Решение № 145 от 30.04.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. гр.Велинград, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Гражданско дело № 20255210100879 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявен е иск от Г. П. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Велинград, ул.

„Макаренко“ № 26, срещу П. Р. Б. с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главен Прокурор, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за невиновен с Решение № 260073/23.06.2021 г., постановено по АНД № 79/2021 г. на PC - Велинград, потвърдено с Решение № 88/21.10.2021 г., постановено по ВАНД № 451/2021 г. на ОС - Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението 21.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът е изменил предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като след изменението законна лихва се претендира от 22.07.2020 г. - датата, когато ищецът е привлечен като обвиняем, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.05.2020 г. около 00:10 часа бил задържан от органите на РУ - Велинград за срок до 24 часа за извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Сочи, че било образувано досъдебно 1 производство № 367 ЗМ 210/2020 г. по описа на РУ - Велинград, прокурорска преписка № 449/2020 г. по описа на РП - Велинград. Твърди, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 22.07.2020 г. бил конституиран в качеството на обвиняем по досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, вр. чл. 70, ал.

1, т. 1 от ЗМВР като разследването му било предявено на 22.07.2020 г. Излага, че му била взета мярка за неотклонение „подписка”, а на 13.08.2020 г. му била извършена принудителна полицейска регистрация след разрешение на съдия от PC - Велинград с определение № 374/03.08.2020 г.

Твърди, че му било повдигнато ново обвинение с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК вр. чл. 6, ал. 1 от ЗБДС, вр. чл. 4, чл. 64. ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и отново му било предявено разследването на 18.01.2021 г. Отбелязва, че държавното обвинение внесло в PC - Велинград постановление от 16.02.2021 г., с предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, за което било образувано АНД № 79/2021 г. на PC - Велинград. Сочи, че с Решение № 260073/23.06.2021 г. бил признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение по чл.

270, ал. 1 от НК вр. чл. 6, ал. 1 от ЗБДС, вр. чл. 4, чл. 64, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал.

4, чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР без да му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК. Излага, че посоченото решение било потвърдено от въззивния съд с Решение № 88/21.10.2021 г., постановено по ВАНД № 451 от 2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Излага твърдения, че през времето на наказателното преследване (близо година и половина), бил напрегнат, тревожен, притеснен, стресиран, живеел неспокойно, в съмнения и отчаяние да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Сочи, че се почувствал крайно унизен от принудително извършената му полицейска регистрация. Излага, че се отчуждил от хората, че престанал да контактува дори с близки и приятели. Твърди, че сънувал кошмари, а семейните му отношения се разклатили. Предвид изложеното моли исковете му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се 2 оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага се, че в настоящия случай липсват действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца представлява негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди, а и освен това описва едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство, би имало и които не следва да се вменяват в отговорност на прокуратурата. Сочи се, че липсва и причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Твърди, че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от действия на друг орган - задържането на лице и извършването на полицейска регистрация по ЗМВР, които са посочени от ищеца като предизвикали у него негативни преживявания.

Излага, че в решението си съдът оправдава ищеца за извършено престъпление по чл. 270 от НК, но в него ясно е заявено, че извършеното от ищеца може да се квалифицира като дребно хулиганство или хулиганство по чл. 325 от НК, следователно, в решението на Велинградски районен съд, потвърдено и от Пазарджишки окръжен съд, се признава за доказано виновно противоправно поведение на ищеца. Сочи, че ПРБ би следвало да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, алтернативно приложение следва да намери разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е станал причина за воденото срещу него производство или най-малкото е допринесъл за него. Оспорва се и искът по отношение на размера. Изложени са доводи, че претенцията на ищеца е изключително завишена. По отношение на претендираната лихва се възразява за изтекла давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез П. Р.

Б. за вреди, претърпени вследствие на обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1, от НК, по което обвинение ищецът е признат за невиновен от първоинстанционния съд, чието решение е било потвърдено при въззивно обжалване.

От материалите по приетото за послужване АНД № 79/2021 г. на РС 3 Велинград е видно, че на основание чл. 212, ал. 3 от НПК на 16.05.2020 г. е започнато ДП № 367ЗМ 210/2020 г. по описа на РУ - Велинград, по повод на това, че противозаконно е попречил на орган на власт – на полицейските служители младши инспектор Иван Иличов и младши инспектор Владимир Стаматов, да изпълнят задълженията си по служба, да извършат полицейска проверка на Г. П. Г. от гр. Велинград, като не съдейства за установяване на самоличност и за предупреждение за това, че нарушава обществения ред – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

На същата дата със Заповед за задържане на лице рег. № 367зз73/16.05.2020 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР Г. Г. бил задържан за срок до 24 часа.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 22.07.2020 г. Г. П. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.05.2020 г. в гр. Велинград на ул. „Макаренко“ № 26 противозаконно е пречил на орган на властта – на служители в група „Охранителна полиция“ при РУ – Велинград – младши инспектор И. Я. И. – полицай „водач на патрулен автомобил“ и младши инспектор В. О. С. полицай „водач на патрулен автомобил“, да изпълнят задълженията си по чл.

