Решение № 40 от 27.02.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. *****, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410101026 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът в законоустановения срок и във връзка е Разпореждане №458/02.09.2025г. по ч.гр.д. № 20255450100301/2025г. по описа на PC-*****, на основание чл. 415 от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на вземането си срещу И. П. П. в размер на 4900 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявява, че ищецът имал приятелски отношения с ответницата И. П. П., че в началото на месец януари тази година той бил в сервиза си в гр. ***** заедно с М.М. на когото помагал да си поправи автомобила, че тогава по телефона му се обадила ответницата с молба да й даде в заем сумата от 4900 лева и му обяснила, че тази сума и е необходима, за да си заплати някакъв заем към банка Уникредит Булбанк в гр. ***** и да си закупи лек автомобил, за да може да транспортира детето си, както и за да си плати наема на общиснкото жилище за шест месеца. Заявила му, че очаква да започне работа и баба й и дядо й са и обещали да й дадат парите и че заемът ще му бъде върнат до края на месец февруари същата година. Заявява се, че В. се съгласил да й услужи и помолил М. да отиде с него до жилището на И., за да й даде парите, след което двамата отишли до блока, в който живеела ответницата. Твърди се, че тя 1 слязла пред блока и В. в присъствието на М. и преброил сумата от 4900 лева и й казал да му се обади в края на февруари, за да му върне парите. Твърди се, че след като уговореният срок изтекъл, В. започнал да търси И., но тя започнала да отказва да му вдига телефона, че на 1 ви март той я срещнал на центъра в гр. *****, че бил заедно с М.А. и я попитал кога смята да му върне парите, а тя му заявила, че до три дни очаквала да получи от баба си и дядо си пари и щяла да му ги даде. Заявява се, че уговореният срок отново изтекъл, но И. така и не потърсила В., за да си върне заема. Заявява се, че след като ищецът разбрал, че ответницата започнала работа в един магазин на пазара в гр. *****, на 11.03.2025г. отишъл дотам, за да си търси парите, че се скарали се и тя му заявила да не я търси повече, и че ще подаде жалба, а той щял да види той какво ще му се случи. Твърди се, че след това ответницата подала жалба до прокуратурата и молба до съда, че било образувано било гражданско дело № 224/2025г. по описа на PC-***** и в проведеното по делото съдебно заседание на 14.04.2025г., при изслушването й, тя не отрекла, че дължи на ищеца пари.

Заявява се, че като се разчуло в града за воденото дело, с В. се свързала В.А. и му казала, че знаела че И. му дължи пари, защото тя и била споделила, че той и е дал в заем, за да си плати кредита в банката, както и че това В. го разбрала, тъй като била заедно с И. в офиса на банката в гр. *****.

Заявява се, че изискуемостта на вземането е настъпила в края на месец февруари 2025 и поради липсата на действия от страна на ответницата, насочени към изпълнение на паричното й задължение е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК от В. М., което било образувано в PC-***** като частно гражданско дело № 20255450100301 от 2025г. и по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявява се, че съгласно разпореждане № 458/02.09.2025г. на PC-*****, А. М. е уведомен, че е постъпило писмено възражение от И. П. П., поради което се предявява настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането на В. А. М. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 20255450100301 от 2025г. по описа на РС-***** против И. П. П. в размер на 4900 лева, представляващо сума дадена по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателно изплащане на вземането.

2

Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си представила отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.

В отговора на исковата молба се твърди, че твърденията на ищеца, с които се опитва да обоснове паричен дълг на ответницата към него за сумата 4900 лв., която уж й бил предоставил в заем през месец януари 2025 г. не са верни.

Заявява се, че фактическата обстановка е следната:

От м.юни 2023 г. ответницата заработила в Закусвалня ***** в гр.*****.

