Решение № 39 от 01.02.2017, Районен съд - Монтана

№ 39 / 1.2.2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Град

МОНТАНА, 01.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 206 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск с вещно-.правен характер и с правно основание чл.76 от ЗС.

Ищецът Б.П.Т. xxx предявява срещу ответника П. xxx, иск с правно основание чл.76 от Закона за собствеността.

Поддържа, че е владелец на поземлен имот пл. № 701.64 с площ от 600 кв.м. находящ се в местността „Б. д.” в землището на с.Д. В., ведно с построените в него жилищна сграда №701.64.1 и гараж. Твърди, че повече от 10 години необезпокоявано и непрекъснато владее имота, както и сградите построени в него и вещите, съхранявани в тях. Ищецът твърди, че в средата на м.12.2015г. научил, че ответника П.К.К. е премахнал /разбил/ катинарите от вратите и ги е сменил със свои, също така лично му се обадил и потвърдил действията си. Поддържа, че в къщата и гаражът са останали негови движими вещи, които подробно описва. По този начин ищеца твърди, че по скрит и насилствен начин бил отстранен от имота от ответника.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.76 от ЗС да осъди ответника да му предаде владението върху описания по-.горе поземлен имот, сградата и гаража построени в него, както и движимите вещи, съхранявани в тях, подробно описани, на основание чл.360 от ГПК да му бъде наложена глоба в максимален размер от 1000 лева, както и да се допусне предварително изпълнение на решението и да отхвърли като неоснователни претенциите на ответника, като му се присъдят и разноските по делото, съгласно приложен списъК.

Ответникът П.К.К. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК представя писмен отговор на ИМ и взема становище по предявения иск, като на първо място заявява, че е недопустим, поради това, че е предявен срещу ненадлежен ответник, който няма качеството на нарушител, респ. упражняващ фактическа власт върху имота и постройките към момента на възникване на спора.

На следващо място поддържа, че е неоснователен, тъй като не е налице нито една от предпоставките на чл.76 от ЗС. Поддържа, че е единственият законен владелец на поземления имот и постройките в него. Прави възражение, че исковете са погасени по давност, т.е. предявени след изтичане на 6-.месечния преклузивен срок, предвиден в чл.76 от ЗС. Развива подробни доводи в писмения отговор. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни, като присъди и разноските по делото. Прави искания за допълнителни доказателства.

В срока за отговор предявява насрещен иск с правно основание чл.76 ЗС и алтернативно искане по чл.75 от ЗС.

Поддържа, че е единственият законен владелец на процесния поземлен имот, ведно с построените в него сграда и гараж и движими вещи, като ищеца Б.П.Т. му отправя заплахи и му пречи спокойно да упражнява владението си върху имотите и вещите в тях. Моли съда да приеме предявения насрещен иск по чл.76 от ЗС, алтернативно по чл.75 от ЗС, тъй като първоначалния и насрещния иск са родово подсъдни на районния съд, имат връзка помежду си, отнасят се за един и същ имот, между същите страни и произхождат от тъждествени правни отношения. По същество моли съда на основание чл.76 от ЗС да осъди ищеца да преустанови действията срещу него за събаряне на сграда с идентификатор 701.64.1 със застроена площ от 28.5 кв.м. и гараж, построени в поземления имот, с които действия ищеца по насилствен начин спира ответника да владее имота и движимите вещи в сградите и да упражнява владението си в пълния му размер, а алтернативно по чл.75, ал.1 от ЗС, с който моли съда да осъди ищеца Б.Т. да преустанови действията и заплахите си срещу него за събаряне на сградата и гаража, с които действия ищеца нарушава владението му върху имота и сградите и му пречи да го упражнява в пълен размер.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Допуснато е и прието писмено заключение на съдебно-.техническа експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Предявеният иск от Б.Т. с правно основание чл.76 от ЗС е допустим поради следните съображения:

В отговора на исковата молба ответникът П.К.К. е направил възражение, че искът не е предявен в преклузивния 6-.месечен срок, както и че двата предвидени способа -. по скрит начин и по насилствен начин, са алтернативни и взаимоизключващи се хипотези, като втората автоматично изключва първата. Ответникът твърди, че такова посочване и на двете хипотези едновременно е недопустимо.

