Определение № 46594 от 15.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32574/2024
- Вид
- Определение № 46594
- Подписан
- 15.11.2024
- В сила
- 15.11.2024
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 102з, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46594 гр. С., 15.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. Г. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20241110132574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. З. Ц. срещу „С.К“ ООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не е обвързана от Договор за паричен заем „К.“ № *********** г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизити – неправилно формулиран годишен процент на разходите и липса на подневен лихвен процент, и евентуално – за установяване на действителното съдържание на договора, което не включва клаузите за лихва по т. 3.7. и за неустойка по т. 6.2., които са нищожни поради противоречие със закона или добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем „К.“ № *********** г., по силата на който ответникът се съгласил да предаде на ищцата 550 лева, които следвало да се върнат за период от шест месеца на равни вноски, като е уговорена лихва в размер на 40,05 % годишно, посочен е годишен процент на разходите (ГПР) – 48,52 %, и обща сума за връщане 1008 лева. В т. 6.2. от договора било посочено, че ако ищцата не предостави обезпечение по договора чрез учредяване на поръчителство от лице, което отговаря на определени условия за доход и имущество, дължи неустойка в размер на 347,64 лева. Поддържа се, че в договора не е посочен реквизит – лихвен процент на ден; ГПР не е определен ясно и поради това не е правилно отчетен, и клаузата за неустойка е нищожна като прекомерна такава или като противоречаща на добрите нрави, тъй като оскъпява кредита. поради това се иска съдът да признае целият договор или клаузите за лихва и неустойка по него за неравноправни. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „С.К“ ООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Договорът не бил нищожен, защото потребителят се бил съгласил да го подпише и имал право да се откаже от него, което не бил упражнил. ГПР по договора бил определен 1 правилно, като посочената неустойка не можело да се включва в него, тъй като се дължала само при неизпълнение на условие по договора. Клаузата за лихва била ясна и прозрачна и нямало основания за оспорването , а лихвения процент е в рамките на законно допустимия. Неустойката обезпечавала действителен риск на кредитодателя и била действителна, а и такава клауза била включена в шест други договора със същата ищца. Поради това било налице и индивидуално договаряне на неустоечната клауза.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове при условия на евентуалност с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, а по евентуалния иск – чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че между страните е сключен Договор за паричен заем „К.“ № *********** г.; че в същия е посочен лихвен процент от 40,05 % годишно и ГПР – 48,52 %; че в т. 7.2. от договора е уговорена неустойка в случай, че ищцата не предостави обезпечение по договора, като в този случай дължи 374,64 лева; че неустойката не е включена в изчислението на ГПР.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.
Отговорът на исковата молба е подаден по електронен път, поради което ответникът следва да бъде осъден да плати на съда невнесените от него разходи за копиране – 0,20 лева за първа страница, и 0,10 лева за всяка следваща.
Тъй като с отговора на исковата молба е приложен електронен образ на пълномощно, който не съдържа електронен печат на заявителя, а не се допуска съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК представяне на електронни копия от пълномощни, съставени на хартия, като законът изисква за улеснение на деловодната работа и поддържането на електронни дела пълна електронизация на документооборота, на ответника следва да се дадат указания да представи пълномощно с електронен печат за адв. М., или отговорът няма да бъде взет предвид по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника „С.К“ ООД, с ЕИК:
********, и адрес на управление: С., бул. „********** да плати по бюджетна 2 сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB 9790 3143 8974 01, сумата от 2,90 лева (два лева и 90 стотинки) – разходи за изготвяне на препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника „С.К“ ООД да представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане доказателства за представителна власт (пълномощно) на адв.
М. със саморъчен подпис на органен представител на упълномощителя или с положен електронен печат на упълномощителя и квалифицирано електронно удостоверение за време съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или изрично да потвърди действията на адвоката по подаване на отговор на исковата молба с изявление, подадено лично от упълномощителя и с негов подпис.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговора на исковата молба.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 32574 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 9 декември 2024 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени при условия на евентуалност искове:
1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр;
2. положителен установителен иск за установяване на действителното съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен процент на ден или лихвен процент.
Евентуалният иск се разглежда при отхвърляне на главния, като следва да се установи, че клаузите не са формулирани в съответствие с изискванията за справедливост и добросъвестност в оборота, като налагат тежест на потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът установи индивидуално уговаряне на клаузите.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между страните е сключен Договор за паричен заем „К.“ № *********** г.; че в същия е посочен лихвен процент от 40,05 % 3 годишно и ГПР – 48,52 %; че в т. 7.2. от договора е уговорена неустойка в случай, че ищцата не предостави обезпечение по договора, като в този случай дължи 374,64 лева; че неустойката не е включена в изчислението на ГПР.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП е, че клаузите в договора за кредит не са договорени индивидуално.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: индивидуално уговаряне на клаузата за неустойка.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – Е. З. Ц., че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4