Протокол № 983 от 08.06.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 983 гр. Варна, 08.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Диана К. Стоянова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20223100500909 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:53 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК:

Въззивниците З. СТ. МЛ. и С. СТ. МЛ., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. М.Т. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД , редовно призован, представлява се от адв. Е.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 1676 от 29.04.2022 година.

АДВ. Т.: Поддържаме казаното във въззивната жалба. Няма да правим допълнения.

АДВ. С.: Оспорваме въззивната жалба. Поддържаме подадения отговор.

АДВ. Т.: Водим допуснатите ни двама свидетели за разпит в днешно съдебно заседание.

1

С Ъ Д Ъ Т пристъпи към разпит на свидетелите, допуснати на въззивниците, като снема самоличността им, както следва:

Свидетелят А.С.Б., ЕГН **********, българин, български гражданин, ******, неосъждан, предупреден за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори истината.

Свид. Б.: З. СТ. МЛ. ми е леля – сестра на баща ми. Нямам дела със ЗД „Бул Инс“ АД.

Свид. Б. на въпроси на адв. Т.: Познавам ищците С. и З.. Знам за инцидент, в който е починал техния внук. Те бяха прекалено близки с него.

Всичко заедно правиха. Ходеха заедно за риба. Дядото го учеше как да сее домати. Бабата готвеше за тях. Бяха неразделни.

Внукът им оставаше да спи при тях. Случваше се много често да остава да спи при тях. С дядото правеха почти всичко заедно. Дори ходеха заедно да мият колата. С дядо си играеха. Караха колело заедно с дядото, а бабата им правеше закуски. Тя прави хубави закуски.

АДВ. Т.: Когато се е родил починалият С. дали дядото и бабата са помагали при отглеждането му?

АДВ. С.: Госпожо Председател, възразявам по начина, по който се задават въпросите, които са напътстващи и съдържащи едва ли не в себе си отговор.

СЪДЪТ допуска въпроса на адв. Т. към свидетеля.

Свид. Б. на въпроси на адв. Т.: Знам, че бяха много близки. Дори го посрещаше от училище дядото. Дядото събираше пари, за да учи внукът му.

Дядото е работил в Русия, знаеше руски перфектно и искаше да го заведе там, за да му покаже къде и какво е работил. Събираха пари за това. Дори сега дядото е в депресия, има и кръвно. И бабата също. Като видят моя син, веднага почват да плачат. Синът ми казва, че не иска да ходим вече там, защото като го видят и започват да говорят какво са правили заедно с техния внук. Много ме е жал за тях.

Почти на всяка сватба, рожден ден, те бяха с него, с големия внук. Това е този, дето почина – С.. Дори като правим нещо, те са заедно – С. и дядото и бабата. И винаги като искаше нещо, го искаше от тях – от бабата и дядото.

Сега изобщо не ги интересува кой прави рожден ден и сватба, само гледат някой, за да си спомнят за детето си. Дадоха му дрехите на моя син.

Бабата и дядото нямаха много възможност, но постоянно му купуваха като отиваше на училище чипс и други неща, защото другото дете ядяло такова. Постоянно събираха пари и му помагаха. Дори дядото много искаше да му покаже къде е работил.

Дядото стои само с апарата и постоянно вдига кръвно, стрес има. Бабата – също. Постоянно са болни. Вече не излизат навънка. Не искат да излизат навънка. Ние ги каним да дойдат на рожден ден, но те отказват и само плачат, не искат да излизат и си спомнят за детето.

2

Дядото беше малко болен, но след смъртта – още повече. Преди няколко дни се видяхме за последно и той ми каза, че увеличил хапчетата, защото не му действат за психическите проблеми.

АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Свид. Б. на въпроси на адв. С.: Майката и бащата на С. живееха в един общ двор с дядото и бабата, но с отделни входове, в отделни стаи.

Аз много често се виждам със З. и С., защото тя ми е леля, а той ми е свако. Аз живеех там на квартира много години, дори като почина детето живеех там. Децата ни израснаха заедно и постоянно си общувахме с тях.

Близо 10 години вече живея в с. Дъбравино. Майка ми е тук, в Аспарухово. Аз съм пастор, проповядвам за Исус. Идваме си тук, имаме си една стая – на майка ми стаята, проповядвам за Исус и постоянно държим връзка с тях, отивам в леля ми.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Свидетелката Г.Х.О. , ******, ЕГН **********, български гражданин, ******, неосъждана, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори истината.

Свид. О.: С. ми е далечен братовчед. Нямам дела със ЗД „Бул Инс“ АД.

Свид. О. на въпроси на адв. Т.: Знам за инцидент, в който С. и З. губят внука си. Те бяха много близки с него. Грижеха се за внука си. Водеха го и го вземаха от училище, на парк го разхождаха. Искаше в Съюза да го води дядото. Грижовни баба и дядо бяха.

Починалият С. постоянно оставаше да спи при тях. Движеха се все заедно. Беше им като син, не като внук. Когато се роди, те го гледаха, помагаха, дори си отделяха пари за училище. Искаха той да се изучи, да стане голям човек. Те имаха голямо бъдеще в него.

Дядото го водеше на риба. Искаше в Съюза да го води да види той какво е правил там.

Починалият С. е присъствал на всички празници на С. и З.. Те бяха весело семейство – на сватби, на кръщенета, навсякъде бяха заедно, но след смъртта се отделиха от всичко.

Те отделяха пари за образованието на С.. Искаха той да стане голям човек. Имаха бъдеще в него.

След смъртта те се затвориха в себе си. Разболяха се и двамата. На тържества и веселия не ходеха вече. Бяха се затворили в себе си.

Знам, че имат здравословни проблеми към момента, защото все ги виждах на лекар да ходят, имаха кръвно, не бяха добре, бяха отпаднали.

Знам, че С. след смъртта не беше добре психическо, беше се разболял.

Беше много разговорлив човек, но след смъртта на внука си, той се затвори в себе си, с никой не говореше, беше изнервен, избухваше.

В момента не е добре състоянието им. Те просто се затвориха в себе си 3 и нямат контакт с никой.

С. и З. и починалият им внук с майка си и баща си живееха в една къща на „Рожен“, в един двор.

АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свидетелката.

Свид. О. на въпроси на адв. С.: Аз живея на същия адрес на ул.

„Рожен“. Живея в съседна къща. През една къща сме. Първо С. работеше в чужбина, после и бабата беше заминала. После ходи да работи в Турция. Не мога да кажа колко години работи там, но много години беше там. Гледаше една баба.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетелката.