Определение № 2056 от 31.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2056 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Андреева

Членове:

Николай Стоянов

И. Йорданов като разгледа докладваното от И. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501816 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, с вх.№1218/25.03.2026 г. по описа на РС-Първомай на Д. И. У., с ЕГН **********, Г. И. У., с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. И. Т. К., имаща характер на частна жалба в тази част, против Решение №38/05.03.2026 г., постановено по гр. дело №68/2024 г. по описа на Районен съд - Първомай, II с. в частта /имаща характер на определение/, с която се прекратява производството по делото в частта по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на П. К. И., ЕГН: **********, П. К. Д., ЕГН:

**********, И. Т. Т., ЕГН: **********, М. Т. Т., ЕГН: **********, А. М. Г.,

ЕГН: **********, М. А. Г., ЕГН: **********, А. А. К., ЕГН: **********, А. Г.

Б., ЕГН: **********, Я. Г. Д., ЕГН: **********, А. Г. Б., ЕГН: ********** и Г.

П. Б., ЕГН: **********, че З. Г. У., ЕГН: ********** /починала в хода на производството/, Д. И. У., ЕГН: ********** и Г. И. У., ЕГН: **********, са собственици на основание наследствено правоприемство на 1/12 идеална част от поземлени имоти с идентификатори: 1.) № ***; 2.) № ***; 3.) № ***; 4.) № ***; 5.) № ***; 6.) № ***; 7.) № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № ***/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: ***.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт в тази част. Поддържа се, че е налице недопустимост и неправилност на прекратяването на производството по делото в посочената част поради липса на правен интерес. Жалбоподателите считат, че спорът е единен и не може да бъде изкуствено разчленяван на безспорна и спорна част, след като ответниците оспорвали претенцията им за пълна собственост. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в тази част, имащо характер на определение.

В дадения от първоинстанционния съд срок за отговор на жалбата е депозиран писмен отговор на същата само от ответника И. Т. Т., с ЕГН 1

********** чрез назначения му по делото особен представител – адв. Е. З., с който се изразява становище за нейната неоснователност. В отговора се посочва, че е безспорно по делото, че ищците притежават по 1/36 ид.ч. всеки или общо 1/12 ид.ч. на основание наследство от И. У., починал през 1999 г. По отношение на тази част за ищците липсвал правен интерес от установителен иск, тъй като никой от ответниците не оспорвал това им право – то произтичало от същото наследствено правоприемство, на което се позовавали и ответниците. Поддържа се, че прекратяването на производството за 1/12 ид.ч. е процесуално издържано. Сочи се, че при искове за собственост върху идеални части, съдът дължи произнасяне отделно за всяка спорна и безспорна част.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в указания от първоинстанционния съд срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с вх.

№424/06.02.2024 г. по повод на която е образувано гр.д.№68/2024 г. на РСПървомай, както и с искова молба, с вх.№1037/21.03.2024 г., по повод на която е образувано гр.д.№191/24 г. на същия съд /присъединено за общо разглеждане с гр.д.№68/2024 г./ Предявени са от ищците Д. И. У., с ЕГН **********, Г. И.

У., с ЕГН ********** и З. Г. У., с ЕГН ********** /починала в хода на производството, след постановяване на първоинстанционното решение, заличена като страна от първоинстанционния съд, с наследници по закон останалите двама ищци/, положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците П. К. И., ЕГН: **********, П. К. Д., ЕГН: **********, И. Т. Т., ЕГН: **********, М. Т. Т., ЕГН: **********, А. М. Г., ЕГН: **********, М. А.

Г., ЕГН: **********, А. А. К., ЕГН: **********, А. Г. Б., ЕГН: **********, Я.

Г. Д., ЕГН: **********, А. Г. Б., ЕГН: ********** и Г. П. Б., ЕГН: **********, че тримата ищци са собственици при равни права /по 1/3 ид. ч./ по силата на наследяване на И. И. Д., б.ж. на ***, починал на 17.05.1985 г. и давностно владение, продължило повече от 20 г. с начална дата на давността – 01.01.2004 г. на следните недвижими имоти - поземлени имоти с идентификатори: 1.) № ***; 2.) № ***; 3.) № ***; 4.) № ***; 5.) № ***; 6.) № ***; 7.) № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № ***/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес:

***.

В исковата молба, с вх.№424/06.02.2024 г. /л.2-4 от том I от гр.д.

№68/24г./, уточнена с молба, с вх.№632/21.02.2024 г. /л.43 от том I от гр.д.

№68/24г./ и исковата молба, с вх.№1037/21.03.2024 г. /л.2-4 от гр.д.№191/24 г./ са изложени твърдения от ищците, че са придобили процесните недвижими имоти по силата на наследяване на И. И. Д., б.ж. на ***, починал на 17.05.1985 г. и давностно владение, продължило повече от 20 г. с начална дата на давността – 01.01.2004 г.-смъртта на Т. А. Х. /съпруга на И. Д./. Посочено е, че ищците са ползвали и отдавали под наем имотите след смъртта на Т. А. Х..

2

Изложено е, че ищците нямат контакт с никого от наследниците на Т. и И..

