Решение № 14 от 17.02.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Силистра, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20243400500428 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от ОБЩИНА АЛФАТАР, ЕИК: 000565359, представлявана от д-р Янка Стоянова Господинова, кмет на Община Алфатар, чрез адвокат Л. К. Д. от Софийска АК, против решение № 419/19.06.2024 г. постановено по гр.д. №1609/2023 г. на Силистренския районен съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от Общината иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, за постановяване право на изкупуване на продадените от съсобственика му И. Д. И. с ЕГН ********** на „ГРАДИ-ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 118557221, седалище и адрес на управление гр. Силистра, общ. Силистра, обл. Силистра, ул.

„П. Бояджиев“ № 9, ет. 1, an. 1, представлявано от управителя Атанас Г. Русев 1920 кв.м. / 1920 / 4200 ид. части/ от поземлен имот с иденификатор ***, находящ се в гр.

Алфатар, ***, целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376- 24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи за собственост, целия с площ от 4200 /четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в него сграда за търговия с идентификатор *** със застроена площ от 211/ двеста и единадесет/ кв.м., като ищецът замени купувача по сделката при действително уговорената между страните цена от 30 000.00 / тридесет хиляди /лева.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, като е развил доводи за материална и процесуална незаконосъобразност,а също и за необоснованост, като моли да бъде отменено изцяло, като бъде постановено ново, с което да бъде уважена изцяло неговата искова претенция. В с.з. пред тази инстанция се явяват адв. Д. и адв. Г., упълномощен от последното с.з., които поддържат жалбата, молят да бъде уважена.

Ответниците по жалбата - И. Д. И. с ЕГН ********** на „ГРАДИ-ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 118557221, чрез адв. Н. Д. от СсАК, са депозирали писмен отговор, с който оспорват жалбата, считат, че следва да бъде отхвърлена, а решението на СсРС – потвърдено. В с.з. пред тази инстанция се явява дав. Д., който поддържа отговора.

1

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени процесуални изисквания на чл.258 и сл. ГПК , поради което е допустима.

Пред районния съд настоящият въззивник са предявили иск по чл.33, ал.2 ЗС против ответниците , като претендира съдът да допусне от негова страна, в качеството му на съсобственик, да изкупи 1920 кв.м. ид. поземлен имот с иденификатор №***, находящ се в гр. Алфатар, ***, целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376-24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи за собственост, целия с площ от 4200 /четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в него сграда за търговия с идентификатор *** със застроена площ от 211/ двеста и единадесет/ кв.м., по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС, като замени ответника- купувач по продажбата, по действително уговорените между двамата ответници условия.Претендира и разноски за производството.

По делото е безспорно между страните, че е налице съсобственост по отношение на дворното място - ПИ с идентификатор ***, намиращ се в гр.Алфатар, кв.

Попово, в който са разположени две сгради - сграда с идентификатор ***, собственост на Община Алфатар и сграда с идентификатор ***, собственост на ответника И. Д. И.. Видно от представения пред РС , Акт №28 от 21.08.1997г за Частна общинска собственост, вписан в Служба по Вписвания-Силистра на 23.10.2007 г. с Вх.рег.№ 9582 Община Алфатар е собственик на 2280 /две хиляди двеста и осемдесет/ ид. части от поземлен имот с иденификатор №*** /нула нула четири едно пет точка пет нула три точка едно три шест седем/, находящ се в гр. Алфатар, общ. Алфатар, ул. „Ал.

Стамболийски“ №27, целият с площ от 4820 /четири хиляди осемстотин и двадесет/ кв.м., съгласно скица № 15-1015376- 24.09.2023г. на АГКК, а съгласно документи за собственост, целия с площ от 4200/ четири хиляди и двеста/ кв.м., ведно с построената в него сграда за търговия с идентификатор ***, със застроена площ от 130 /сто и тридесет/ кв.м .

С Постановление за възлагане на недвижим имот №7849/2004/000050/23.03.2005 г. на АДВ Варна, вписано в Служба по Вписвания-Силистра на 28.03.2005г. вх. № 2812, том V, стр.254, първия въззиваем е придобил 1920 кв.м. ид. от процесния имот, ведно с построената в него друга сграда за търговия с идентификатор *** със застроена площ от 211/ двеста и единадесет/ кв.м. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №11, том V, per. №624 от 2023 г., вписан в Служба по Вписвания -Силистра,с вх. Рег.№ 3994/07.09.2023г. акт 81, том XIII, акт. 81, първият въззиваем е продал на втория сграда с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части по правото на собственост на поземления имот, в който е построена сградата, без да предложи на въззивника като съсобственик да изкупи частта на ответника. Ден след като исковата молба по първоинстанционното производство е вписана -28.09.2023 г., на 29.09.2023 г. е извършена продажба на процесния имот от дружеството„ГРАДИ-ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 118557221 на първоначалния собственик – И. Д. И., съгласно НА № 48, том IV, рег. № 5493, дело 0 433 от 2023 г. на нотариус Златко Нотев, с рег. № 307 на НК.Пред тази инстанция е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, том VII, дело №677/2024г. от 16.10.2024г., на нотариус Румен Тодоров с рег № 105 на НК, с който процесният имот, който е предмет на предходните два нотариални акта отново е продаден на дружеството, но продажбата е извършена като СИО, защото имотът е придобит от първия въззиваем като СИО. Поради извършеното вписване на исковата молба, делото продължава между първоначалните страни съгласно чл. 226 ГПК.

