Решение № 1684 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1684 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20231110200878 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 878 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. М. А. срещу Наказателно постановление /НП/ № 224332-024294 от 29.11.2022 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

1

Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и оспорва като недоказана изложената фактическа обстановка в НП, поради което иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано становище от процесуален представител на жалбоподателя, с което поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 30.10.2022 г. В.Спасов – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на двама свидетели. Съставеният АУАН е бил предявен на нарушителя на 16.06.2021 г., като последният е отказал да получи акта и това обстоятелство е било удостоверено с подписа на един свидетел. В предвидения в закона срок били депозирани възражения, които по същество съвпадат с изложените в подадената въззивна жалба.

Въз основа на АУАН на 29.11.2022 г. Даниела Дескова – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл.

189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 30.10.2022 г. в гр. София, около 08:30 ч. жалбоподателят управлявал своя лек автомобил марка "Мерцедес Ц220", с рег. № по ул. "Д-р Йордан Йосифов", с посока на движение от ул. "Академик Стефан Младенов" към ул. "Академик Борис Стефанов", като срещу бл. 35 той спрял автомобила си и подал ляв мигач с намерението да извърши маневра завой навлязо и да паркира лекия си автомобил. По същото време и по същата улица се движел л.а. "Форд Фюжън" с № , управляван от св. В.Т.. Т. възприел спирането на лекия автомобил на жалбоподателя и подадения от него светлинен сигнал, но не се съобразил с него, продължил да се движи и се опитал да го 2 изпревари, при което докато го заобикалял, двата автомобила се сблъскали, вследствие на удара л.а. "Форд Фюжън" се отклонил вляво и се ударил в паркирания от лявата страна на пътното платн л.а. "БМВ 3", с № .

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на анализ на показанията на свидетелите В.Т. и приобщените по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – справка картон на водача, протокол за ПТП, декларации, заповеди и др. Въз основа на тях се установява по несъмнен начин настъпването на процесното ПТП, като свидетелят-очевидец Т. добросъвестно сочи, че е възприел спирането на жалбоподателя и подадения от него светлинен сигнал, но не е съобразил, че той се кани да предприеме маневра ляв завой и се е опитал да го заобиколи. Представеният по делото видеозапис е с липсваща дата на изготвяне, като с просто око е видимо, че от него не може да се установят номерата на участващите в заснетото ПТП леки автомобили, поради което той не би могъл да съдейства за изясняване на обстоятелствата по делото, дори и неговата автентичност да бе установена със съответна СТЕ.

При така възприетата фактическа обстановка не се установява жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Безспорно тежестта да докаже обвинението в извършено административно нарушение се носи от административно наказващия орган. В случая, съобразно посоченото в наказателното постановление, при извършване на маневра ляв завой жалбоподателят е предизвикал ПТП с попътно движещо се МПС, с чието движение не се е съобразил. По делото се установи, че жалбоподателят действително е предприел посочената в НП маневра, но преди това, съгласно изискването на чл. 26 от ЗДвП, е подал достатъчно ясен за възприемане сигнал със светлинните пътепоказатели на управляваното от него МПС. Действително, съгласно чл. 79 от ППЗДвП подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение, но доколкото се установи, че водачът на второто МПС св.Т. е възприел спирането на жалбоподателя и подадения от него сигнал, но въпреки това се е опитал да го изпревари, според настоящата инстанция именно той е нарушил ЗДвП (чл. 20, ал. 2) и е станал причина за настъпване на ПТП. С поведението си жалбоподателят не е създал опасност за останалите участници в движението, респективно не е нарушил посочената в НП разпоредба.

След като не се доказа, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, не са изпълнени изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

3

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски на основание чл. 63д от ЗАНН, като своевременно претендира и доказва извършването на такива, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-024294 от 29.11.2022 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Ф. М. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на Ф. М. А., ЕГН ********** сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4