В отговора на исковата молба, с вх.№2930/22.08.2024 г. /л.117-118 от том I от гр.д.№68/24г./ ответницата М. Т. Т. оспорва ищците да са придобили по давност идеалните части от процесните имоти, като излага доводи, че ищците не са упражнявали владение върху имотите.

В отговора на исковата молба, с вх.№1530/08.04.2025 г. /л.156-157 от том I от гр.д.№68/24г./ от ответника И. Т. Т., с ЕГН ********** чрез назначения му по делото особен представител – адв. Е. З. е посочено, че процесният имот е придобит в режим на съсобственост между страните като сънаследници на общия им наследодател И. И. Д.. Поддържа се, че не са налице никакви действия от страна на ищците, които да представляват открито противопоставяне на съсобственически права на ответника И. Т..

По делото е депозирана писмена молба, озаглавена заявление, от ответниците М. А. Г., с ЕГН ********** и А. А. К., с ЕГН **********, в която е посочено, че признават предявения иск. Ответниците твърдят, че ищците не са водили никакви разговори с тях по отношение на процесните имоти, макар да са имали винаги контакт.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е налице спор, че в резултат на наследяване по закон от общия наследодател И. И. Д., ищците са придобили по 1/36 идеална част от процесните имоти, притежавани в съсобственост с наследниците на последния и преживялата го съпруга Т. Х. до смъртта й през 2004г., след който момент е възникнало състояние на съсобственост между страните по делото, в качеството им на наследници на И. И. Д. и Т. Х.. Съдът е посочил, че в производството по делото се установява, че ищците са придобили на основание наследствено правоприемство от И. У., починал през 1999г., по 1/36 ид. ч., или общо 1/12 ид.ч. Приел е, че не се установява ищците да са придобили на основание давностно владение, осъществявано лично от тях, собствеността по отношение на процесните имоти. Първоинстанционният съд е приел, че се установява единствено отдаването на имотите под наем, но не се установява, че тези действия са били насочени към останалите наследници, достигнали са до тяхното знание и тяхното владение е било отблъснато. Съдът е счел, че доколкото ищците се позовават на наследствено правоприемство и давностно владение, следва производството по предявените искове да се прекрати частично поради липсата на правен интерес, доколкото по делото не е спорно, че ищците са титуляри на по 1/36 ид. ч., или общо 1/12 ид.ч. от правото на собственост по наследство от И. У., а исковете да се отхвърлят до пълно предявения размер - за 11/12 ид.ч.

Настоящият съдебен състав намира съдебния акт, в посочената обжалвана част, имаща характер на определение, за правилен.

Установителните искове, уредени в чл. 124, ал. 1 ГПК, са форма на защита на субективни материални права, като с тях, титулярят на правото може да иска по съдебен ред да се установи съществуването или несъществуването му със силата на пресъдено нещо. В чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове положителни или отрицателни. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има 3 интерес от това.

В съдебната практика /Решение №211 от 14.12.2016 г. по гр.д.

№1386/2015 г. на ВКС, I г.о./ се приема, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 3б ТР № 4 от 14. 03. 2016г. по т. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, действителният собственик има правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, тъй като разпореждането с чужда вещ в най – сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на ищеца, отричайки правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ. Според ТР № 8 от 27. 11. 2013г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При съобразяване с горепосочените задължителни разрешения, дадени в цитираните тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск, би бил допустим ако от конкретния правен спор между страните по делото може да бъде изведен правен интерес за ищеца от установяване или отричане със сила на пресъдено нещо на спорното право на собственост – предмет на предявения иск. Не е налице правен интерес от положителен установителен иск за собственост срещу ответник, който не твърди и не е твърдял в никой минал момент право на собственост върху предмета на спора.

Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право. Преди всичко правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. /в този смисъл Решение №159 от 04.01.2019 г. по гр.д.

№789/2018 г. на ВКС, II г.о./

Видно от изложеното в исковите молби и уточнителната молба ищците посочват, че са наследници по закон на И. И. Д., като по силата на наследяването притежават идеални части по процесните недвижими имоти.

Отделно от това, ищците твърдят, че са собственици на останалите идеални части от процесните имоти, като били придобили същите по давност от останалите наследници – ответници в настоящото производство. В случая правилно първоинстанционният съд е прекратил частично производството по делото по предявените искове по отношение на 1/12 ид.ч. /притежавана общо от ищците по силата на наследяването/ от процесните имоти поради липса на правен интерес у ищците. Положителните установителни искове за 4 собственост на 1/12 ид.ч. от недвижимите имоти на ищците срещу ответниците са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като са насочени към лица, които нито твърдят да са собственици на тези 1/12 ид.ч. – не оспорват, че ищците ги притежават по силата на наследяването, нито владеят имотите, предмет на този иск. В депозираните отговори на исковата молба от ответниците няма оспорване на правото на собственост на ищците по отношение на 1/12 ид.ч. от имотите. Следва да се посочи, че дори самите ищци не са навели твърдения, че ответниците твърдят или са твърдяли в някой минал момент, че са собственици на идеалните части на ищците. В случая от значение за формиране на извод за наличие на правен интерес от търсената с установителния иск защита е налице ли е извънсъдебно оспорване от ответниците на правото на собственост на идеалната част на ищците, установено по делото по несъмненен начин.