Решение № 448 от 11.12.2025, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Габрово, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20254210100386 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. М. С., ЕГН**********, постоянен адрес бул. "*********" 52, гр. Габрово 5300 и настоящ адрес бул. "*********" 52, гр. Габрово 5300; ЧРЕЗ адвокат Ант. Д., член на САК, личен № 1000768210, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец", ж.к. „Яворов", ул. „Хан Омуртаг" № 74, ст. 1, an. 1, тел. ***, СРЕЩУ "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,

ЕИК200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, н.к. 1712, р-и „Младосг", ж.к. „Младост" 3, ***, вх. А, ег. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от управителите Ивет Веселинова и Десислава Веселинова Николова;

Правно основание: чл. 22 от Закопа за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал, 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД; обективно кумулативно съединен с иск на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД;

9640.00 лв. по иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал, 1, предложение първо ЗЗД;

2510.00 лв. по иска с правно основание чл. 55, ал, 1, предложение първо от ЗЗД Банкова сметка на ищеца съгласно чл. 127 ал. 4 от ГПК: BG23STSA93001526669872 1

ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че:

Цит.“ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

На 12.02.2024 г. между ищеца и ответното Дружество е сключен договор № 1325323 за предоставяне па потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние от Договора, ответното дружество е предоставило на ищеца а ищеца е трябвало да върне общо сумата от 5400 лв/, която представлява сбор от:

1. главница в размер на 4000.00 лв,;

2. лихва в размер на 1400.00 лв., при лихвен процент 23.33%.

Съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябва да бъдат извършвани па 18 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора.

Според погасителния план и според договора първото плащане е трябвало да бъде извършено на 13.03.2024 г. (първа падежна дата на вноска), а последното на 05.08.2025 г, (крайна падежна дата на вноска).

Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредите е в размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза па Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Крсдитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването па настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Изложеното в чл.5 от договора е обективно невярно.

След направена справка в сайта на ответното дружество се установява че няма как да бъде попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да бт,де обезпечен с поръчи телство от дружество Гарант. В този смисъл няма как да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да сс съгласи по договора да има Гарант, независимо какво пише в общите условия или договорите, които ответникът сключва със своите клиенти,

Видно от справка направена в потребителският профил на ищеца в сайта на ответното дружество, общият размер на неговото задължение възлиза па 9640.00 лв. Според твърденията на ищеца и с оглед представените писмени доказателства, същият е впссъл около 6510.00 лева но лроцссния договор за кредит.

2

Видно от справката в потребителския профил на ищеца в сайта на ответното Дружество има такса за банкова гаранция към фирма партньор в размер на 4240.00 лева, т.е. ищеца по сключения от иего договор е трябвало да върне 5400 лева, а сега общият размер па кредита възлиза на 9640.00 лева (това включва главница, лихва, други такси и такса „ Гарант") при изтеглен кредит от 4 000 лева.

След занитване от доверителя ми към ответното дружество се установява, че ищеца все още дължи 3130.00 лв.,

Това означава сс същият е изплатил 6 510,00 лева при главница 4000.00 лв (видно от представеното по делото запитване за остатък от дължимия кредит).

Разликата между общата дължима сума ( 9640 лева) и отпуснатия кредит (4000 лева) е 5640 лева, т,е, разликата е над два пъти, което означава над 100 %.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от 3ПK вьв вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК пъп връзка с чл, 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД;

Потребителско качество на Ищеца. Ищецът има качеството потребител по смисъла па чл.

9, ал, 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването па договора за потребителски кредит с действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, an. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно ппр.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаваме па кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита с в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Договор № 1325323 за предоставяие на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, алЛ, т. 10 от ЗПК, поради следните причини:

1) Не е посочено кои точно разходи формират ГПР.

В съдебната практика се приема (Решение № 1638 от 19Л2.2022 г. на ОС - Варна по в. гр.

