Акт от 16.12.2016, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 523/16.12.2016г.,гр.Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година,в състав:

Председател:Албена Палова членове:Борислав Илиев

Мариана Димитрова при секретаря К.К. като разгледа докладваното от съдия

Мариана Димитрова в.гр.дело №775 по описа на Съда за 2016 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се Решение № 586 постановено на 18.07.2016г. по гр.дело № 3739 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2014г., с което е осъден В.Д.К. с

ЕГН ********** *** да заплати на М.Н.Т. с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл.265, ал.1,т.2 от ЗЗД сумата от 3 452 лв./ три хиляди четиристотин петдесет и два лева/, представляваща стойността на разходите , необходими за поправка на недостатъците в резултат на неточно изпълнение в количествено отношение на сключен през пролетта на 2014г. устен договор за изработка с предмет – извършване на ремонт на къща в село ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.12.2014г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 3 452 лв. до претендиратите 7 383 лв. искът като неоснователен е отхвърлен.

Осъдени са М.Н.Т. с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на В.Д.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.266 от ЗЗД сумата от 346.02 лв./ триста четиридесет и шест лева и две стотинки/ дължимо възнаграждение за допълнително извършени

СМР-та по сключен през пролетта на 2014г устен договор за изработка с предмет – извършване на ремонт на къща в село ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба 07.01.2015г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 346.02 лв. до претендираните 2 048 лв. искът като неоснователен е отхвърлен. Присъдени са разноски.

Решението се обжалва с въззивна жалба в частта, с която претенцията за разликата над присъдените 3 452 лв. до претендираните 7 383 лв. е отхвърлена като неоснователна,както и в частта, с която е уважена насрещната претенция в размер на 346,02 лева.

Жалбоподателите-ищци в първоинстанционното производство твърдят,че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано. Посочват,че изводът на съда,че ищците-възложители на работата са приели некачествено извършената работа без забележки, е необоснован,тъй като е изведен единствено от гласните доказателства по делото, ангажирани от ответника. Показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ответника били противоречиви, а наред с това свидетелите били заинтересовани,тъй като и към момента работят при ответника,т.е намирали са се в пряка служебна зависимост. По отношение на уваженият насрещен иск жалбоподателите навеждат същите доводи за порочност на решението,в частта му ,с която този иск е уважен. Искането е решението в обжалваните му части, да бъде отменено, предявеният от тях иск изцяло уважен, съответно насрещната искова претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство,в който излага доводи за неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт,отговора на жалбата от ответника и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено :

Относимите обстоятелства са следните:

В исковата си молба против В.Д.К. ищците М.Н.Т. и В.К.Т. твърдят, че са собственици на жилищна сграда с площ от

52 кв.м. , застроена в парцел II – държавен в кв.76 по плана на село ..., община Пазарджик. Твърдят, че в началото на 2014г решили да направят основен ремонт на жилището си.Ответникът в качеството му на строител им представил оферта. Договорили се, че ответника ще изпълни поетата работа със средства на ищците, като той самия ще доставя материалите , както и че ще започне работа на 01.05.2014г. Твърдят, че първоначалната оферта на ответника била на стойност 21 000 лв. След започване на ремонта ответникът предложил по-висока оферта в размер на 26 160 лв. Заплатили му общо сумата в размер на 20 390 лв. Твърдят, че за всяка получена сума ответникът се е подписвал лично в тетрадка, създадена за целта от ищците. Срещу така получените суми изпълнителят е предоставил на ищците оферта , наименувана „Ремонт на къща в село ...“, с подробно описание на СМР, поети за извършване по договора и с отбелязвания по офертата, направени от изпълнителя. По устна уговорка между страните ремонта е следвало да бъде завършен за около месец – месец и половина. Твърди се, че ответникът не е спазил договорките между страните за качествено извършване на договорените СМР.

Твърдят, че някои СМР-та не са извършени въобще. Материалите, които са заплатени от ищците не са доставени, като неизвършените СМР-та, некачествено извършените СМР-та и недоставените материали ищците подробно са описали в приложение към исковата молба. Твърдят, че неизвършените СМР-та , но заплатени от тях са на стойност 3 643 лв.

Твърдят, че недоставените материали са на стойност 2 580 лв. Твърдят, че некачествено извършените СМР-та са на стойност 1 160 лв. или общо 7 383 лв. Твърдят, че в момента, в която са направили забележка на ответника за некачествено извършени СМР-та , както и за получена от него сума за доставка на камък и недоставен такъв, последният напуснал обекта и ги оставил сами да довършат започнатото и да оправят с други хора некачествено извършените СМР-та. Формулират искане ответника да бъде осъден да им заплати общо сумата в размер на 7 383 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск. Не оспорва сключването на договора за изработка. Оспорил е твърденията в исковата молба за неточно изпълнение на задълженията му по договора. Твърди,че всички уговорени строителни дейности са извършени от него точно. До момента на предявяване на исковата молба ищците не са поискали поправяне на работата, която е извършил на техния обект , нито пък са искали заплащане на разходи, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението, което те вече са му заплатили в по-голямата си част. Възложеното строителство било осъществено в сроковете, на цената и качеството, за които се били договорили. Ищците през цялото време следели изпълнението на СРР, всеки етап от работата е прегледан и приет без възражения за неправилно, частично или некачествено изпълнение.

