Решение № 4935 от 13.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 13.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 10235 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 - 273 ГПК.

С решение № 119846 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 14899/2018 г., Софийски районен съд, ГО, 67 - и състав, е осъдил на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания (предявена като частичен иск от общо вземане в размер на 50 000 лв.), вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 23,20 лв., представляваща обезщетение за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв.

С решението е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 100 лв. - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания (предявена като частичен иск от общо вземане в размер на 50 000 лв.), вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 96,52 лв., представляваща обезщетение за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди над 2 100 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.

С решението е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител М.П.С., сумата от 2 800 лв. - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания (предявена като частичен иск от общо вземане в размер на 50 000 лв.), вследствие на ПТП от 02.06.2017 г., причинено от водача на МПС марка „Ауди“ с рег. № ******, който управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди над 2 800 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.

Ответникът - Г. Ф. е осъден да заплати на адвокат С.Ч. на основание чл.78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, т. 2 ЗА, сумата от общо 1 056,92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците, както и по сметка на Софийски районен съд сумата от 640,80 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от исковете и сумата от 93,60 лв., представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за експертиза.

В законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците по делото М.Й.С., М.П.С. и Б.Й.С., действащ със знанието и съгласието на законния си представител М.П.С., чрез адвокат С.Ч., против първоинстанционното решение в отхвърлителните му части. Твърди се, че то е неправилно - постановено при нарушаване на материалния закон и е необосновано.

Определените обезщетения за неимуществени вреди са в занижени размери и не са справедливи с оглед установените по делото обстоятелства. Съдът не е съобразил нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, последователната практика на съдилищата при определянето на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната. Неправилно е прието и съпричиняване от страна на пострадалите М.С. и Б.С.. Съдът не е взел предвид отговора на вещото лице, че предпазният колан не ограничава движението на главата и областта на шията, а нараняванията са именно в тези области, както и могат да бъдат причинени от навлизането на твърди части от автомобила навътре в купето. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - Г. Ф., чрез юрисконсулт Н.П., взема писмено становище в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника Г. Ф. в частите, с които осъдителните искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за обезщетяване на претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди са уважени до посочените по - горе размери, поради което в тези части решението е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по отношение размера на присъдените обезщетения по чл. 52 ЗЗД, поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно - транспортно произшествие (ПТП) от 02.06.2017 г., причинено от водач, управлявал лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ****** без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Тъй като решението на районния съд е влязло в законна сила в посочените по - горе части, то основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо, а именно, установено е, че на 02.06.2017 г. на път I - 7, км 279+830 („Каравеловско ханче“), при управление на л. а. „Ауди“ с рег. № ****** И.К.И.е осъществил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП - при избора си на скорост на движение не се е съобразил с релефа на местността и мократа пътна настилка, реализирал е ПТП и е причинил на ищците, пътуващи в движещия се насреща л. а.

„Фолксваген“, с рег. № ******, телесни повреди и неимуществени вреди - болки и страдания; към датата на процесното ПТП за л. а.

„Ауди“ с рег. № ****** не е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху обстоятелството дали правилно са приложени критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и дали ищците М.С. и Б.С. са съпричинили настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазни колани, поради което размерът на обезщетението да подлежи на намаляване съразмерно с установеното съпричиняване.

В хода на производството пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от страните, която въззивният съд кредитира изцяло като компетентно изготвена, с оглед установяване на претърпените от ищците уврежданията, настъпили в резултат на процесното ПТП. Съгласно заключението М.С. (шофирал автомобила) е получил контузия на корема, хематом в лявата част на корема, контузна рана в лява половина на предна гръдна стена, счупване на Л5 прешлен. През периода на лечение пострадалият е търпял болки и страдания за период около 6 - 8 месеца, като първите 2 месеца болките са били с по - голям интензитет. Вещото лице е посочило, че понастоящем е възможно ищецът да чувства болки в поясната област при натоварване и смяна на времето.

Съгласно експертното заключение М.С. (пътувала на задна лява седалка) е получила контузия на главата, сътресение на мозъка, контузна рана в областта на лицето, разкъсно - контузна рана на дясната подбедрица. През периода на лечение същата е търпяла болки и страдания за период около 20 - 25 дни, като първите 10 дни болките са били с по - голям интензитет.

Б.С. (пътувал на задна дясна седалка) е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно - контузна рана в областта на долната устна, няколко контузни рани на двете подбедрици. През периода на лечение същият е търпял болки и страдания за период около 20 - 25 дни, като първите 10 дни болките са били с по - голям интензитет.

Вещото лице е посочило, че е налице причинна връзка между ПТП и получените увреждания, като наличието на рани по телата и крайниците на ищците са им причинили затруднения в хигиенно - битовото самообслужване за срок около 2 седмици.

В заключението е отбелязано, че от анализа на получените увреждания може да се приеме, че телата на М.С. и Б.С. са се придвижили напред по посока на удара, при което са получили травми в областта на лицето, най - вероятно от предните седалки. Получените увреждания от М.С. в областта на гръдния кош и корема могат да се приемат за специфични, получени от поставен предпазен колан. При поставен колан при М.С. и Б.С. най - вероятно не биха се получили уврежданията в областта на главата и лицето. Функцията на предпазния автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила – арматурното табло, волана, страничните колони, предното и страничните стъкла и други детайли. По този начин се намаляват възможностите за получаване на тежки телесни наранявания при автомобилната травма в салона на автомобила. В заключението е посочено, че е възможно всички/или част от травмите на ищците да са получени вследствие навлизане на твърди части от автомобила навътре в купето. Прието е, и че при правилно поставен предпазен колан тялото на ищцата М.П.С., намираща се на задна лява седалка, щеше да остане фиксирано към седалката, при което нямаше да получи увреждания в областта на лицето. При правилно поставен колан тялото на ищеца Б.Й.С., намиращо се на задна дясна седалка, щеше да остане фиксирано към седалката, при което нямаше да получи увреждания в областта на лицето. Добавено е, че за възможните травми при поставен предпазен колан може само да се предполага, както и че предпазният колан не ограничава движението на главата и в областта на шията.

В първоинстанционното производство е изслушана допълнителна КСМАТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, от която се установяват механизмът на настъпване на ПТП, скоростта на движение на управлявания от виновния водач автомобил към момента на настъпване на удара (93,56 км/ч) и възможността за предотвратяване настъпването на инцидента при скорост по - ниска от 90 км/ч. Посочена е сумарната скорост на удара между двете МПС - 179,96 км/ч, както и са описани деформациите по лекия автомобил (л. а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******), в който са пътували ищците. Отбелязано е, че автомобилът е фабрично оборудван с обезопасителни (предпазни) колани на предните и на задните си седалки от завода производител.