В исковата молба ищецът твърди, че владението върху имота му е отнето по скрит и насилствен начин от ответника, който е премахнал /разбил/ катинарите от вратите, и ги е сменил със свои, което е направил и с ключалките.

За това обстоятелство ищецът твърди, че е научил в средата на месец декември 2015г.

Това твърдение на ищеца се доказва от показанията на св.Г.А.Г., който разпитан заявява, че ответникът е сменил патроните и ключалките на имота, след като го е купил: „...Каза ми „аз съм купил вилата.... вилата, когато дойде първия ден П. и се срещнахме с него, беше със старите ключалки и такова и каза ,,аз тези ключалки ще ги сменя, за да влеза във владение.....смени ключалките П. мисля, че на другия ден. Видях лично, че ключалките са сменени”.

Свидетелят

Г.А. потвърждава, че той лично е съобщил на ищеца Б.Т., че са сменени патроните, ключалките: „... Аз съобщих на Б.Т., че са сменени патроните, ключалките, където ги има”.

Ответникът е закупил имота на 08.12.2015г. съгласно представения Нотариален акт за покупко-.продажба № 187, том VII, рег.№ 11679, дело № 783 от 2015г. и с оглед твърденията на св.А., следва крайният извод, че владението на имота е отнето към средата на месец декември 2015 г.

Искът е предявен на 04.02.2016 г. -. т.е. не повече от два месеца след датата, на отнемане на владението -. средата на месец декември 2015 г., когато ищецът е разбрал за сменените патронници и ключалки.

Но дори и да се приеме, че патронниците са сменени в същия ден, когато ответникът е купил имота, т.е. на 08.12.2015г. и че от тогава тече 6-.месечния срок, от тогава до датата на подаване на исковата молба този срок отново не е изтекъл.

Следователно претенцията на ищеца е изцяло допустима.

По убеждение на съда и съгласно практиката на ВКС, обективирана в задължителните за съдилищата, постановени при условията на чл.290 от ГПК решения, няма пречка двете предвидени в чл. 76 от ЗС хипотези да бъдат заявени заедно.

Съгласно Решение № 4 от 06.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 388/2011 г., I г.о., „Насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето, което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка” -. което означава, че насилствено отнемане на вещта има не само когато се прилага насилие върху лицето, което владее или държи вещта, но и когато се употреби насилие върху самата вещ, а от тук -. насилието върху самата вещ може да остане скрито от владелеца.

Следователно скрития начин не изключва насилствения и няма пречка двете предвидени в чл.76 от ЗС хипотези да бъдат заявени заедно и да бъдат разгледани така, както са предявени -. при едновременното наличие и на двете хипотези на отнемане на владението -. и по насилствен, и по скрит начин.

По основателността на предявения иск:

За да бъде уважен така предявеният иск с правно основание чл.76 от ЗС е необходимо да бъдат установени следните факти: на първо място фактът на владение на ищеца; на второ фактът на отнемане на владението му, както и че от отнемането на владението до предявяване на настоящия иск не са изтекли повече от 6 месеца, който срок съгласно трайната съдебна практика започва да тече от датата на насилственото отнемане на веща или от датата на узнаването, когато владението е отнето по скрит начин.

Разпоредбата на чл. 357, ал.2 от ГПК предвижда, че по делата за защита и възстановяване на нарушено владение „документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението”. С оглед на което евентуалните вещни права на ответника върху процесния имот не са предмет на установяване в настоящото производство и за основателността на претенцията на ищеца е ирелевантно дали ответникът е собственик на процесния имот.

