Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 04.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 72/2025
Вид
Решение № 15
Подписан
04.02.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пазарджик, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900072 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. К. З., ЕГН *******, с адрес: гр. П., ж. к. Т., бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, чрез адв. Г. Й. от САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Е. Х. Г.“ № **, ет. *, ап. *, против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ***Б , за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева и имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 449.09 лева, от които: 180 лева за транспорт и 269,09 лева за закупени медикаменти за лечение, всички претърпени от настъпило на 21.04.2024 г. ПТП на АМ „Тракия“ по вина на водача К. К. З., управлявал л. а. БМВ 1 ЕР РЕИХЕ, рег. № ****, ведно със законната лихва върху обезщетение то за неимуществени вреди от 18.06.2024 до окончателното плащане, респ. обезщетението за имуществени вреди от датата на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ . Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На 21.04.2024 г., около 21.00 ч., в гр. Пазарджик е настъпил пътен инцидент, при който пострадва ищцата. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, видно от който водачът К. К. З. управлявал лек автомобил БМВ 1 ЕР РЕИХЕ, рег. № ****, по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. Пловдив, като поради несъобразяване с пътната обстановка губи контрол над автомобила и се удря в разделителната мантинела, като деформира 8 метра от нея, както и 8 метра телена ограда, ограждаща тревните 1 площи и полета, намиращи се встрани от пътя. От инцидента е увредена ищцата, като по случая е образувано ДП №140/2024 г. по описа на РУ – Септември. Отговорността за причинените от водача вреди са покрити от ответното застрахователно дружество, съгласно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Подробно се описват телесните увреждания и търпените във връзка с тях болки, страдания и неудобства, които е изпитала ищцата по време на възстановяването си. За направени разходи за транспорт и закупуване на медикаменти за лечение ищцата е заплатила общо 449.09 лева, от които 180 лева за транспорт и 269,09 лева за лекарства, които представляват имуществена вреда за нея. На 18.06.2024 г. ищцата е предявила претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл. 380 от КЗ, но в тримесечния срок няма платено или определено такова. Претендира обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди. Моли се за уважаване на исковете, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя до окончателното плащане и от датата на исковата молба – върху обезщетението за имуществени вреди. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Р. К. е подал отговор на исковата молба. Оспорват се исковете както по основание, така и по размер. Изразява се становище, че липсват предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответника. Липсват доказателства за описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорват се и твърдяните телесни увреждания и психологически стрес и душевни страдания. Размерът на претенцията също се твърди да е силно завишен. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ищца, поради непоставен предпазен колан – чл. 137а от ЗДвП, което ако беше сторено, щеше да доведе до по-леки увреждания. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляването по размер на иска за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищцата не е длъжна да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема също така, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирала с 2 искане за заплащане на обезщетение на 18.06.2024 г. Искът е предявен на 27.03.2025 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: че между ответното дружество и водача К. К. З., управлявал лек автомобил БМВ, рег. № ****, е сключена застраховк а „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП; че ищцата е отправила претенция пред застрахователя на 18.06.2024 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, като застрахователят не се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

По делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.05.2024 г. на дежурен ПТП при ОД на МВР – Пазарджик, съставен при посетеното на място ПТП от 21.04.2024 г.

Приети са фактури за медицински транспорт от гр. Пазарджик до гр.

Пловдив (за 180 лв.), за закупени медикаменти, всички са обсъдени в приетата по делото комплексна експретиза от вещото лице съдебен лекар.

Прието е като доказателство по делото досъдебно производство № 140/24 г. по описа на РУ – Септември, прокурорска преписка № 2449/2024 г. на РП – Пазарджик. С постановление от 16.07.2025 г. на РП – Пазарджик наказателното производство е прекратено по искане на пострадалата.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят К. К. З., племенник на ищцата, дава показания, че е участвал в процесното ПТП като водач на автомобила, в който се е возила ищцата. Същата пътувала на дясната седалка до него. Твърди, че времето било изключително лошо. Пътували по АМ „Тракия“ от София за Пловдив, когато при изпреварване на камион, управляваният от него автомобил преминал през голяма локва /предизвикала аквапланинг/, колата поднесла и се ударила в лявата мантинела, след това в дясната и оттам изхвърчала в дере на около 40 – 45 метра. Мантинелата не се скъсала, но по някакъв начин колата прескочила същата. Движел се със скорост от около 100 км/ч. Поддържа, че ищцата била с поставен предпазен колан. Била в шок. Колата била размазана отвсякъде. Вратата от дясната страна не се отваряла, поради което от пожарната извадили ищцата от лявата страна, през задната врата.

