Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261015 от 05.11.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2199/2020
Вид
Решение № 261015
Подписан
05.11.2020
В сила
05.11.2020
Състав
ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 05.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка

Костадинова-Младенова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2199 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.10.2019 год., постановено по гр.дело №71730/2018 год. по описа на СРС, ГО, 166 с-в, е отхвърлен предявения от Ю.В.И. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 211.74 лв., представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 30.06.2018 год. до 27.09.2018 год. за обект, находящ се в гр.София, ж.к.“Св.

Мария Магдалена“, къща №22, с клиентски №300067208425, съгласно извършена корекция по констативен протокол №1021283 от 27.09.2018 год. и издадена фактура №********** от 29.10.2018 год., като ищецът Ю.В.И. е осъден да заплати на ответника „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 600 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Ю.В.И.. Жалбоподателят поддържа, че с окончателно решение №13691 от 08.11.2018 год. по адм.дело № 4785/2018 год. по описа на ВАС, петчленен състав, било прието, че ПИКЕЕ са незаконосъобразен нормативен акт и били отменени изцяло, включително и разпоредбите на чл. 48 – 51. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл.

302 ГПК гражданският съд следвало да зачете решението на административния съд и да не прилага отменения подзаконов нормативен акт. Едностранната корекция на сметката на потребителя, извършена след констатиране на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия оставало лишено от законово основание, тъй като извършването му било регламентирано от ДКЕВР в нарушение на делегираната от закона компетентност. Подзаконов нормативен акт, издаден без законова делегация, не се прилагал и в този смисъл нормата на чл. 195, ал. 1 АПК била неприложима. Решението на СРС противоречало на постановено предходно окончателно решение по гр.дело №14213/2017 год. по описа на СГС между същите страни със същия предмет, но отнасящо се до друга фактура и друг период. Ответникът сам създавал условия и предпоставки за неоснователно обогатяване на дружеството и това се установявало от пломбата, която била поставена от него на електромера и констатирано от заключението по съдебно-техническата експертиза. Това означавало, че ако имало намеса в електромера, то самият доставчик на електрическа енергия я бил осъществил. Със становището си от 10.09.2019 год. ищецът бил оспорил заключението на вещото лице. Към момента на извършената корекция не били приети правила за измерване на количеството електрическа енергия за минал период, уреждащи съгласно ЗЕ едностранни корекции на сметката за електрическа енергия. Въведено било законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако бил изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. сами при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, условията и реда тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неправилно измерена или неточно измерена електрическа енергия и за корекция на сметката за предоставената електрическа енергия. В случая първоинстанционният съд се бил позовал на нормите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, които се явявали незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Ч.Е.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото е доказано по категоричен начин, че ищецът е потребител на електрическа енергия и е използвал количества, които не са били надлежно отчетени, поради неточност в измерването, предизвикана от осъществена манипулация върху средството за търговско измерване. СРС обосновано бил кредитирал събраните по делото доказателства, с които били установени всички обстоятелства, които са били възложени с доклада по делото по чл. 146 ГПК в доказателствена тежест на ответника, като изводите му били съобразени и с най-новата съдебна практика на ВКС по подобни казуси. В ПИКЕЕ се съдържала подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно или непълно отчитане на количествата електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Ето защо намирали приложение нормите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, които били действали през исковия период. Дори и да била налице непълнота в тези разпоредби, тя следвало да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по ГПК гарантирала равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваното количество електрическа енергия и тези гаранции били достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Гражданските съдилища не можело да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а били длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следвало да се изхожда и при преценката какви да последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в противоречие с посочения законов текст не бил предвиден ред за уведомяване на клиенти при извършени корекции на сметки, това нарушение било пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не можело да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение било установено по съдебен ред. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е по делото, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, както и че в процесния недвижим имот /чийто собственик е ищецът/, е била доставяна електрическа енергия от страна на ответника.

Основният спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 3 211.74 лв., която е била начислена от ответното дружество с фактура №********** от 29.10.2018 год., като корекция на сметки въз основа на констативен протокол №1021283 от 27.09.2018 год. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ.

С нормата на чл.

83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.

5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013 год.

Неоснователно е възражението на ищеца, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015 год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за които се отнасят.

На следващо място, несъмнено е, че с решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в частност /според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение – посочените норми са били отменени едва с Решение № 2315 от 2018 год. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2018 год., в сила от 23.11.2018 год./.

Същевременно в неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.