Решение № 43 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300502625 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Л. Г. П. от гр. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Н. Г., против Решение №3504 от 28.07.2023г., постановено по гр.д. №4149/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 6-ти гр.с., с което са били отхвърлени предявените от него против „Анджелина 2000“ ООД, ЕИК 203520314, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя А. Г.

З., иск за заплащане на сумата от 7 500 лева, дължима за изпълнение на задължение на „Анджелина 2000“ ООД за периода 01.03.2020г.- 23.03.2022г. по т. III.7 от предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на нова сграда от 15.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 23.03.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като погасен чрез прихващане с вземане на „Анджелина 2000“ ООД, ЕИК 203520314, срещу Л. Г. П., ЕГН **********, за сумата от 10 796,77 евро, с левова равностойност от 21 116,65 1 лв., представляваща обезщетение по т.III.5.2 от предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на нова сграда от 15.08.2018 г., дължимо за уравняване на квадратурата получена от Л. Г. П. в повече от уговореното в т.III.4 от договора, както и иск за заплащане на сумата от сумата от 9 192,40 лв., представляваща неустойка по т.VII.3 от предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на нова сграда от 15.08.2018г., начислена за периода 30.06.2021г.23.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 23.03.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна по жалбата- „Анджелина 2000“ ООД, ЕИК 203520314, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя А. Г. З., чрез пълномощника си по делото адв. Р. Г., в писмен отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от Л. Г. П. против „Анджелина 2000“ ООД за заплащане на сумите от 7500 лв., дължима за изпълнение на задължение на „Анджелина 2000“ ООД за периода 01.03.2020г.- 23.03.2022г. по т. III.7 от предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на нова сграда от 15.08.2018г., и 9 192,40лв., представляваща дължима от „Анджелина 2000“ 2

ООД неустойка по т.VII.3 от предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на нова сграда от 15.08.2018г., начислена за периода 30.06.2021г.- 23.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда- 23.03.2022г., до окончателното им заплащане. С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражения за прихващане на претендираните от ищеца суми със сумите от 1240 евро, с левова равностойност от 2 425,23 лв., представляваща мораторна неустойка, начислена за периода 28.12.2019г.28.02.2020г. на основание т.VII.1 от договора, дължима за забава на учредителите да предадат владението на имота за започване на строителството, както и със сумата от 14 070 евро, представляващо обезщетение по т.III.5.2 от договора, дължимо за уравняване на квадратурата, получена от Л. Г. П. в повече от уговореното в т.III.4 от договора, които възражения са били приети с определение на първоинстанционния съд за съвместно разглеждане в производството. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 7500 лв., дължима за изпълнение на задължение на „Анджелина 2000“ ООД за периода 01.03.2020г.- 23.03.2022г. по т. III.7 от предварителния договор, но е отхвърлил иска за присъждането й като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „Анджелина 2000“ ООД срещу ищеца за сумата от 10 796,77 евро, с левова равностойност от 21 116,65 лв., представляваща обезщетение по т.III.5.2 от предварителния договор, дължимо за уравняване на квадратурата, получена от Л. Г. П. в повече от уговореното в т.III.4 от договора. Искът за заплащане на сумата от 9 192,40 лв., представляваща дължима от „Анджелина 2000“ ООД неустойка по т.VII.3 от предварителния договор за неспазване на срока за предаване на сградата с акт образец № 16 за периода 30.06.2021г.23.03.2022г., е отхвърлен като неоснователен по съображения, че срокът за изпълнение на задължението не е изтекъл до края на процесния период.

При извършената служебна проверка на решението в посочените му части съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК 3 следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, като въззивната инстанция се произнесе правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