Отчитайки, че в случая случай съсобственост е налице единствено по отношение на дворното място, но не и по отношение на сградите в него, районният съд възприема , че е налице изключителна собственост по отношение на тях, поради което разпоредбата на чл.

33, ал. 2 от ЗС не може да намери приложение, тъй като се касае за т. нар „хоризонтална“ етажна собственост, при която земята представлява обща част, която нее подлежи на 2 изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата - суперфициарна собственост. Тъй като правото на изкупуване се поражда единствено в полза на собственик, по отношение на самостоятелен имот, който притежава в съсобственост с друго лице, а в случая прехвърлителят по сделката е бил едноличен собственик на сградата, находяща се в съсобствен поземлен имот и частта от прехвърленото съсобствено място няма самостоятелен характер, а е принадлежност към прехвърлената сграда, поради което е направил извода, че ищецът , настоящ въззивник няма право на изкупуване и не е следвало да се предлага на него закупуване на имота, тъй като отделната собственост на сградите дава право на собственика да ги продава не само на другия съсобственик на мястото, но и на други лица, като е отхвърлил исковата претенция .

Жалбоподателят твърди, че по делото има данни за неясноти, свързани с площта и собствеността върху процесния поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Алфатар, ***, целият с площ, по документи от 4 200 кв.м., а съгласно скица № 15-1015376 -24.09.2023 г. на АГКК от 4 820 кв.м., поради което счита, че е необходимо да се изясни каква е действителната площ на процесния имот, на какво се дължи разликата в площта между документите за собственост и приетата по делото скица № 151015376 -24.09.2023 г. на АГКК и дали тези допълнителни 620/4820 ид. части от имота са собственост на Община Алфатар или на пък на трето за делото лице. Ако са собственост на трето лице, дори по смисъла на ГГВС № 2/1982 г., за каква хоризонтална етажна собственост може да става дума при положехте, че реда по чл. 58. ал. 1 от ЗТСУ вече не съществува?

Сочи, че РС не е изяснил и редица други относими към спора обстоятелства, в това число по какъв ред е възникнала съсобствеността върху процесния имот, колко и какви регулации са били извършени, кога и как са били построени находящите се в него сгради, какво е било неговото предназначение към момента на извършване на процесната сделка, възможно ли е същият да бъде поделен между съсобствениците при спазване на техническите правила и норми, така, че всяка една от двете сгради да попадне в отделен имот, представляващ самостоятелен обект на правото на собственост, както и това, дали е изчерпан градоустройствения потенциал на процесния имот.

Жалбоподателят намира за значимо и обстоятелството, че съдът не е положил дължимите усилия да укаже на страните да представят доказателства за условията по процесната сделка, които счита, че са пряко относими към предмета на делото, като например цената на двата обекта по процесната сделка, според него следва да се дефинира и докаже от тях съобразно разпределената им доказателствена тежест, тъй като е посочена обща сума от 30000 лева.

Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение PC - Силистра е допуснал и фактически грешки в диспозитива на решението, който не съответства, не само на обстоятелствената част и на петитума на исковата молба, но и на записа на процесната сделка, така, като е описана в Нотариален акт №11, том. V, per. 4606, дело № 624 от 2023 г. по описа на нотариус Румен Тодоров № 105 по регистъра на НК, с район на действие PC Силистра.

Според жалбоподателя, липсата на задълбочен доклад по делото и допусната от PC - Силистра пълна неяснота по множеството съществени факти, пряко относими към предмета на делото и правилността на правораздавателния акт, са довели до постановяване на неправилен съдебен акт, предмет на настоящата жалба. В тази връзка са развити и съображения, които според въззивника касаят правнорелевантни факти, въз основа на които формира правни изводи за приложение на чл. чл. 33 ЗС, във вр. с чл. 66 ЗС.

С оглед изложените в жалбата възражения и като прие, че е налице хипотезата, описана в т. 3 от TP № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 / 2013 г., ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция, по искане на жалбоподателя, назначи СТЕ и СЦЕ експертизи, които са приети като доказателства пред тази инстанция.

3

Съгласно заключението на СТЕ, графичната площ на УПИ ХШ - „Гостилница и магазин” в кв. 127 по регулационния план от 1979 г., действащ към дата 20.03.2005 г., т.е. към момента на издаване на Постановлението за възлагане на недвижим имот е 4800 кв.м.

Към въпросната дата - 20.03.2005 г., действа ЗУТ, влязъл в сила от 31.03.2001 г. До изменението му от 2007 г. ( изм. ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) в ЗУТ няма такъв термин „прилежаща площ към сграда. След това изменение терминът „прилежаща площ към сграда” е въведен в чл. 22, ал. 7(нова) и се отнася само и единствено за случаите на преструктуриране на квартали с комплексно застрояване, като самата прилежаща площ се определя по правилата на Наредба № 7 за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони. В Постановлението за възлагане е записано .. .’’ведно с частта от земята съставляваща прилежащи части на сградите с площ 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) кв.м.” Сделката, оформена в Нотариален акт № 11 от 07.09.2023 г. на нотариус Румен Тодоров, цитира имот с площ 1920/4820 ид.ч. от пи *** с площ 4820 кв.м. по КККР. Процесната сграда с идентификатор ***, т.е. построена е преди 1979 г. В Община Алфатар няма запазена техническа документация за същата. Съдейки от надписа в плана от 1979 г., е строена от „Наркооп”. Действителната й площ е тази по КККР - 211 кв.м. Прилежащата й площ вещото лице приема, че е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот и възлиза на 447 кв.м.