Решение № 19099 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19099 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110158226 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 172,91 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № 440123213052040, по щета № 44012132330644 от 07.11.2023 г. за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 04.11.2023 г., около 15:40 часа, при влизане в гр. Кресна, на главен път в посока Р. Гърция, причинени виновно и противоправно от водача на т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (02.10.2024 г.) до изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 04.11.2023 г., около 15:40 часа, при влизане в гр. Кресна, на главен път в посока Р. Гърция, е настъпило ПТП по вина на водача на т. а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН, който управлявайки автомобила си, ударил в задна лява част движещия се пред л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Сочи, че за процесното ПТП бил съставен Констативен протокол от 04.11.2023 г., в който било установено, че вината за настъпване на същото била на водача на л.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН, чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП била сключена с ответното дружество.

Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК, е имал сключена имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № 440123213052040, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил, за което била образувана щета № 44012132330644 от 07.11.2023 г., при която били констатирани увреждания на обща стойност от 6 587,13 лева. Сочи, че ремонтът на увреденото МПС бил 1 възложен на доверен сервиз („АВТО-ЕКСПРЕС 90“ ООД), който издал фактура № 15102/14.02.2024 г. на стойност 5 885,13 лв. и фактура № 1299/17.06.2024 г. на стойност 702 лв., които ищецът, в качеството на застраховател по имуществена застраховка, изплатил на доверения сервиз (на 15.02.2024 г. и на 07.08.2024 г.). Сочи се, че предвид невъзможността на увреденото МПС да се придвижи на собствен ход след процесното ПТП, е използвана услуга „Пътна помощ“, възлизаща на стойност 570.72 лв., за което от УС на СБА била издадена фактура № 1020003002/13.12.2023 г. Твърди, че по повод заведената щета е извършил и ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Ето защо счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане в общ размер на 7 172,91 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек автомобил е извършил нарушение на чл. 6 ЗДвП.

Оспорва и размера на вредите, като счита същия за прекомерно завишен и несъответстващ на средните пазарни цени, по които е могло да бъде ремонтиран увредения автомобил.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС „АВТО-ЕКСПРЕС 90“ ООД, сума в общ размер на 6 587,13 лв., която съответства на размера на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че е заплатил стойността за извършената услуга „Пътна помощ“ в размер на 570,72 лв., ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства. Ответникът следва докаже в условията на пълно доказване противоправно поведение на водача на л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на т. а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 04.11.2023 .г. се установява, че на посочената дата, около 15:40 часа, в град Кресна, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК, 2 управляван от К. К., и т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН, управляван от А. Д..

Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по автомобилите, като за т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН това са: броня; гума; джанта; огледало; носач; каре и др., а за л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК: заден калник, задна броня и др. Протоколът е подписан от двамата водачи, като А. Д. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова. И двамата водача са посочили, че не са употребили алкохол.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на товарен автомобил „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с показанията на разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – А. Д.. В свободен разказ пред съда свидетелят разказва сюжета на процесния пътен инцидент, с фини отлики от описаното в протокола за ПТП, които са напълно допустими с оглед начина на различно възприемане на обективната действителност, заобикаляща свидетеля към изследвания момент, обусловен от човешкото сетивно възприятие и отражението на нещата в съзнанието чрез сетивните му органи.

От устните доказателства на св. Д. става ясно, че същият е пътувал на пътя на Гърция, като си спомня, че при това пътуване в участвал в ПТП. Разказва за съда, че колата пред него е спряла рязко, без да подава светлинни сигнали, поради това той, макар да спрял, било късно и се реализирал удар с неговата предна дясна страна и задна лява страна на другия водач. Подписали протокол за ПТП, като той се признал за виновен. Мнението на свидетеля е, че причината за сблъсъка между двата автомобила е, че св. Д. не е спазвал правилната дистанция.

Настоящият съдебен състав възприема като достоверни събраните по делото устни доказателства, тъй като са основани на преки, лични и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, а напротив – подкрепят се и взаимно се допълват. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време от момента на произшествието е логично някои свидетели поначало да си спомнят случая пообщо от други, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет и възприятие. Същественото е, че субективни възприятия на свидетеля по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

От него се установява, че на 04.11.2023 г. около 15:40 часа, товарен автомобил „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН се движи по Републикански път I-1, в посока Гърция, и на 3 влизане в района на град Кресна, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК. Експертът констатира, че уврежданията по л.а.

„Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 04.11.2023 г. произшествие в град Кресна. Изчислява, че стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е 8 194,81 лв., а стойността, необходима за репатриране на същия, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 541,08 лв. От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че водачът на лек автомобил „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на удара се е намирал пред т.а. „Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН. Обратното, водачът на т.а.

„Опел Виваро“, с рег. № СА0026КН е имал възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ9890ВК.

Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.