Приет за разглеждане е насрещен иск. Ищецът по този иск твърди,че е доставил на ищците по първоначалния иск материал 9 куб.метра фракция, метална мрежа 11 бр. по 8 лв. кв.м. или 88 кв. метра или общата стойност на този материал е 230 лв.

Твърди, че в хода на работата ищците поискали допълнителни СМР извън офертата/ конкретизирани в насрещната исковата молба/, които били извършени от него ,но му били заплатени. Допълнителните строителни работи били приети от ищците без възраженията за некачествено изпълнение. Формулира искане да му заплатят сумата в размер на 2 048 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба.

Както се посочи ,ищците претендират сумата в общ размер 7 383 лева, от която : неизвършените СМР-та,но заплатени от тях -на стойност 3 643 лв. ,недоставените материали -на стойност 2 580 лв. ,и некачествено извършените СМР-та - на стойност 1 160 лв.

Първоинстанционният съд за да отхвърли претенцията за разликата над 3 452 лв. до претендираните 7 383 лева е приел следното:

Между страните е валидно сключен договор за изработка.

По претенцията на ищците за некачествено извършени СМР на стойност 1 160, лева, съдът е приел,че същата касае само явни недостатъци на извършената работа. От ангажираните гласни доказателства се установило,че същите-като възложители на работата са се възползвали активно от правото си по чл.262 от ЗЗД и са проверявали изпълнението на договора по всяко време, като са присъствали неотлъчно на обекта- предмет на договора, на който обект – къщата им , находяща се в село ..., са се извършвали строително ремонтни работи от ответника и наети от последния лица. Приели са извършената работа и изрично са заявили, че одобряват работата.След като са приели извършената работа без възражения,ищците не са могли да се ползват от възможността си по чл.265, ал.1,т.2 от ЗЗД да искат заплащане на разходите, необходими за поправка на некачествено извършената работа,поради което тази претенция в посочения размер се явявала неоснователна.

По претенцията на ищците по чл.265, ал.1,т.2 от ЗЗД за неточно изпълнение в количествено отношение- неизвършени/ но заплатени/ СМР-та на стойност 3 643 лв. ,първоинстанционният съд е приел,че същата е частично основателна. От заключенията - основно и допълнително на тричленната съдебно-техническа експертиза се установило,че ответникът в качеството си на изпълнител не е извършил част от уговорените строително ремонтните работи, залегнали в договора, касаещи както следва : 1/ боядисване и кърпеж на спални,2/ боядисване и кърпеж на изба, 3/ боядисване и шпакловка на кухня , на баня на първи етаж и баня на втори етаж,4/ външна изолация със стиропор 5 см, шпакловка с мрежа, боядисване, 5/външна изолация със стиропор 7 см, шпакловка с мрежа , боядисване, 6/ шпакловка и боядисване на тераси, 7/ ПВЦ улуци, водосточни тръби, 8/ черни дъски , ламперия за обшивка на стреха, 12/боядисване на задна ограда към пътя 13/ странична ограда отливане на бетонна стена 13/ ограда юг шапка като в стойностно изражение неизвършената част работа възлизала на сумата от 1392 лв. И предвид направеното от ответника в отговора на исковата молба признание на факта, че стойността на всички уговорени ремонти дейности по втората оферта са заплатени от ищците сумата от 1 392 лв. се явявала платено без основание възнаграждение по договора за изработка,в останалия претендиран размер или за сумата от 2 251 лева-претенцията била неоснователна.

По претенцията на ищците за сумата в размер на 2 580,00 лева –платени ,но недоставени материали, решаващият съд е приел,че по съществото си представлява неточно изпълнение в количествено отношение – неизвършени СМР-та. Установило се от писмените доказателства, заключението на съдебно- графологическата експертиза, от гласните доказателствени средства, че ищците са заплати на ответника сумата от

2 060 лв. за доставка на камък, който е следвало да се положи като настилка в двора на къщата. Установило се, а и този факт се признавал от ответника в писмения му отговор, че същият е доставил камъка, но не го е разтоварил,поради което съдът е уважил претенцията за сумата в размер на 2 060, лева, като за разликата до претендирания размер от 2 580,00 лева се явявала неоснователна.

Въпреки,че във въззивната жалба е посочено ,че се обжалва решението в частта ,с която искът е отхвърлен за разликата над 3 452 лв. до претендираните 7 383 лева,жалбоподателите излагат доводи за порочност на решението, единствено за изводите му по отношение на претенцията за сумата в размер на

1 160, лева-представляваща стойността на некачествено извършените строителни дейности.

По отношение на останалите конкретизирани от тях претенции, и от съда в решението, не се излагат пороци обуславящи неправилност на решението, предвид изведените от първоинстанционният съд правни доводи.

С т.1 от ТР №1/2013г. на ГТК на ВКС е дадено следното разрешение относно правомощията на въззивната инстанция при проверка на правилността на обжалвания съдебен акт,при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба: „При преценката за правилността на обжалвания съдебен акт служебният контрол следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. второ от ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата“. В мотивите на ТР е обсъдена нормата на чл.5 от ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право,отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт,съобразно ТР следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд.Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес.