Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 05.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 265/2023
Вид
Решение № 113
Подписан
05.12.2023
В сила
05.12.2023
Състав
Пепа Илиева Чиликова, Петранка Стоянова Жекова, Гергана Желязкова Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Ямбол, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600265 по описа за 2023 година Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на Й. Й./ O.Z. /, турски гражданин, чрез служебния му защитник - адвокат Г.

Д. от ЯАК, против Присъда №9 4 /30.06.202 3 год., постановена по НОХД № 268/2023 год. по описа на РС-******.

С атакуваната присъда въззивника –подсъдим Й. Й. е признат за виновен в това, че на ****** г., в района на гранична пирамида №******, находяща се в землището на с. ****** , община ******, ОБЛ.******, е влязъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта-престъпление по чл. 279, ал.1 от НК и на същия е наложено наказание в условията на чл.

54 от НК в размер на ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” както и наказание "глоба" в полза на държавата в размер на 100 лева. Със същата атакувана присъда на осн. чл.66, ал.1 от НК наказанието от 3 месеца "лишаване от свобода" е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

Във въззивната жалба на подс. Й. Й., депозирана чрез служебно 1 назначения му защитник – адвокат Г. Д. от ЯАК, се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда. Твърди се, че оспорваната присъда е постановена при очевиден дефицит на доказателствена обезпеченост. Настоява се за отмяна на постановената от ЕРС присъда и постановяване на нова такава от страна на въззивната инстанция , с която въззивникът- подсъдим да бъде признат за невиновен и оправдан.

В съдебно заседание въззивника-подсъдим Й. Й., турски гражданин, редовно призован, не се явява. Представлява се от служебно назначения му в първоинстанционното производство защитник от АК-Ямбол. Чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба. Твърди се, че са по делото липсват доказателства ,които да обезпечат обвинителната теза- няма данни къде точно подсъдимия е преминал на територията на страната ни и с кои точно лица се е движил. Твърди се ,че по делото няма приложени разпити на лицата , които са придружавали подсъдимия при преминаването на държавната ни граница, а като имена са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е взето предвид твърдението на подсъдимия, че бяга от Турция и търси убежище и закрила, т. к. е бил в затвора по политически причини. Защитата на подсъдимия твърди, че са налице доказателства по делото за приложение на разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК, т. к. подс. Й. Й. несъмнено е лице, което търси закрила, т. к. в държавата си по произход е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства и лични заплахи за живота му. Настоява се за изменение на атакуваната първоинстанционна присъда с приложение на нормата на чл.

279, ал.5 от НПК от страна на въззивния съд, а алтернативно- за постановяване на оправдателна присъда , поради недоказаност на обвинението.

Представителят на ОП-Ямбол счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда на РС-****** за законосъобразна , правилна и обоснована. Излагат се съображения, че наложеното на жалбоподателя с оспорваната присъда наказание е справедливо и се настоява въззивната жалба да се остави без уважение.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност 2 доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледан а по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно осъществено както от обективна така и от субективна страна на престъпно деяние по чл.279, ал.1 от НК. Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, се присъединява изцяло към изводите на ЕРС досежно безспорно установеното от фактическа страна, а именно:

Подсъдимият Й. Й. /O.Z./ е роден на **********г. в гр.******, Република Турция и е гражданин на ****** с последен известен адрес по местоживеене в с.******, окръг ******, ж. к. ******, ап.6, работник в заведение за бързо хранене, с начално образование, женен, неосъждан, с персонален № ****** и лична карта с № А******F******, валидна до ******.

Въззивникът- подсъдим Й. Й. е взел решение да напусне родината си по произход Турция, т. к. в последните две години пребивава в различни затвори в гр. Турция по политически причини – член е на кюрдската политическа партия. На ******г. е освободен от затвора и му е наложена забрана да напуска територията на Република Турция. От тогава подсъдимият живее в гр. ****** , където работи в заведение за бързо хранене.

В обясненията си в хода на ДП въззивникът- подсъдим заявява, че има разрешение за пребиваване във ФР Германия , което изтича на ******г. и взема решение да отиде в Германия за да си поднови разрешителното.

3

Поради наложената му от турските компетентни власти забрана да напуска страната, подсъдимият решава да ползва услугите на т. н. "каналджии", с помощта на които да влезе незаконно на територията на Република България, а след това да продължат към ФР Германия. Успява да се свърже с „каналджия“ и срещу възнаграждение за услугата в размер на ****** евро се споразумява да бъде придружен до излизането му на територията на Република България. В изпълнение на това си решение на ******г. подс. Й.

