Определение № 1040 от 28.12.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 805/2023
- Вид
- Определение № 1040
- Подписан
- 28.12.2023
- В сила
- 28.12.2023
- Състав
- ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.282, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1040 гр. Перник, 28.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500805 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК и с искане по чл.423, ал.2, изр.ІІ, вр.чл.282, ал.2, т.1 от ГПК.
Образувано е пред настоящата инстанция по възражение от 26.10.2023 година, с правно основание чл.423 от ГПК, депозирано от длъжника М. Г. И. от ***, ЕГН ********** - длъжник по ч.гр.дело № 2642 / 2020 г., по описа на ПРС, чрез адвокат Р. П. от АК - Перник, съдебен адрес:
*** за оспорване вземането по заповед № 1582 от 16.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр. дело № 2642/2020 г., по описа на ПРС, с която се разпорежда да заплат и на "Водоснабдяване и канализация" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул."Средец" № 11, ЕИК 823073638 една втора реална част от: сумата 2550,60 лева - главница, която 1/2 съответства на сумата 1275,30 лева, представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.12.2012 година до 30.07.2019 година, включително, сумата от 460,03 лева, която 1/2 съответства на сумата 230,02 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 11.02.2013 година до 07.11.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист 11.06.2020год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 60,21 лева, която 1/2 съответства на сумата 30,11 лева - държавни такси и сумата 50,00 лева, която 1/2 съответства на сумата 25,00 ле ва - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че за издадената срещу нея заповед № 1582 от 16.06.2020 1 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 2642/2020 г., по описа на ПРС случайно узнала след направена справка в Банка "Юробанк България" АД, където имала спестовен влог и установила, че от банковата й сметка от 26.09.2023 година от ЧСИ С.Б. й била удържана сума в размер на 1526,97 лева по изпълнително дело № 20237530402331. По този начин разбрала, че срещу нея има издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение и изпълнителен лист, като излага, че и до момента не била уведомявана за горното.
Длъжникът моли съдът да приеме възражението при твърдения за наличие на хипотезата по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно - нередовно връчена заповед за изпълнение от заповедния съд, поради това, че не бил потърсен съгл.изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК на постоянния адрес, който в случая съвпадал с настоящия и с този, посочен във възражението, където е живяла заедно с други лица, но твърди, че никога не била търсена на адреса лично или чрез други обитатели на жилището, нито е било залепвано уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Иска допускане на гласни доказателства за установяване на релевираните оплаквания.
Счита, че не дължи сумите по заповедта.
Претендира и спиране на заповедното производство на осн. чл.423, ал.2, изр.2, вр.чл.282, ал.2, т.1 от ГПК и на изпълнителното дело № 20237530402331, на ЧСИ С.Б..
В отговор по възражението “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, чрез юрисконсулт М. К. считат предявеното същото за недопустимо, поради пропускане на срока за неговото подаване. В условие на евентуалност моли съдът да не се приема възражението, тъй като заповедта е била надлежно и редовно връчена при пълно спазване на изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото намира следното:
По допустимостта на производството.
Допустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК се предпоставя от депозирането му в едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение.
Длъжникът сочи, че узнаването е осъществено след случайна проверка на банковата сметка, от която били удържани парични средства от ЧСИ.
Съдът приема, че е сезиран в рамките на срока по чл. 423 от ГПК и дължи произнасяне по същество на подаденото възражение.
Аргументът на длъжника за ненадлежно връчена заповед от районния съд съгл. чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК се явява неоснователен.
Заповедният съд е изпълнил стриктно процедурата по връчване, като 2 всички съобщения са надлежно оформени от длъжностното лице по призоваване и правилно е приложено основанието на чл.47, ал.1 - ал.5 от ГПК.
Съдът, въз основа на справка НБД „Население“ е изпратил съобщения и до настоящия, и до постоянния адрес на длъжника, които в случая съвпадат и не се оспорват от него - ***, като длъжностното лице по призоваване (ДЛП) е посетило адреса на различни дати, съгласни императивните изисквания на чл.47 от ГПК – на 07.07.2020 г., на 23.07.2020 г., на 10.08.2020 г. и на 23.08.2020 г. (неделя), като в съобщенията е посочено, че лицето не е намерено на адреса, нито е било открито друго лице, което се е съгласило да го получи със задължението да й го предаде. Освен на посочените дати, адресът на длъжника М. И. е бил посетен и на 27.09.2020 година, когато е било и надлежно залепено уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В разписките към уведомлението призовкарят е записал и удостоверил с дата, подпис и печат, че на адреса няма пощенска кутия н уведомлението е било залепено на входната врата на адреса на длъжника. Районният съд е извършил и справка за наличие на регистрирани трудови договори на името на длъжника, с оглед уведомление чрез работодател, но не било установено лицето да работи по трудов договор.
Ето защо на 26.08.2021 година районният съд е постановил разпореждане за издаване на изпълнителен лист срещу М. И., като въззивният съд приема, че заповедния е положил всички необходими, законови усилия да връчи редовно съобщението по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на длъжника на постоянния адрес, който в случая съвпада с настоящия и с този, посочен и от самия него във възражението, което води до неоснователност на оплакванията му в тази насока.
Предвид изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки за приемане на възражението.
Неоснователно се явява искането на длъжника за събиране на гласни доказателства, чрез провеждане на разпити на свидетели за установяване на не посещаване на адреса от съдебен призовкар и за не залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата, тъй като от една страна същите обстоятелства касаят установяване на отрицателни факти, което е недопустимо, а от друга - не представляват предмет на изследване в настоящото производство чрез посочения доказателствен способ, тъй като съобщенията и уведомлението, отправени, прикрепени и оформени по горепосочения начин съдържат необходимата и надлежна законна удостоверителна сила и стойност.
Поради неприемане на възражението, съдът следва да бъде остави без 3 уважение и искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение и на изпълнението по образуваното изп.дело при ЧСИ С.Б., по аргумент на чл.
423, ал.3 от ГПК, както и поради обстоятелството, че съгл. чл.282, ал.2, т.1 от ГПК длъжникът не е представил и вносен документ за платена гаранция в размер на цялото присъдено със заповедта парично вземане.
Независимо, че не са претендирани разноски от страните в настоящото производство, с оглед пълнота на изложението, съдът следва да прецизира, че в настоящата хипотеза такива не следва да се дължат, а може да се присъдят евентуално в исковото производство, в случай на уважаване или отхвърляне на претенцията. В тази насока е и изложеното в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от М. Г. И., чрез адвокат Р. П. от АК - Перник за допускане и събиране на гласни доказателства.
НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл. 423 от ГПК, депозирано от М. Г. И., чрез адвокат Р. П. от АК - Перник за оспорване на вземането по заповед № 1582 от 16.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр. дело № 2642/2020 г., по описа на ПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от М. Г. И., чрез адвокат Р. П. от АК - Перник за спиране на изпълнението на заповед № 1582 от 16.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр. дело № 2642/2020 г., по описа на ПРС и по изп.дело № № 20237530402331, на ЧСИ рег.№ *** - С.Б..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4