Решение № 702 от 25.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Велико Търново, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110100236 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на 04.06.2018г. при движение с несъобразена с пътните условия скорост по републикански път *, водачът на товарен автомобил*е навлязъл в лентата за насрещно движение, като е предизвикал пътнотранспортно произшествие, при което е увредил 8 броя звена на предпазна ограда и бетонно казанче за отток на водосток. Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач е имал сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданско отговорност”, която следва да покрие причинените вреди на стойност от 3332,95 лв. Изтъква се, че след уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие той е платил на собственика на увреденото имущество част от дължимото обезщетение в размер на 2547,46 лв. като са останали непогасени 785,49 лв. Ищецът твърди, че поради неизпълнението си ответникът е изпаднал в забава, като за периода от 19.03.2019г. до 19.03.2022г. дължи обезщетение в размер на 239,23 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Излагат се твърдения, че платеното обезщетение съответства на действителната стойност на щетите като се оспорва механизмът на настъпването им. Навеждат се доводи за съпричиняване на вредите от ищеца тъй като не е изпълнил задължението си да поддържа пътя, с което е станал причина за произшествието.

1

С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 04.06.2018г., около 15:00 часа водачът * управлявал товарен автомобил*, по републикански път * в посока от *. По отношение на автомобила била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. При условия на ясно време и суха пътна настилка в участъка при километър 18, превозното средство навлязло с несъобразена скорост в десен завой с низходящ наклон, пресякло лентата за насрещно движение и се ударило в предпазната ограда на пътя като повредило 8 броя звена от същата и бетонно казанче за отток водосток. На 12.07.2018г. ищецът предявил претенция до застрахователя по чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от произшествието вреди в размер на 3332,95 лв. На 18.03.2019г. последният превел по сметка на увреденото лице сумата от 2547,46 лв. Заключението на съдебната автотехническа и строителнотехническа – оценъчна експертиза потвърждава механизма на произшествието като пазарната стойност на причинените имуществени вреди е определена на 3261,67 лв. с ДДС, след приспадане стойността на количеството стоманен отпадък.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е противоправно поведение от водача на товарния автомобил, който не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение да се съобрази с релефа на местността. Действията са извършени виновно тъй като е могъл да предвиди, че при навлизане в десен завой с неподходяща скорост увеличава вероятността да изгуби управлението на превозното средство. Същият не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и е станал причина за увреждане на пътни съоръжения и принадлежности на републикански път. Съгласно чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 1, б. „а” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, управлението на републиканските пътища, включващо дейности по тяхното изграждане, ремонт и поддържане, се извършва от ищеца. Последният няма вина за настъпване на вредите тъй като не е установено неизпълнение на задължението да поддържа пътя, поради което нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото развитие. Водачът на превозното средство към момента на произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От гореизложеното 2 се достига до извод, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на виновния водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял имуществени вреди свързани с увреждане на пътни съоръжения и принадлежности, действителната стойност на които по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ е 3261,67 лв. На 18.03.2019г. ответникът е платил 2547,46 лв. от дължимото обезщетение, поради което дължи на ищеца разликата от 714,21 лв. Липсата на пълно изпълнение в срок на паричното задължение е довело до възникване на правото на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва от 217,62 лв. за периода от 19.03.2019г. до 19.03.2022г. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало и правото да се търси обезщетение в размер на законната лихва за периода от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Поради изложеното се достига до извод, че претенциите по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени в посочените размери и отхвърлени съответни за разликите от 714,21 лв. до 785,49 лв. и от 217,62 лв. до 239,23 лв.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 591,07 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 40,79 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда *, да заплати на *, сумите от 714,21 лв. /седемстотин и четИ.десет лева и двадесет и една стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на 8 броя звена на предпазна ограда и бетонно казанче за отток на водосток, настъпили от пътнотранспортно произшествие от 04.06.2018г. на републикански път *, 217,62 лв. /двеста и седемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от 19.03.2019г. до 19.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 591,07 лв. /петстотин деветдесет и един лева и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането в частта за разликата от 714,21 лв. до 785,49 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 217,62 лв. до 239,23 лв.

Осъжда *, да заплати на *, сумата от 40,79 лв. /четиридесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

3

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4