От фактическа страна няма спор между страните, а и се установява от представения договор, че на 15.08.2018г. между ищеца Л. Г. П. и още пет лица, като учредители и продавачи, от една страна, и ответното дружество „Анджелина 2000“ ООД, като приобретател, от друга страна, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от УПИ и за доброволна делба на права на строеж срещу задължение за проектиране и изграждане на нова жилищна сграда, съгласно който учредителите- продавачи са се задължили в 30- дневен срок от сключване на договора да продадат на приобретателя 10% идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес на имота- гр. ***, срещу задължение на приобретателя да извърши изцяло за своя сметка проучване и проектиране на новопредвидената за изграждане сграда, съгласно одобрената от продавачите идейна разработка, до фаза окончателно одобрение на инвестиционния проект във всичките му части и получаване на разрешение за строеж; да се снабди с разрешение за строеж, съгласно уговореното в договора, в срок до 6 месеца от датата на изповядване на договора за покупко-продажба на идеалните части от недвижимия имот; да изгради за своя сметка и със свои средства сградата, съобразно одобрената идейна разработка и издадено разрешение за строеж. След одобрение на инвестиционния проект и снабдяването с разрешение за строеж страните по договора са се задължили да сключат договор за делба, по силата на който да разпределят правата на строеж от новопредвидената за изграждане сграда, като учредителите- продавачи ще си запазят правата на строеж общо на 30% от предвидената РЗП на бъдещата сграда, а всички останали обекти ще се получат от дружеството- купувач и изпълнител на сградата. Съгласно т.

4

ІІІ.2 от договора дружеството „Анджелина 2000“ ООД е поело задължение да изгради предвидената жилищна сграда до етап на получаване на акт 16 (включително) и да предаде на съсобствениците на имота обектите, които последните ще получат по делбата в срок до 30 юни 2021г. Съгласно т. V.1.1 от договора ответното дружество се е задължило още да внесе инвестиционен проект и да одобри по надлежен ред инвестиционния проект във всичките му части в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора, да получи разрешение за строеж в срок до 45 дни 4 след одобряването на инвестиционния проект, да изгради сградата в срок до 24 месеца от датата на даване на строителна линия и ниво и най-късно в тримесечен срок от подписване на протокол образец 15 да снабди сградата с разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация (акт № 16).

Съгласно уговореното в т. ІІІ.7 от договора „Анджелина 2000“ ООД се задължава за времетраенето на строителството, считано от датата на предаване на владението на имота за започване на строителни работи до 30 дни след приемането на сградата с разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация (снабдяване с акт № 16), да заплаща на Л. Г. П. месечно сумата от 300 лева. За датата на предаване на владението за започване на строителни работи страните ще подпишат приемо-предавателен протокол, който ще установява датата, от която се дължи заплащането на уговорената сума в размер на 300 лева, като същата се заплаща от дружеството на Л. П. до 5-то число на текущия месец. По делото не е представен подписан между страните приемо- предавателен протокол за предаване на владението върху имота /представен е протокол за откриване на строителна площадка от 11.03.2020г.- л.32-34/, като в исковата молба са изложени твърдения, че към 01.03.2020г. това вече е станало. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил посочените твърдения, нито е изложил свои такива за друга по- късна дата, на която владението е било предадено. Предвид горното следва да се приеме, че към 01.03.2020г. владението на имота за започване на строителните работи е било предадено на ответника. При това положение, считано от 01.03.2020г., за ответното дружество е възникнало задължението да заплаща на ищеца уговорената в договора сума от 300 лв. месечно до 30 дни след снабдяване на сградата с акт образец №16.

По делото няма спор между страните, че ответникът не е заплащал на ищеца посочената сума за периода 01.03.2020г.-23.03.2022г. Възраженията 5 на ответника, че не дължи посочената сума, тъй като ищецът не е представил доказателства в посочения период да е живял под наем и да е заплащал наем, са неоснователни, тъй като видно от клаузата на т. ІІІ.7 от договора в нея не е предвидено такова условие за заплащане на уговорената сума от 300 лв. месечно. Не могат да бъдат споделени и възраженията на ответника, че между страните било постигнато допълнително споразумение вместо посоченото задължение ответникът да извърши довършителни строителни работи в предвидения за ищеца обект.

Действително от представеното по делото споразумение /л.23/, подписано между ищеца Л. Г. П. и ответното дружество, е видно, че със същото „Анджелина 2000“ ООД се е задължило да извърши поставяне на ламиниран паркет, фаянс и теракот в апартамента на ищеца от изграждащата се сграда, но от съдържанието на споразумението не може да бъде направен извод, че посоченото задължение се поема вместо това по т. ІІІ.7 от предварителния договор. В случай, че волята на страните е била такава, то логично би било това ясно да се посочи в споразумението. Доколкото обаче в споразумението липсват подобни уговорки, то не може да се приеме, че със сключването му е отпаднало задължението на ответника по т. ІІІ.7 от предварителния договор.