Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1408 от 13.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2204/2020
Вид
Решение № 1408
Подписан
13.11.2020
Състав
Светлана Кирилова Цанкова, Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

Номер 1408

12.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20203100502204 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР Варна, ЕИК 129009750, срещу решение № 141/13.05.2020 год постановено по гр.д.1490/2019 година по описа на РС-Девня, с което се : ОСЪЖДА ОД на МВР Варна, ЕИК 129009750, ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. И. , ЕГН **********, сумите: 3355.55 лв,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обща стойност на неплатени допълнителни възнаграждения за извънреден труд 488.46 часа за периода 25.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; 448.58 лв , представляваща обща стойност на лихва за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от падежа на съответните възнаграждения до датата на предявяване – 25.10.2019 г.; 500.00 лв ,представляваща обезщетение за разноски за възнаграждение на адвокат, наоснование чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК и се ОСЪЖДА ОД на МВР Варна, ЕИК 129009750, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня, сумата 302.17 лв (триста и два лева, 17 ст.), от която 152.17 лв държавна такса и 150.00 лв възнаграждение за експертиза, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба,че постановеното решение е незазаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон, по изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск ,а при условията на евентуалност да се уважи иска в друг - намален размер.

Претендират присъждане на юрисконсултско

1 възнаграждение, както и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД от С. Х. И. , ЕГН **********, срещу ОД МВР гр. Варна, ЕИК 129009750, за осъждане на ответника да заплати следните суми: 3049.90 лв, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 25.10.2016 г. - 30.09.2019 г., общо 491.92 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 99.72 лв, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 24.10.2019 г. включително

Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „старши полицай” в РУ Девня при ОД на МВР Варна при Главна дирекция „Национална полиция” гр. София в периода 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. В този период е работил нощни смени за времето от 22 ч. до 06 ч., при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че в периода 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил общо 1680 часа нощен труд, който, преизчислен към дневен, води до извънреден труд 491.92 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответника счита претенциите за неоснователни и недоказани.

2

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Безспорно между страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от ищеца часове труд в рамките на заявения период.

Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.ЗМВР регламентира и работното време на държавните служители ,което следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.

Регламентирано е,че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която всъщност е отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.Цитираната наредба приема,че е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В периода от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на 3 положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,

С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв, с вкл. ДДС, съобразно представения списък и доказателства за извършването им.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 141/13.05.2020 год постановено по гр.д.1490/2019 година по описа на РС-Девня

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна, ЕИК 129009750, ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. И. , ЕГН **********, сумата от 600 лв, с вкл. ДДС, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция,на осн.чл.78 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 ал.2 от ГП.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5