Определение № 884 от 03.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 884 гр. Ловеч, 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500482 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК С определение №416/13.05.2025 г. постановено по гр.д.№1150/24 г. РС-Тетевен е оставил без разглеждане,като недопустима, молбата на „Макроадванс“-АД София, за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца се възложат именно на ищеца и прекратява инициираното производство по реда на чл.248 от ГПК, в тази му част и е оставил без уважение молбата на ответника „Макроадванс“-АД-София,за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение без ДДС.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба с вх.

№4315/10.06.25 г. от „Макроадванс“ АД-София в която излага становище, че разноските следва да бъдат въложени в тежест на ищеца, а в случай, че съдът прецени, че те следва да се понесат от „Макроадванс“ АД-София то адвокатското възражение следва да се определи без ДДС.

Изтъква, че не е станал повод за завеждане на делото с поведението си, а освен това не се налага определяне на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в полза на адвоката и в нарушение на закона се търси имотна облага. Цитира практика на СГС. Освен това излага съображения, че ако съдът все пак приеме, че такова възнаграждение се дължи, то следва да бъде определено без ДДС и в този връзка моли делото да бъде спряно на основание чл.631 от ГПК до приключване на производството по д.С-744/23 г. на СЕС, тъй като то е с предмет дължимостта на ДДС върху адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗАдв.

Моли съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като ги остави в 1 тежест на ищеца, а в случай, че не бъде уважено това искане, адвокатското възнаграждение да бъде определено без ДДС.

В срок е подаден отговор на тази частна жалба от ЕАД Е. Василева като пълномощник на Д. М. Д., в която застъпва становището, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна. Подробно излага съображения защо счита, че съдилищата нарушават правото на ЕС като определят по-ниски възнаграждения, от минимално определените в Наредба №1/04 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Счита, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв следва да се включи ДДС, като цитира и практика на ВКС в този смисъл.

Моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Съдът е спрял производството по делото на основание чл.631 ал.1 от ГПК с определение №695/30.07.2025 г. до приключване на производството по дело С-744/23 г. на СЕС.

След постановяване на решение от 23.10.2025 г. на СЕС съдът с определение от 28.10.25 г. е възобновил производството по делото.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в частната жалба и отговора съображения, намира за установено следното:

ЕАД Е. Василева като пълномощник на ищеца Д. М. Д. е подала искова молба пред ТРС против „МАКРОАДВАНС“ АД-София с искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.10 от договора за кредит, сключен с „МАКРОАДВАНС“ АД-София на 24.01.2023 г. предвиждаща заплащане на еустойка, като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ЕАД Е. Василева защитава ищеца при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв безплатно. С нарочна молба претендира по реда на чл.80 от ГПК присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 480 лв. с ДДС.

От страна на ответника „МАКРОАДВАНС“ АД-София в писмено становище преди последното съдебно заседание се прави признание на иска и искане, разноските да останат за ищеца така, както са направени, тъй като не е станал причина за завеждане на делото, а освен това ако все пак бъдат присъдени, то те да не са с ДДС, тъй като се касае за оказана безплатна правна помощ.

Постановено е съдебно решение №50/28.02.25 г. по гр.д.№1150/24 г. по описа на ТРС, с което е признато за установено в отношенията между Д. М. Д., ЕГН:********** от ****. и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление:

****,представлявано от В.Г.С., че Клаузата на чл.10 от сключеният между тях Договор за потребителски кредит № №19****/24.01.2023г, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, 2 ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, осъден е „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,представлявано от В.Г.С., да И.,,идентификационен заплати номер на Еднолично адвокатско дружество Е. *********, адрес ****, представлявано от адвокат Е. Г. И.-АК Пловдив ,личен номер **********, адрес в ****, сумата в размер на 240.00 /двеста и четиридесет/лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА и е осъден „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,представлявано от В.Г.С., да заплати по сметка на РС Тетевен държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/лева. В мотивите към решението съдът е посочил, че в случая не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК и разноските в производството следва да се възложат на ищеца, тъй като независимо, че е направил признание на иска, с оглед обстоятелството, че той е страна по договора, чиято клауза се обявява за недействителна и тази клауза е била наложена именно от кредитодателя, не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Освен това съдът е посочил, че предвид: вида и обема на осъществената правна защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора; направеното признание на иска от ответника, проведеното в исковото производство едно открито съдебно заседание, приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лева ,с включен ДДС, с оглед и регистрацията на адвоката, като цитира практика на съдилищата в този аспект.