По делото се събраха достатъчно и категорични доказателства, че от началото на

2010г. до средата на месец декември 2015г. единствено ищецът е притежавал ключове от целия имот и сградите в него и в това качество е бил владелец на всички части от имота.

Този факт се установи от разпита на свидетелите А. Д., Г.А.Г., А.П., В.И., Л. С. и Д. Н., както и от представените по делото писмени доказателства.

Свид. А. Д. заявява, че ищецът е започнал да владее процесния имот от 2010г., когато той му е продал сградата „Дадох му като му го продадох и той ми брои парите, ключовете за брава, от гаража, от вратите, от първия, от втория етаж бяха железни врати и имаше секретни ключове.

Това стана, когато ми наброи парите. През 2010г., мисля, че беше, защото аз 2009г. се прибрах от София”.

Свид. Г.А. разпитан поддържа, че ищецът е започнал да владее процесния имот след А. Д., които „го държа тоя имот някъде до 2009г. или 2010г., те до тия години го държа А.” и който е предал владението на имота на ищеца, когато му го е продал през 2010 г. Свидетелят твърди, че А. Д. от своя страна е получил владението на имота от предишния собственик В. К. (В. -. парцала):

Този свидетел Г.А. дава показания и за смяната на патронниците от ответника П.К. през декември 2015г.

А след като се е наложило ответникът да сменя патронниците, то се налага извода, че владението не му е било предадено от св.Д. Ц. на 08.12.2015 г.

Смяната на патронниците от страна на ответника е факт, който категорично опровергава и показанията на св.Д. Ц., който изрично заявява, че предал ключовете на ответника. Ако това отговаря на действителната истина, то тогава да не е имало нужда ответникът да сменява ключовете на процесния имот.

Св.Г.А. твърди, че ответника му казал „аз съм купил вилата... вилата, когато дойде първия ден П. и се срещнахме с него, беше със старите ключалки и такова и каза „аз тези ключалки ще ги сменя, за да влеза във владение...смени ключалките П. мисля, че на другия ден. Видях лично, че ключалките са сменени”.

В същият смисъл, че ищецът е владял имота в периода от 2010г. до средата на декември 2015г., дадоха показания и свидетелите:

Свид. А.П.Ц., който поддържа, че през септември 2010 г. е правил кухненските шкафчета на процесната вила, ангажиран от Б.Т., както и че за последно е ходил с ищеца в имота през 2014г.

Свид. В.И. В., който дава показания, че започнал да посещава имота заедно с ищеца от 2010г. ,като последно е ходил в имота заедно с ищеца през октомври 2015г. и че през този период друг не е владял и ползвал имота.

Свид. Л. С. П. и Д. С. Н., които също установяват, че в периода 2010г., когато ищецът е купил вилата до октомври 2015г., когато за последно са присъствали на банкет, организиран от ищеца, имота се е ползвал от последния.

От посочените доказателства категорично се установява, че са налице всички признаци на владението, а именно установено е, че ищецът е осъществявал фактическата власт върху процесния имот за посочения по-.горе период, както и че е считал този имот за свой.

Свидетелите Г.А., А.П., В.И. В., Л. С. и Д. Н. дават показания, че след като ищецът е купил имота през 2010г., е извършил и редица други действия, които демонстрират фактическата му власт върху имота, а именно извършвал е редица ремонтни дейности в имота, в които те лично са участвали, като са помагали на ищеца, участвали са в множество сбирки, правени от ищеца в имота, докарани са редица движими вещи, които са подробно описани от свидетелите, който факт е явна индикация за намерението на ищеца да владее имота като свой собствен.

Горните факти относно владението на имота от ищеца и неговите праводатели се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства -. разписка от 01.05.2002г., в която В. К. удостоверява, че получил от свид.А. Д.А. остатъка от цената за процесния имот и предварителен договор от 27.11.2001г., с който се установява, че владението на процесния имот е предадено на свид.А. Д. на датата, на която е сключен този договор.