Решение № 234 от 15.12.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Нова Загора, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220100022 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от М. Т. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ********, против Прокуратурата на Република България, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, съответно за 24150 лв. и 800 лв. с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ вр. с чл.7 от същия закон и вр. с чл.52 от ЗЗД.

В нея ищецът твърди, че на 22.03.2016 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по ДП № 43 „ИП“/16 г. на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 571/2016 г., пор.№ 64/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.Сливен бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.278, ал.6 от НК, по чл.339, ал.1 от НК и по чл.354, ал.3 от НК. Този факт бил широко медийно отразен в радио и телевизия, били публикувани фотографии, представляващи „доказателствен материал“.

Посочва, че още на същия ден информацията за този факт била разгласена, чрез съобщения в сайтовете на ОД на МВР Сливен и Апелативна прокуратура - гр.Бургас.

След близо 11 месеца, на 15.02.2017 г. разследването на воденото срещу него наказателно производство по чл.354, ал.3 от НК и по чл.339, ал.1 от НК било частично прекратено от Окръжна прокуратура - гр.Сливен на основание чл.243, ал.1 от НПК.

Предвид това, спазвайки законовия давностен срок, и на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ С. предявявал настоящия иск срещу Окръжна прокуратура - Сливен за нанесените му от нея вреди от незаконосъобразните й действия.

Твърди, че несправедливо повдигнатите срещу него обвинения в извършване на две тежки криминални престъпления довели до вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, накърнили честта, достойнството и доброто му име в обществото, а широката медийна разгласа преекспонирала всичко това.

Бидейки обвинен в извършването на всички тези престъпления се чувствал унизен, 1 притеснен и несигурен. Публичното му обявяване за наркотърговец, притежаващ незаконно огнестрелно оръжие ограничило съвсем социалното му общуване. Бил отбягван от близки, познати и дори роднини.

Сочи, че близо едногодишното, в нарушение на процесуалните срокове разследване, причинило у него негативни психически изживявания - страх и безпокойство от евентуално осъждане, стрес и депресия.

Константната съдебна практика приемала тези макар и субективни вреди от незаконните действия на прокуратурата като „обичайни“ - налични по презумция.

Твърди също, че Окръжна прокуратура - Сливен не спазила всички законови изисквания, чл.127 от КРБ и чл.145 от ЗСВ и му повдигнала обвинение, което се оказало, че не отговаряло на събраните до този момент доказателства. Гаранционна отговорност за вреди от непозволени увреждания по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниквала от наличието от двете обективно необходими законови предпоставки, а именно:

1. Повдигане на обвинение за извършване на престъпление;

2. Прекратяване на наказателно производство, свързано с тези обвинения;

Предоставянето на публична информация Окръжна прокуратура Сливен осъществило без да съблюдава принципите, дефинирани ясно в Правилата за медийна комуникация в системата на ПРБ на Главна прокуратура.

Зачитане на правата на гражданите

Защита на тайната на разследването

Защита на личните данни

Спазване на презумпцията за невинност.

Предвид изложеното моли съда да образува дело на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и да присъди Окръжна прокуратура - Сливен да му заплати претендираното от него обезщетение в размер на 800 лв. за имуществени вреди и 24150 лв. за неимуществени вреди, като същото би представлявало частична компенсация за нанесените му болка и страдания.

Прилагат се писмени доказателства по опис.

Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител Х.Б. - прокурор при РП - Сливен в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него иск. Счита, че същият е неоснователен и недоказан.

По допустимостта и основателността на иска, заявява, че същият е неоснователен, като посочва следното:

Предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ бил допустим по отношение на Прокуратурата на Република България, но неоснователен.

Исковата претенция била за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпления по чл.339, ал.1 и чл.354а, ал.З от НК, по ДП № 43 „ИП“ 2016 г. на ОД - МВР - Сливен, вх.№ 571/2016 г. на ОП - Сливен, частично прекратено с Постановление на ОП - Сливен от 15.02.2017 г. на ОП - Сливен.

Посочва, че тъй като се основавал на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, то било в тежест на ищеца да докаже претърпени вреди от незаконни актове на правозащитните органи, които да са пряка и непосредствена последица от техните действия.

В исковата молба неправилно била посочена, като основание на иска разпоредбата на чл.2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ, тъй като същата касаела нарушаване на права, защитени от чл.5, § 2 - 4 на Конвенцията.

Излага, че с Постановление на разсл. полицай при ОД - МВР - Сливен от 22.03.2016 г. ищецът М. С. бил привлечен като обвиняем за деяния по чл.278, ал.6, пр.3; чл.339, ал.1 и чл.354а, ал.3 от НК, като спрямо него била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

2

Обвинението било предявено на обвиняемия на същата дата и е бил разпитан в това си качество. С Постановление от 15.02.2017 г. на ОП - Сливен наказателното производство било частично прекратено за деянията по чл.339, ал.1 и чл. 354а, ал.3 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението в тази част. За същите престъпления били отделени материали срещу сина на ищеца, Д.М.С..