Подадена е молба за изменение на решението на основание чл.248 от ГПК с вх.

№2147/26.03.25 г. от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, с искане да бъде изменено решението в частта му за разноските, тъй като не е станал причина за завеждане на делото и не следва да му бъдат възлагани разноските, а от друга страна, ако бъде това искане не бъде уважено, то размера на адвокатското възнаграждение на адв.И. да се определи без ДДС.

Не е подаден отговор на частната жалба.

С определение №416/13.05.2025 г. постановено по гр.д.№1150/24 г. РС-Тетевен е оставил без разглеждане, като недопустима, молбата на „Макроадванс“-АД София, за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца се възложат именно на ищеца и прекратява инициираното производство по реда на чл.248 от ГПК, в тази му част и е оставил без уважение молбата на ответника „Макроадванс“-АД-София,за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение без ДДС.

Настоящата инстанция намира, че атакуваното определение в частта, с която е оставил без разглеждане като недопустима молбата на „Макроадванс“-АД София за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца се възложат именно на ищеца и е прекратил инициираното производство по реда на чл.248 от ГПК, в тази му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като настоящата инстанция следва да се 3 произнесе по същество. Производството по чл.248 от ГПК е допустимо в случай, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и от страна, която е представила списък на разноските, ако се иска изменение за присъдените в нейна полза разноски. В случая „Макроадванс“-АД София е подал молба за изменение на решението в частта му за разноските досежно присъдените в полза на другата страна разноски, поради което молбата е допустима и съдът следва да я разгледа по същество. Действително в решението си ТРС се е поизнесъл по въпроса защо счита, че е неприложима хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, но именно в тази част „Макроадванс“-АД София иска изменение на решението по чл.248 от ГПК.

Съдът намира, че правилно ТРС в решението си е приел, че възражението на ответника по чл.78 ал.2 от ГПК е неоснователно. Трайно установена е практиката на ВКС по идентични казуси, че при действието на новия ГПК, ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствие на правен интерес у ищеца, тъй като той има интерес да получи решение при признание на иска, но ответникът може да удовлетвори този правен интерес, като признае иска. При това свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за извънпроцесуална принуди и не е дал друг повод за предявяване на иска. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като сключеният договор от 24.01.23 г. има действие и във всеки един момент ответникът може да се снабди с изпълнителен титул по реда на заповедното производство, включително и с неравноправната клауза, ако по съдебен ред тя не бъде обявена за нищожна. Няма данни и твърдения, че е подписан анекс, с която тази нищожна клауза да е променена или отменена.

Воден от тези мотиви съдът намира, че следва да бъде отхвърлена молбата на от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, с искане да бъде изменено решението в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК, тъй като не е станал причина за завеждане на делото и не следва да му бъдат възлагани разноските на основание чл.78 ал.2 от ГПК.

По отношение дължимостта на ДДС върху присъденото по реда на чл.38 от ЗАдв.адвокатско възнаграждение СЕС е постановил в решението си от 23.10.2025 г., че чл.2 %1 б.в от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на стана от адвокат представлява възмездна сделка на слуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

Следователно в тази част искането за изменение на решението на ТРС в частта му за разноските по чл.248 от ГПК като се присъди адвокатско възнаграждение без ДДС също е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че следва да се остави без уважение частна жалба вх.№4313/10.06.25 г подадена от „Макроадванс“-АД София против определение №416/13.05.25 г. постановено по гр.д.№1150/24 г. по описа на ТРС по реда на 4 чл.248 от ГПК като неоснователна в частта, с която се оставя без уважение искането да се присъди адвокатското възнаграждение без ДДС и същото следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение №416/13.05.25 г. постановено по гр.д.

№1150/24 г. по описа на ТРС в частта, с която е оставил без разглеждане като недопустима молбата на „Макроадванс“-АД София за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца се възложат именно на ищеца и е прекратил инициираното производство по реда на чл.248 от ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Макроадванс“-АД София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,представлявано от В.Г.С., да И., за изменение на постановеното решение №50/28.02.25 г. по гр.д.№1150/24 г. по описа на ТРС, в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца се възложат на ищеца.