С ищеца започнали интимна връзка около месец август 2023 г. Той идвал в дома й с преспиване и се грижел за сина й като за негово дете. Ответницата била успяла да си задели 500 лв. за закупуването на лек автомобил. С В. намерили подходящ за сумата от 1000 лв. и го помолила да й даде на заем 500 лв., като този разговор се случил в присъствието на майка й. В. се съгласил и ответницата му дала нейните 500 лв., като той доплатил разликата до 1000 лв. и чрез негов познат, който има платформа за превоз на автомобили, леката кола й беше доставена на 03.10.2023 г.. Ответницата заявява, че още тогава я снимала на улица ***** гр.***** пред общинското жилище, в което живее с детето си под наем, и колата била без поставена табела с регистрационен номер. В началото на месец януари 2024 г. отишли с ищеца в гр. *****, за да регистрират автомобила, че ответницата си била заделила от заплатите за месеците октомври, ноември и декември 2023 г. сумата 500,00 лв. за регистрацията и за застраховката ГО за 3 месеца, но там на място ищецът предложил да си направи застраховка направо за шест месеца, че тя му възразила, че няма възможност да плати още 200 лв., но той настоял и доплатил разликата до 700 лв., като дори й казал, че няма да иска да му връща тези 200 лв. Докато били в добри отношения В. веднъж казал, че не иска да му връща и онези 500 лв., които и бил дал за закупуване на автомобила, но никой друг не присъствал тогава и няма как да докаже твърдението си, поради което признава, че му дължи сумата от 700 лв., която й е предоставил: есента на 2023 г. (500 лв.) и януари 2024 г. (200 лв.).

В отговора на исковата молба се заявява, че един ден в началото на месец февруари 2025 г. с ищеца се скарали, че на другата сутрин, като се събудила автомобила го нямало на улицата пред дома й и тя предположила, че 3

В. го е взел и тъй като и друг път са се карали, но после се сдобрявали, не искала да пускам жалба в полицията срещу него. Заявява, че тогава било много студено, а всеки делничен ден трябвало да кара детето на детска градина, поради което се свързала с баба си и дядо си, които се съгласили да й помогнат и да й дадат пари да си купи друг автомобил, че веднага потърсили със съпруга на майка й обяви, одобрили кола от гр.В. отишли с него там и я закупила с парите, дадени от баба й и дядо й. Твърди се, че след около три дни се сдобрили с ищеца и той й върнал колата, като тогава направила снимка и на двата автомобила, която заявява, че прилага към отговора на ИМ, и понеже трябвало да си плати вноската по заема в Уникредит Булбанк, решила да продаде върнатата й от В. кола, а парите от продажбата - 600 лв. - внесла по сметката си в банката в гр.***** на 20.02.2025 г. Заявява също така, че на 21.02.2025 г. леля й, й дала 525 лв., с които платила в Община ***** наема за пет месеца за жилището, в което живее. Заявява, че след това с ответника били в добри отношения до края на месец февруари 2025 г., че в началото на месец март 2025 г. се скарали много тежко и тя му казала повече да не я търси, че на 11.03.2025 г. той отишъл на новата й работа - магазин за месо на пазара в гр.*****, за да й държи сметка защо не си вдига телефона когато й звъни, защо не му отговаря на смс-ите, че я видял с момче н а нон-стоп магазина в гр.*****, взел й телефона и й нанесъл няколко удара с него и с ръце по главата, след което си тръгнал с телефона й, а тя отишла в съседния магазин и се обадила на майка си и на втория си баща, изчакала майка й да дойде и отишли с нея в полицията, където пуснала жалба. Заявява, че докато била, в полицията и я разпитвали, полицаят В.Г.С. веднага включил компютъра си и на екрана му излязло излъчване в реално време от камерите, които са разположени около магазина за месо и всички, които били около компютъра, видели как ищецът предава телефона й на И. - момичето от съседния магазин, която впоследствие й го върнала. Заявява, че вечерта, след като се прибрала в дома ми на адрес: гр.*****, ул.***** *****, установила, че липсвали всичките й документи, които държала в шкаф до леглото, като в това число били документите за колите, удостоверенията за раждане - нейното и на детето, дипломите й и др..

Заявява, че от нотариус ***** успяла да се снабди за нуждите на настоящото дело с копие от екземпляра от Договора за продажба на леката кола, намиращ се в кантората й, че във връзка с нанесения й от В. побой депозирала молба до РС ***** по ЗЗДН и след като била издадена заповед за незабавна защита, 4 ищецът започнал да й звъни, но тя не му отговаряла. Заявява, че при едно позвъняване, но не от неговия номер, вдигнала и В. й казал, че иска да се срещнат да говорят и да оттегли жалбата си по ЗЗДН, но тя му отказала и за пореден път поискала от него да не я търси повече. Заявява също така, „е един ден я срещнал и очевидно озлобен от нежеланието й да общува повече с него й заявил, че ще си плати за всичко, че и повече!