Спрямо ищеца М. С. производството продължило за извършени престъпления по чл.278, ал.6, пр.последно, вр. ал.1 и чл.277а, ал.7 от НК. За същите деяния на 27.06.2018 г. бил внесен обвинителен акт в СлОС срещу ищеца М. С.. С Присъда № 10/30.04.2019 г. по НОХД № 243/2018 г. на СлОС ищецът бил осъден за деяния по чл.278, ал.6, пр.последно, вр. предл.1 и по чл.277а, ал.7 от НК.

С Решение № 184/2019 от 10.03.2020 г. по ВНОХД № 210/2019 г. на АС - Бургас присъдата на ОС - Сливен била изменена, като ищецът бил оправдан за част от стойността на държаните археологическите обекти /стойността била намалена от 62727 на 59829 лв./ и първоинстанционният акт бил потвърден в останалата му част.

Счита, че исковите претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди били изцяло неоснователни и недоказани.

Посочва, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, както и за наличие на пряка причинно-следствена връзка между делото и сочените от него негативни последици.

Като обстоятелства, на които се основавал искът посочва:

Обстоятелствата, на които се позовава искът се съдържали в ДП № 43 „ИП“/2016 г. на ОД - МВР - Сливен, вх.№ 571/2016 г. на ОП - Сливен. Предвид изложените мотиви, претенциите на ищеца били неоснователни и недоказани.

Излага следните възражения срещу иска:

Исковете за претърпени неимуществени, имуществени вреди, лихви и разноски били изцяло неоснователни и недоказани.

Липсвали доказателства за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца, още по-малко, че такива вреди били в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение.

От петитума на исковата молба било видно, че ищецът е формулирал искова претенция по два обективно съединени иска срещу ПРБ - за неимуществени вреди в размер на 24150 лв. и за имуществени вреди за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

В исковата молба се сочело, че в електронния сайт на ОД - МВР - Сливен и Апелативна прокуратура - Бургас, както и в различни медии е била изнесена информация за воденото срещу ищеца наказателно производство.

Твърдяло се, че несправедливо повдигнатите срещу ищеца две обвинения били довели до нравствени, емоционални, психически и психологически терзания. Накърнило се доброто му име в обществото и неговото достойнство, чувствал се унизен, притеснен и несигурен, отбягван бил от близки и познати. Продължилото 11 месеца наказателно преследване му причинило страх и депресия.

Твърдяло се, че ищецът бил заплатил адвокатско възнаграждение по наказателното дело в размер на 800 лв.

Счита, че изложеното в исковата молба не се подкрепя от доказателства, представени с нея.

Не било установено ищецът да е изживял стрес и дискомфорт, дистанцираност от приятели и депресия, именно поради повдигнатите му две обвинения по чл.339, ал.1 и чл.354а, ал.3 от НК. В тази връзка следвало да се има предвид, че воденото срещу ищеца 3 наказателно производство било продължило по-малко от 11 месеца. След привличането му като обвиняем за деяния по чл.278, ал.6, чл.339, ал.1 и чл.354а от НК ищецът бил призован и разпитван само веднъж - на 22.03.2016 г., когато му било предявено обвинението.

Обвинението и разпитът на посочената дата били свързани не само с обвиненията, за които производството е било частично прекратено, но и по текст, за който е бил внесен обвинителен акт в съда и за което деяние /по чл.278, ал.6 от НК/ ищецът е бил осъден.

Доколкото обвинението е касаело три деяния счита за невъзможно да се отграничат терзанията и негативното отношение на всяко от обвиненията за краткия период от време, в който ищецът е бил привлечен като обвиняем за деянията по чл.339, ал.1 и чл.354а, ал.3 от НК и било несериозно да се твърди, че се е стигнало до твърдените от ищеца сериозни негативни психологически последици.

По досъдебното производство била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.

Освен неоснователен и недоказан, искът за неимуществени вреди бил твърде завишен като размер и не съответствал на принципа на справедливост, съобразно който следвало да бъдат определяни неимуществените вреди (арг. чл.52 от ЗЗД), на икономическия стандарт в България и на съдебната практика в аналогични случаи (вкл. и тази на ЕСПЧ).

Според възприетото в т.II на ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с оглед личността на увредения, било определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им и не било проява на справедливост определянето на обезщетение, по-високо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /Реш.№ 832/10.12.2010 г., гр.д.№ 593/2010 г. на IV ГО на ВКС/.

Претендираното обезщетение в размер на 24150 лв. било изключително завишено, и не било съобразено с продължителността на времето, в което ищецът е имал качество на обвиняем , характера и интензивността на упражнената спрямо него принуда. Спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било адекватно с оглед икономическия стандарт в страната и претендираният размер от 24150 лв. било в разрез с принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.

Трайно установена съдебна практика била обезщетенията за неимуществени вреди в сходни на настоящия случаи да бъдат на значително по-ниска стойност.

По отношение иска за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, счита че е изцяло недоказан.

Съгласно т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждали, когато страната е платила възнаграждението.

В договора за правна помощ следвало да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път задължително следва да се представят доказателства за превода, а ако е в брой било достатъчно отразяване на плащането в договора за правна помощ. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за заплатена сума за адвокатско възнаграждение. От приложено копие на договор за правна помощ /едностранно/ било видно, че ищецът е договорил заплащане на сумата от 800 лв. за адвокатска защита, но такава не е отразено да е била платена.