3 д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря па изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия П1Р, получена след приложение па формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. ifl да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи Формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на Г11Р е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г, по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. гю дело С-714/22). Решение С-714/22 има следната мотивировка:„55. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, Съдът е постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (еж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost' , С-76/10, EU:C:2010:685, т. 77). Съдът е постановил също, че когато в договор за кредит е посочен очакваният ГПР, като точният му размер подлежи па уточнение след отпускането на кредита. подобна санкция, изразяваща се в загуба от кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита т пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (еж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, С-42/15, EU:C:2016:842, т, 18 и 69—71). В конкретния случай с оглед на съществения характер па посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, които не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпираш и пропорционален характер.С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че члеп 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР. включващ всички предвидени в член 3. буква ж) от тази директива разходи> посочените разпоредби допускат този д ог о вор Ш се с ч ит а за о'с'воооден"дт пи хи и У/ разноски, така че обявяването па неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница." Решение С-448-17 има следната мотивировка:т. 64 „Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директиии 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член … а от тази директива се определя т …. трябва да се изчисли „ в момента, в който кредитният договор е сключен ". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата па процент… по формула, … съществено значение (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost', С 76/10, EU:C:2010:685, т. 69 и 70). " Т.66 „Следва да се добави; че напопосочвапето …. ГПР а догоаор за кредит …. да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това и?чиг..пиаоие дтиш." По дело С-453/10 се използват следните аргументи:„40. Накрая, от член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 следва, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е 4 измамна или по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на един или няколко от посочените в член 6, точка 1 аспекти и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Между посочените в тази разпоредба аспекти е именно цената или начинът на изчисляване на цената. 41. Впрочем търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, изразяваща се в посочването в договор за кредит на по-писък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, което обстоятелство националният съд трябва да провери, тази невярна информация трябва да се окачестви като ,,заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф …. директиви. 43. При тези обстоятелства, както но същество отбелязва генералният адвокат в точка 125 от заключението си, установяването на нелоялния характер на дадена търговска практика е един от елементите, на които компетентният съд може да основе преценката си относно неравноправния характер на договорните клаузи но силата па член 4, параграф 1 от Директива 93/13.45. Що се отнася до последиците, които трябва да има констатацията, че грешното посочване на ГПР представлява нелоялна търговска практика, при преценката на действителността на съответния договор в неговата цялост от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13... 47. С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, доколкото подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел..." Записването н кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай.По дело С-44847 се използват следните аргументи:68. Предвид гореизложените съображения па втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че договор за потребителски кредит, от една страна, не посочва ГПР, а съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, и от друга страна, не посочва лихвения процент, е решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това дали клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на посочената разпоредба.(В процесиия случай е посочен ГПР 49.66 и таксата гарант не е посочена като част от ГПР, което пряко противоречи на постановките в C-44S-17).Според заключението на генералния адвокат по дело ОРС-453-Ю:По отношение на възможността за причисляване към изброените в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 предмети следва да се отбележи, че законодателят на Съюза счита посочването на годишния процент на разходите за важно, защото в крайна сметка то засяга основен предмет на договора за кредит. Всъщност то дава информация за разходите, които кредитополучателят трябва да възстанови на кредитодателя за отпуснатия кредит. Така в цялостната структура на правата и задълженията на страните по договора за кредит годишният процент на разходите представлява полагаща се на кредитодателя основна престация. Ето защо клауза, която съдържа невярна информация за разходите, например поради погрешно изчислен годишен процент, подлежи на 5 контрол по член 4, параграф 2 от Директива 93/13, при условие че не е изразена на ясен и разбираем език.Основания за подобно заключение се откриват в Решение на Съда по дело Pohotovost, което показва известни сходства с настоящото дело. В това дело Съдът inter alia е разгледал въпроса дали пепосочването па годишния процент на разходите в договор за кредит може да бъде решаващ фактор в рамките на анализа на националната юрисдикция за това дали клауза от договор за кредит, която се отнася до неговите разходи и в която не е посочен годишният процент на разходите, е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4 от Директива 93/13. Съдът е дал утвърдителен отговор на този въпрос(55), като е възложил на националната юрисдикция в рамките на оценката на конкретния случай да провери дали въпросната клауза отговаря на споменатите по-горе условия да бъде изразена на ясен и разбираем език. В горния смисъл с съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит нс съдържа компонентите от които се състои ГПР, това постаия потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г, по в. гр. д. № 57/21 г. на ОС-Търговище, Решение № 1- 272 ог 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Бургас, Н-ро Гражданско отделение, първи въззивеи състав.