Заявява, че след известно време получила заповед за изпълнение, която била издадена по негово заявление, че депозирала писмено възражение, тъй като изобщо не й е давал такава сума, каквато претендирал. В последствие разбрала, че не е депозирал ИМ след възражението й и заповедта е била обезсилена. Последвала нова заповед за изпълнение, срещу която отново възразила и в резултат на това В. е депозирал исковата молба по настоящото дело.

Заявява, че никога пред лицето М.М. с ищеца не са говорили за пари, още по-малко пък за заем или в негово присъствие да е получавала каквото и да било от ищеца, нито е имало случай ищецът в разговор между тях да иска да му връща пари и то в присъствие на друго лице. Оспорва и твърдението в ИМ, че е казала на В., че ищецът й е дал пари в заем, за да си плати кредита в банката.

Признава, че е получила от ищеца сумата от 700 лв., но отделно и несвързано с претенцията по настоящото дело, че това вземане не е предмет на настоящия иск и не може да обоснове дори частична основателност на предявения установителен иск, тъй като заповедта за изпълнение и установителният иск касаят твърдяно заемно правоотношение за 4900 лв. от месец януари 2025 г., каквото не съществува.

Моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу нея иск и да осъдите ищеца да заплати на адв.Е. Р. адвокатско възнаграждение в минималния размер, определен в Наредба №1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което й се полага на осн. чл.78, ал.З от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

За установяване твърдението си, че е предоставил на ответницата в заем сумата от 4900 лв. ищецът е довел за разпит двама свидетели – М. З.М. и В.

И.А. – без родство със страните по делото.

5

В показанията си свидетелят М. заявява, че познава В., че отишъл при него в гаража, да му помогне за колата, защото не могъл да я оправи и случайно чул разговора между него и И. за една сума пари, която тя му искала в заем и че й трябвали спешно. Обяснява, че това било януари месец миналата година, но не помни датата, че понеже В. бил с ръкавици и си вдигнал телефона от часовника и жена му поискала пари да си купи кола, да си плати наема и да си закрие заема, и че й трябвали спешно. Свидетеля прави извод, че жената която била на телефона била „демек И.“. Обяснява, че отишъл с В. да й занесе парите, като пояснява, че говори за 4900 лв., които В. й броил пред блока, дето тя живее. Свидетеля обяснява, че не е от *****, но бил в гаража на В. и след телефонния разговор отишли да й занесе парите пред блока, а това което чул от разговора било, че баба й и дядо й щели да й дадат парите, за да му върне на него. Свидетелят заявява, че е видял И. само пред блока един, единствен път и сега /при разпита му в съдебната зала/ разбрал, че е И., и че не я познава лично. Заявява, че видял В. да дава парите на млада дама, и не я познава лично. На зададен въпрос в какви отношения се намира с В., свидетеля обяснява, че в момента поддържа пет коли, два буса, едно камионче, четири фадроми, седем трактора и инвентар, че В. е по софтуерите на автомобилите и когато нещо не може да направи и е свързано със софтуера, търси него за помощ. Обяснява, че не му плаща за услугите, а е на приятелски начала. Във връзка с дадените в заем пари обяснява, че тази жена, която му поискала заем не я познава лично, че я видял пред блока, където В. й занесъл парите, че случайно бил там, инцидентно за колата и В. го попитал да отидат с неговата кола. Чул като говорят двамата по телефона, че тя му поискала пари 4900 лв., „за да може да си купи кола, да си закрие заема, да си предплати наема за жилището, за да е спокойно“. Свидетелят обяснява, че не знае В. откъде ги има тези пари, че в гаража на една маса имало пари, които били по 10 и по 20, че цялата купчина взел В. и когато В. ги преброил му казал, че са 4900 лв., колкото е поискала жената. Обяснява, че когато В. предал парите на жената, бил на около 4 метра и видял предаване на пари, като двамата са се държали нормално, В. й дал парите и това е, а те казала, да си покрие заема спешно й трябвали пари, а баба й и дядо й щели да ги върнат.