Свидетелката Д. С. З., майка на ищцата, дава показания, че запозната е с инцедента. Твърди, че в първите дни в болницата ищцата не говорела, изобщо не знаела къде е, не отговаряла на въпроси. Впоследствие започнала да разпознава близките си, говорела съвсем тихо. При изписването била ангажирана частна линейка, която да я откара до дома им в П.. Живеели на ** етаж и се наложило да търсят хора, които да помогнат с пренасянето на ищцата, тъй като носилката не влизала в асансьора. Свидетелката излага, че само тя се е грижила за дъщеря си – за **********, да я нахрани, да й измие 3 зъбите и т. н. Споменава за инцидент със запушване на ****, което предизвикало много силни болки у ищцата. Изобщо през цялото време ищцата изпитвала силни болки, наложило се да приема хапчета. Счита, че има разлика в начина на говорене на дъщеря й преди и след ПТП. Докторите казали, че е заради инцидента. Не е същата, както преди. И в момента продължавала да изпитва силни болки в кръста, рамото, ръката. Преди инцидента била „фурия“, сега не се сеща какво да отговори, много забравя, като й кажеш нещо „Ей така стои и не знае какво да ти отговори.“ .

Инцидентът дал страшно отражение на психиката на дъщеря й.

От изслушано т о заключение по допуснатата по делото Комплексна САвТМЕ, изготвено от вещи лица автоексперт инж. К. и д-р М., неоспорено от страните, прието от съда за компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установи следното:

Автотехническа част:

Пътното произшествие е настъпило на 21.04.2024 г., в тъмната част на денонощието, около 21:00 ч., в условие на мокра асфалтова настилка на АМ „Тракия“, км. 56 + 800 м., в посока от гр. София за гр. Пловдив.

Управляваният от К. З. л. а. БМВ предприема изпреварване на товарен автомобил в изпреварващата лента, като не възприема своевременно приближаващия се участък с вода върху платното за движение и навлиза в него. Движейки се със скорост от около 122 км/ч, автомобилът губи сцепление с асфалтовата настилка (получава се т. нар. аквапланинг – хидродинамично явление, при което гумата започва да „плува“ върху повърхностния пласт вода), водачът губи контрол над автомобила и същият променя траекторията си на движение, като навлиза в аварийната лента, напуска платното за движение, след което се възкачва върху мантинелата, разположена отдясно на платното за движение. След възкачването върху мантинелата изминава около 4,50 метра върху нея и пада върху затревения участък с крайпътна растителност, по който изминава още около 40 метра и се преобръща, след което изминава около 30 метра и спира.

Непосредствена причина за настъпване на ПТП е невъзприемането от водача на приближаващото препятствие на платното за движение (участъкът с вода), ненамаляването на скоростта до безопасна такава, от което е последвала и загубата на контрол над МПС. Скоростта, при която водачът е можел своевременно да забележи водната покривка и да намали, без да започне аквапланингът, е около 89,28 км/ч, което съответства на разстояние от 60 метра при движение на къси светлини.

Експертите са категорични, че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан, видно от причинените й „коланни травми“ по дясното рамо и гръдно-коремната област. Травмите са получени от лентите на колана, елементи на вратата на автомобила и отворената въздушна възглавница.

Медицинска част:

4

Вследствие на процесния пътен инцидент ищца т а М. З. e получила следните травматични увреждания: Травма на други интра-абдоминални органи, без открита рана в корема; Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебралните артерии – исхемично огнище в басейна на лявата средна мозъчна артерия високо теменно-челно; Многофрагментна фрактура на кръстеца; Фрактура на тялото на първи прешлен на кръстеца; Фрактура по задната повърхност на сакрума – каналис сакралис и парс латералис на сакрума вляво; Многофрагментна фрактура на двете пубисни кости с дислокация на фрагментите.

На 28.04.2024 г. е извършено закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация, по повод счупванията на срамните кости. На 01.05.2024 г. ищцата е изписана.

При пътния инцидент е настъпил високо енергиен травматичен механизъм, включващ внезапна децелерация и камшични движения в областта на главата и шията. В кратък времеви период след ПТП са се появили остро настъпили неврологични симптоми, изразяващи се в промени в съзнанието, нарушения в говора и др. При проведен КАТ на главен мозък е установен исхемичен мозъчен инфаркт в басейна на лявата средна мозъчна артерия. Липсват данни за предшестващ мозъчно-съдов инцидент или прояви на хронична мозъчно-съдова болест преди произшествието, поради което експертизата приема, че поради времевата близост на ПТП и инсулта, наличието на правдоподобен травматичен механизъм и липсата на придружаващи заболявания и предходна мозъчно-съдова патология позволява ПТП да бъде разглеждано като вероятен отключващ фактор за настъпването на исхемичния мозъчен инсулт.