Й. получава паспорт с нужните му печати и се придвижва от гр. ****** до района на гр. ******. Именно от гр. ****** непознато за него лице го превозва до място, където във възпрепятстващото съоръжение /телената ограда/ има предварително изрязана дупка. Водачът повдига телената ограда и по този начин в района на ****** гранична пирамида, в землището на с.******, община ****** , турският гражданин Й. Й. навлиза на територията на Република България, прониквайки без знанието и съгласието на граничните български власти.

На територията на Република България подсъдимият се движи пешком през гориста местност като на ******. достига до асфалтов път. По предварителна уговорка с неговия „каналджия“ подс. Й. изпраща данни за местонахождението си и започва да чака водач, който да го посрещне и да го превози до гр. ******. Чака определен период от време, но никой не идва да го вземе и решава сам да потърси транспорт до гр. ******. Тръгва пеш по асфалтовия път.

По същото време, около 16,30 ч. на ******г., изпълнявайки служебните си задължения в района на с. ******, свид. Т.Н.Г. - служител на ГПУ-******, управлявайки патрулния си автомобил по посока към с. ******, вижда по асфалтовия път в района на разклона за с. Лалково да се движи лице, което отговаря на профила „мигрант“. Свидетелят

Г. и колегите му от патрулиращия екип спират подсъдимия и правят проверка на документите му. Подсъдимият представя паспорт с № ******, издаден на името на Й. Й./ O.Z. /. В хода на проверката се установява, че подсъдимия няма печат за входно преминаване /влизане/ на територията на Република България от Република Турция . На полицаите от ГПУ-****** подсъдимият показва снимка на л. а. „******“, който по предварителна уговорка е следвало да го вземе именно от разклона за с.Лалково. Около 10 минути по- късно полицаите забелязват към мястото да се приближава лек автомобил, който 4 отговаря на този от снимката в телефона на турския гражданин Й..

Полицаите спират лекия автомобил за проверка и установяват двама български граждани, които са задържани.

По- късно свид. ****** – служител на ГПУ-****** с цел изясняване на случая , прави проверка за установяване на мястото , от където подсъдимия прониква на територията на страната ни . Свидетелят извършва обход на линията на държавната граници и и установява изрязана дупка в оградната мрежа на възпрепятстващото съоръжение при гранична пирамида № ******, в землището на с. ******, община ******. Констатира следи от едно лице , които са ориентирани от

Република Турция към вътрешността на

Република България.

Видно от електронната справка за съдимост , получена от ЦБС при Министерство на правосъдието , подс. Й. Й. не е осъждан на територията на страната ни.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт решаващият съд, гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на граничните полицаи Т. Г. и Е.Е., които са еднопосочни, кореспондиращи и в логична взаимовръзка от една страна, а от друга - кореспондират с подробните обяснения на подс. Й. Й., прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, кореспондиращи изцяло с писмените доказателствени източници- Евродак дактилоскопна карта на подсъдимия, Заповед за задържане на лице, Протокол ца обиск на лице от ******., Заповед относно връщане на чужденец до страна по произход Турция от ******., копие от документи за самоличност и справка за съдимост.

Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността на писмените доказателствени източници, част от които представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 от НК и не са оспорени от страните.

Обосновано и правилно, решаващият съд кредитира изцяло като 5 достоверни и обективни свидетелските показания на граничните полицаи Т. Г. и Е.Е. - същите са логични и последователни, кореспондират с обясненията на жалбоподателя- подсъдим Й. и са относими към релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства - установяват времето и мястото на осъществяване на деянието и неговия механизъм.

Еднопосочни и в кореспонденция със свидетелските показания на двамата гранични полицаи са и обясненията на подсъдимия, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност при спазване на процесуалните правила както и прочетените и приобщени писмени доказателства.

Въззивната инстанция намира, че делото е попълнено с релевантните доказателства, които в достатъчна степен, еднопосочно и в кореспонденция, разкриват фактическата обстановка, такава каквато е установена от решаващия съд и безкритично е възприета от настоящия съдебен състав.

Правилно и обосновано в контролирания съдебен акт твърдението на подс. Й. , че бяга от родината си по политически причини , т. к. е преследван като член на кюрдската политическа партия и репресиран и изпращан в затвора, е възприето като защитна версия на подсъдимияняма доказателства – гласни или писмени , които да подкрепят версията на подсъдимия. Въззивната инстанция не намери в доказателствената съвкупност молба от подсъдимия за закрила и убежище, която да е отправена до компетентните български власти. В тази връзка , правилно и обосновано, решаващият съд не е кредитирал тази част от обясненията на подсъдимия- те всякога имат двояк характер – както на доказателствено средство ,така и на средство за защита, което аргументирано е съобразено в оспорвания съдебен акт.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на решаващият съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подс.Й. Й., гражданин на Република Турция, е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от РП-****** обвинение и в този смисъл правилно и законосъобразно същия е 6 признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от РП-****** обвинение.