на пешеходци. Водачът на л.а. е можел да възприеме пешеходците на разстояние 70-130м., като липсата на употреба на спирачки или отклоняване на л.а. наляво, сочат, че той изобщо не ги е възприел до настъпване на самия удар. Вещите лица сочат, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача Г., който не е управлявал л.а. с пълна концентрация на вниманието и е имал възможност да възприеме пешеходците, тяхната посока на движение на светлините на фаровете си минимум от 70-75 м. и да ги заобиколи или да предприеме спиране при наличие на насрещно движещ се автомобил. Експертите посочват и че движението на децата в тъмната част на денонощието по пътното платно и в 4 посоката на движение на автомобилите, едно до друго, с тъмни дрехи, също е било фактор, който затруднява възприемането им от настигащите ги водачи на МПС. В съдебно заседание вещите лица уточняват и че в този участък от пътя има банкет, но той се пада по-ниско от асфалтовата настилка, между мантинелата и края на пътното платно, и е непригоден за движение, затова децата са се движили по асфалта. Излагат и че от обективните данни, намерени след удара, от тяхното разположение, и от свидетелските показания на брата на починалото момче, че са се движили по платното, от направените изчисления въз основа на тези обективни данни за мястото на удара, се установява, че децата са заемали разстояние от 1,10м. навътре в платното. Експертите посочват, че децата не са имали светлоотразителни жилетки, якето на детето Т. е било светлосиньо дънково, панталонитекамуфлажни, маратонките-черни, както и че когато пешеходецът е с гръб към движещия се автомобил, най-трудно се възприема, тъй като не се вижда лицето му.

От показанията на св.Л. Й., кмет на с.Хлевене, познаващ ищеца Е. И. като жител на с.Хлевене, от дете още, се установява, че децата са ходели на училище, Е. си намирал инцидентно работа. Е. И. обичал децата си, гледал ги според възможностите си, но бил избухлив, и се „почерпвал“. Сочи, че идвали от Социално подпомагане да искат да вземат децата в дом, но той не ги давал.

Свидетелят сочи, че в дома им нямало ток и вода, хората от селото му давали дрехи за децата, нямал сведения за упражняване на насилие над децата, да ги е бил, Ферия била много привързана към баща си, а предполага, че и с Т. били близки. Сочи, че в Гозница имало пансион за ученици, където ходели децатас автобус или пеша, като Е. И. знаел, че ходят и пеша. И двете момчета учели в гр.Ловеч.

Св.Д. И., познаващ Е. И. от 20 години, излага, че Е. полагал грижи за Т. и другите две деца. Не бил богат човек и си гледал децата доколкото можел, имали животни, но впоследствие ги продали. След смъртта на Т. баща му изпаднал в депресия, било му много мъчно и тъжно, не можел да повярва, че това се е случило с неговото дете, не бил на себе си първите пет-щест месеца и повече. Не знае преди инцидента децата да са били гладни и без дрехи, Е. си намирал на частно работа. Пиел в рамките на нормалното, „чашка-две“ и след инцидента първите няколко месеца. Сочи, че преди 5 инцидента имали и ток и вода в къщата, имали нормални условия, децата били нахранени.Всеки ден те ходели на училище в гр.Ловеч, в кв.“Гозница“, с автобус, който сутрин ги вземал, а следобед ги връщал.

Св.Б., позната на Е. И. от 4-5 години, сочи, че рядко са се виждали, но знаела от съпруга си, който често се виждал с него, че отношенията между Е. и Т. били много добри, не е чувала да има скандали, разбирали се добре. Е. ходел на работа „на частно“, издържал децата. След инцидента виждала Е.същият бил много разстроен, много тежко му било, бил съвсем друг човек, плачел постоянно, „вайкал се“ как това се е случило с детето му. Променило се поведението му, изпаднал в депресия, даже се разболял и починал. Когато е разговаряла с Т. преди да почине, не й се е оплаквал от баща си. Двете момчета ходели на училище извън селото, с автобус се прибирали, като не знае друг път, освен при инцидента, да са се прибирали пеша.

По делото са приложени социални доклади, съдържащи констатации на социални работници относно бита и отношенията между Е. И. и децата му, вкл. детето Т. И..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове /от наследниците на починалия в хода на производството ищец/ с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ-за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за забава върху обезщетенията, считано от датата на деликта-30.09.2016г.