Определение № 1616 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1653/2023
- Вид
- Определение № 1616
- Подписан
- 03.07.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124 ал. 4 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 ал. 3, изречение последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223 ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1616 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501653 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т .1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по спора А. Х. Х., ЕГН – ********** срещу Определение № 3877 от 29.03.2023 г. по гр.д. № 16 818/2022 г. на РС – Пловдив, с което е върната исковата му молба и е прекратено образуваното по нея гр.д. № 16 818/2022 г. на основание чл. 130 от ГПК - недопустимост на иска.
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява на основание чл. 129 ал. 3, изречение последно от ГПК.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от частния жалбоподател против Г. С. в качеството му на Кмет на район Централен – гр. Пловдив иск с правно основание чл. 124 ал. 4 изр. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че длъжностни лица от Община Пловдив - район Централен, съставили Протокол № 3/12.05.2022 г., в който отразили неверни факти – че ищецът и неговата съпруга отказват да допуснат органа по принудително изпълнение до и за премахване на незаконен строеж - четириетажна жилищна сграда с административен адрес в гр. П. улица Б. № ... Въз основа на този протокол ответникът Г. С. – Кмет на район на Централен, издал Протокол от 13.05.2022 г., в който отразил същите неверни факти – че собствениците и обитателите на незаконно построената сграда отказват да осигурят доброволно достъп до поземления имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Пловдив с цел предприемане на ефективни действия по изнасяне на движимото имущество и премахването й като незаконен строеж. Поради така отразените неверни факти документите и в частност издадения от кмета Протокол от 13.05.2022 г. са неистинни, а въз основа на тях Административен съд – Пловдив по негово адм. д. № 1446/2022 г. постановил 1
Определение № 914/07.06.2022 г. за извеждане на семейството на ищеца от имота и сградата и за принудителното събаряне на последната, като събарянето понастоящем е фактически осъществено. Правният си интерес обосновава с възможността да предяви иск срещу ответника за имуществени вреди, след установяване че процесният документ е неистинен.
На съда е служебно известно / по данни от въззивно ч.гр.д. № 2802/2022 г. по описа на ОС – Пловдив /, че е издадена и влязла в сила Заповед № РД – 16 – 1251/28.16.2016 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж в поземлен имот с идентификатор 56784.
520.696 по КККР на гр. Пловдив, представляващ четириетажна жилищна сграда с административен адрес гр. П., ул. Б. № ... Заповедта е била издадена на база Констативен акт № 82/24.11.2016 г. по чл. 223 ал. 2 от ЗУТ, издаден от длъжностни лица при Община Пловдив в производство по ЗУТ за отстраняване на незаконно строителство. Заповедта е била обжалвана от ищеца А. Х. Х. пред Административен Съд – Пловдив и по жалбата му е образувано адм.д. № 235/2017 г., с Определение от 22.02.2017 г. жалбата му е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото – прекратено, прекратителното определение е потвърдено от ВАС – Определение № 4000/31.03.2017 г. по адм.д.№ 3043/2017 г., II отделение.
Със сега представеното Определение № 914/07.06.2022 г. по адм.дело № 1446/2022 г. на АдмСъд – Пловдив е дадено на основание чл. 272 ал. 2 от АПК разрешение на Кмета на район Централен при Община Пловдив за влизане в имота и сградата по влязлата в сила Заповед № РД – 16 – 1251/28.16.2016 г. - без съгласието на обитателите и собствениците й, до извършване на всички действия по принудително изпълнение на заповедта за премахването на сградата като незаконен строеж - поради липса на доброволно изпълнение на това от собствениците й в дадения им 30 – дневен срок, изтекъл на 24.08.2017 г. и след това. След извършена служебна справка съдът установи, че Определение № 914/07.06.2022 г. по адм.дело № 1446/2022 г. на АдмСъд – Пловдив e оставено в сила с Определение № 9098/18.10.2022 г. по адм. д. № 9478/2022 г. на ВАС, II отделение.
С оглед така установеното настоящата инстанция намира да е правилен като краен резултат извода на районния съд за недопустимост на иска.
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 124 ал. 4 изр. 1 от ГПК - за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес, който произтичаща от необходимостта да бъде установено със сила на присъдено нещо, че документът е неистинен преди да бъде използван и да породи правни последици - в съдебен спор или в друго производство.
В случая – дори и да се приеме че процесният протокол е единственото основание за събарянето на сградата, то явно е, че правните последици на същия като документ вече са настъпили предвид твърдението на ищеца че сградата му е премахната - което е самостоятелно основание за недопустимост на иск по чл. 124 ал. 4 изр. 1 от ГПК за неговата неистинност. При предявен от частния жалбоподател иск за ангажиране на имуществена отговорност на издателя на документа за настъпилите вреди, истинността/неистинността на документа ще се проверява в образуваното по иска производство и няма основание за провеждане на самостоятелен, отделен исков процес по чл. 124 ал. 4 изр. 1 от ГПК.
Освен това, когато съществува административен ред за защита – както е в случая, ищецът разполага с възможността да оспори истинността на документа в административния процес, поради което няма правен интерес да предявява отделен иск за неистинността му пред гражданския съд.
В настоящия случай Заповед № РД – 16 – 1251/28.16.2016 г. за премахването на сградата като незаконен строеж е влязла в сила и пропуска на ищеца да оспори валидно 2 същата, както и да подаде възражение срещу констативния акт № 82/24.11.2016 г. по чл.
223 ал. 2 от ЗУТ по предвидения административен ред не може да се преодолее чрез иска по чл. 124 ал. 4 изр. 1 от ГПК. Няма спор, че в срока за доброволно изпълнение / изтекъл още през 2017 г. / сградата не е премахната от собствениците й, което е наложило издаването на процесните протоколи от 12.05.2022 г. и 13.05.2022 г. и искане на разрешение по чл. 272 ал.
2 от АПК за влизане в сградата с цел принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед за премахването й. То е било дадено от АдмСъд – Пловдив с казаното определение, което е потвърдено от ВАС, който е намерил жалбата на ищеца срещу него за неоснователна. Така дори тези протоколи и в частност протокола от 13.05.2022 г. на кмета на район Южен да бъде прогласен за неистинен документ, то прогласяването не би обосновало извод че сградата не съставлява незаконен строеж, съответно че не подлежи на принудително премахване – поради липса на доброволно изпълнение на заповедта. Съответно не би породило основание за търсене на имуществена отговорност от съответните длъжностни лица и в частност от ответника в качеството му на кмет на район Южен, разпоредили извършването на съответните действия по премахването.
Предвид изложеното за ищеца липса правен интерес от предявения иск по чл. 124 ал.
4 от ГПК. Производството по иска правилно е прекратено на основание чл. 130 от ГПК с определението на районния съд, предмет на настоящата въззивно проверка, жалбата срещу него е неоснователна.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 3877 от 29.03.2023 г. по гр.д. № 16 818/2022 г. на РС – Пловдив.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3