Решение № 199 от 17.12.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Бяла, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510100426 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „ВИВА КРЕДИТ“ АД срещу Г.

С. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: 200 лв. - главница по Договор за кредит „Violeta“ от 16.02.2022 г.; 28,72 лв. - договорна лихва за периода 16.02.2022 г. - 16.02.2023 г.; 56,74 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 16.02.2023 г. 01.04.2025 г.; законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на сумите. Претендират се и разноски за производството.

Ищецът твърди, че като заемодател на 16.02.2022 г. сключил с ответницата Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит в размер на 200 лв., със срок на договора - една година, изтекъл на 16.02.2023 г. Твърди, че ответницата усвоила еднократно изцяло кредитния лимит - на 16.02.2022 г. Сочи, че съгласно договорните клаузи ответницата се задължила да заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни от усвояване на главницата, който срок започва да тече от датата на усвояване на целия кредитен лимит при еднократното му усвояване при подписване на договора. Твърди, че ответницата заявила ползването на допълнителен пакет услуги „VIP обслужване“, както и че били уговорени такси за извършване на действия по ограничаване на негативни последици при просрочие. В табличен вид представя начислените по кредита задължения по вид и размер /главница, директен дебит, законна лихва, лихва, неустойка за липса на удостоверение, 1 такса ангажимент фиксирана лихва, такса по Тарифа за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, удостоверение за липса на задължения/. Твърди липсата на каквито и да било плащания по кредита от страна на ответницата.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, ответницата - не се явява и не се представлява.

Съдът, след съобразяване на твърденията на ищеца и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9, ал.1 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Поради липсата на подаден отговор на исковата молба, няма обстоятелства, по които страните не спорят. Липсва обаче презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /Решение № 27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на II ТО на ВКС/, с оглед на което на първо място ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнала между него и ответника облигационна връзка по Договор за кредит „Violeta“ от 16.02.2022 г., с твърдените параметри и съдържание, което съдът е указал с доклада си по чл.146 от ГПК. Срещу доклада на съда не са наведени възражения от страните по делото.

Ищецът представя заверен препис на Договор за кредит „Violeta“ от 16.02.2022 г. със страни „Вива кредит“ ООД с ЕИК *****като кредитодател и ответницата като кредитополучател. С доклада си по делото съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване следните общоизвестни по смисъла на чл.155 от ГПК обстоятелства: че на 12.04.2023 г. в Търговския регистър е вписано преобразуване чрез промяна на правната форма на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК 201995287 на “ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК *****, както и че в предмета на дейност на ищеца се включва отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно Закона за кредитните институции. Съгласно така представения договор ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в максимален размер на 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора /чл.2, ал.1/. Предвид съдържанието на договора, в отношенията между страните по същия кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП /физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като в случая по делото нито се твърди, нито се установява обратното/, а кредитодателя - небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, се явява „търговец“ по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, поради което за валидността на договора и неговите последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

2

Чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит въвежда легална дефиниция на договора за потребителски кредит, а именно: договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая се касае за консенсуален договор - същият се счита сключен с постигане на съгласие за предоставяне на конкретна парична сума, а не с предаването на паричните средства, предмет на кредита.

Раздел IV от процесния договор съдържа клаузи относно процедурата по сключване на договора от разстояние, като алгоритмът за сключване е следният: кредитополучателят кандидатства по телефон или на уебстраницата на дружеството; кредитополучателят попълва заявка за кандидатстване и натиска бутон „продължи“; следва създаване на профил на кредитополучателя, за което кредитодателят изпраща информация; след одобрение на заявката, кредитодателят изпраща на кредитополучателя SMS с генериран код, с който кредитополучателят да подписва всички документи и който код да има действието на електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/; следва изпращане на електронно съобщение до кредитополучателя, което съдържа договора и общите условия към него и всички съпътстващи документи, като кредитополучателят трябва да натисне посочения в съобщението линк, да влезе в профила си и да въведе получения чрез SMS код, с което изразява съгласие за сключване на договора.

Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет пространството представлява такова средство и предвид посочения в договор начин на сключване, правоотношението между страните по същия попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР тежестта да докаже полученото съгласие на потребителя за сключване на договора е за доставчика на финансовата услуга, като за електронните изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/- заглавие изменено с ДВ, бр. 85 от 2017 г.). В настоящия случай, представеният по делото договор за кредит от 16.02.2022 г., е неподписан.

Според чл.2 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Съгласно чл.13, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ „електронен подпис“ са данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, „усъвършенстван електронен подпис“ е електронен подпис, който отговаря на специално предвиден в чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 изисквания, а „квалифициран електронен подпис“ е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен 3 подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис правна сила на саморъчен подпис /чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи (чл.179, ал.1 от ГПК).

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната (в този смисъл Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. дело № 868/2012 г. на IV ГО на ВКС).

В настоящия случай, от представения по делото договор не се удостоверява извършването от страна на ответника на твърдяното от ищеца електронно потвърждение, за да се приеме, че помежду им е възникнало соченото облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като същият е част от изпратената на кредитополучателя информация, но самото електронното изявление на последния за сключването му се удостоверява с допълнително обстоятелство - активирането на изпратения линк за потвърждение, влизане в профил и въвеждане на специален код, изпратен чрез SMS, с което изразява съгласие за сключване на договора. Именно тази поредица от действия имат функцията на електронен подпис и именно от момент на въвеждане на специалния код се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства за осъществяване на посочената поредица от действия от страна на ответника не са ангажирани по делото.

Предвид изложеното и тъй като с оглед липсата на подаден отговор на исковата молба няма обстоятелства, по които страните не спорят, съдът приема, че не се установява наличието на валидновъзникнало облигационно правоотношение по Договор за кредит „Violeta“ от 16.02.2022 г., на който ищецът основава вземанията си. Представеният по делото договор, в който са обективирани условията за сключването му, не съдържа подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме, че е налице договорна връзка между тях, с оглед на което исковете за осъждане на ответницата да заплати на ищеца претендираните суми, заявени като дължими на посоченото договорно основание, подлежат на отхвърляне. В този смисъл е и Решение № 407/14.10.2024 г. по ВГД 587/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

Този извод на съда не се разколебава от обстоятелството, че съгласно заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, от страна на ищеца е преведена сума по банкова сметка с посочен получател ответницата, за който извод експертът се позовава на представено с исковата молба и прието като писмено доказателство по делото дневно извлечение от разплащателна сметка на ищцовото дружество. Както вече съдът посочи 4 процесният договор е консенсуален и се счита сключен с постигане на съгласие за предоставяне в заем на конкретна парична сума, а не с предаването на паричните средства, предмет на договора. Посоченото основание на превода в дневното извлечение е: „по договор за заем *****“. Представения по делото договор обаче не носи номер. А и дори да се приеме, че договорът има номер /цифрите в горния ляв ъгъл на първата страница на документа – *****/ същият не съвпада с посочения в дневното извлечение номер на договор. При това положение, доколкото заключението е изготвено въз основа на приобщени по делото писмени доказателства /дневно извлечение, справка погасителен план/, ангажирани от ищеца, съдът не може да приеме, че обективираните в документите суми, касаят договора, на който дружеството основава исковата си претенция, като по отношение на справката, съгласно която исковите претенция се дължат като усвоена и непогасена главница и начисления по договора, следва да се отбележи, че същата обективира изгодни за издателя факти, но като едностранно изготвена от ищеца, не може да се противопостави на ответника. Следва да се има предвид също, че разпоредбата на чл.366 от ГПК, посочена за изготвената справка, касае друг вид съдопроизводство /производство по търговски спорове, които се гледат като първа инстанция в окръжните съдилища/, каквото не е настоящото производството.