70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като им попречил да извършат проверка, не се подчинил на полицейско разпореждане да представи документ за самоличност, крещял, обиждал, буйствал, бутал се в полицейските служители – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК вр. чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С постановлението по отношение на Г. Г. е взета мярка за неотклонение „подписка“. Същото е предявено на обвиняемия и ищец в настоящото производство на 27.07.2020 г. в присъствието на защитника му адв. Д. К.

С Определение № 374/03.08.2020 г., постановено по ЧНД № 274/2020 г. по описа на РС – Велинград съдът е разрешил извършване на действия по принудителна полицейска регистрация на Г. Г., обвиняем по пр.пр. № 449/2020 г. на РП – Велинград и ДП № 367зз-73/16.05.2020 г. Полицейска регистрация на обвиняемия е извършена на 13.08.2020 г.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.01.2021 г. Г. П. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.05.2020 г. в гр. Велинград на ул. „Макаренко“ № 26 противозаконно е пречил на орган на властта – на служители в група 4

„Охранителна полиция“ при РУ – Велинград – младши инспектор И. Я. И. – полицай „водач на патрулен автомобил“ и младши инспектор В. О. С. полицай „водач на патрулен автомобил“, да изпълнят служебните си задължения, а именно да извършат проверка на самоличността му по чл. 6, ал.

1 от ЗБДС, като не изпълнил разпорежданията за установяване на самоличността му и да му бъде извършена полицейска проверка по ЗМВР – чл. 4, чл. 64, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал 2 от същия закон, като не представил документ за самоличност, крещял, буйствал, обиждал и бутал полицейските служители – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК вр. чл.

6, ал. 1 от ЗБДС вр. чл. 4, чл. 64, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал 2 от ЗМВР. В това постановлението повторно е посочено, че на обвиняемия се взима мярка за неотклонение „подписка“. Същото е предявено на обвиняемия и ищец в настоящото производство на 18.01.2021 г. в присъствието на защитника му адв. Д. К.

На 17.02.2021 г. е внесено Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на Г. П. Г., с което последният е обвинен в извършване на престъплението, описано по-горе. Образувано е АНД № 79/2021 г. по описа на РС - Велинград. Производството по делото е приключило с Решение № 260073/23.06.2021 г., с което ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото от прокуратурата обвинение по чл.

270, ал. 1 от НК вр. чл. 6, ал. 1 от ЗБДС вр. чл. 4, чл. 64, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал.

4, чл. 70, ал. 1, т. 1 и ал 2 от ЗМВР.

Първоинстанционното решение е протестирано. Образувано е ВАНД № 451/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. С Решение № 88/21.10.2021 г. въззивният съд е потвърдил Решение № 260073/23.06.2021 г. на РС Велинград. Решението е окончателно.

От приложената справка за съдимост по досъдебното производство се установява, че Г. П. Г. бил неосъждан.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. Разпитани са свидетелите К. С. и Д. К. Показанията на тези свидетели следва да се кредитират с доверие, като тези на св. С. – лице в дългогодишно фактическо съжителство с ищеца, съдът прецени внимателно с оглед разпоредбата на чл.

172 от ГПК и възможната заинтересованост на този свидетел от изхода на 5 делото.

Разгледани в съвкупност, свидетелските показания изграждат една достатъчно ясна картина относно емоционалното състояние на ищеца за периода от повдигане на обвинение до окончателното приключване на наказателното производство. Св. С. излага впечатленията си, придобити на база ежедневието си с ищеца, а св. К. - възприетото в качеството й на защитник по наказателното производство, водено срещу него. Според тези свидетели ищецът е изпитвал чувства на силно безпокойство и срам от повдигането на обвинение до окончателното приключване на съдебната фаза на наказателното производство. Св. С. излага също, че ищецът имал проблеми със съня и приемал значително редуцирани количества храна.

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ включва следните предпоставки: обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано; настъпване на твърдените вреди; причинно-следствена връзка между обвинението и вредите.

В случая не се спори, че ищецът е имал качеството на обвиняем.

Производството е преминало през две съдебни инстанции. Оправдан е с решение РС - Велинград, като ОС - Пазарджик е потвърдил решението на първоинстанционния съд.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството. Дори дейността да е извършена напълно добросъвестно и съобразно определени, конкретно необходими обстоятелства, в случай, че същата обективно не съответства на изискванията на закона, ще възникне отговорност за обезщетяване на вреди. Отговорността е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда. Обяснението е, че правото на държавата да въздейства върху гражданина е винаги ограничено от неговата свобода и се схваща като изключение от правилото. Държавата носи вторичното задължение за поправяне на вреди, породено от неспазване на първичното задължение на държавните органи и на длъжностите лица в дейността си да не прекрачват границите на закона (Решение от 15.02.2024 г. постановено по в.гр.д. № 508/2023 г. по описа на ОС – Пазарджик). В настоящия случай обвинението е повдигнато и поддържано без да има основание за това, тъй като деянието на Г. не е съставомерно.