Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 826 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 624/2025
Вид
Решение № 826
Подписан
18.07.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 105, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93в, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.
  • чл.3, б."е" · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 34 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330200624 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0002119, издадено на 10.01.2025 г. от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на И. Й. И., ЕГН ********** на основание чл. 93в, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, §1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 105, ал. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.

18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.

Постановлението се обжалва единствено в частта за нарушението по чл.

34, §1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, като в останалата част същото е влязло в сила.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва по същество вмененото му нарушение по чл. 34, §1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, като се позовава на предвидени в нормативната уредба изключения, сред които попадал въпросния превоз, за които не се прилага предвиденото в Регламента задължение. Пледира за отмяна на наказателното постановление (НП) в тази му част. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от 1 процесуален представител, който поддържа направеното в жалбата искане.

Пледира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по закон или пълномощие. В съпровождащото административната преписка писмо сочи за безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 19.12.2024 г. в гр. Стамболийски, община Стамболийски, област Пловдив, на изхода за с. Цалапица, свид. К. С. К., инспектор към ОО „АА“ гр.

Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по график в качеството си на контролен орган към автомобилната администрация. На същата дата в хода на осъществяваните проверки, бил спрян за проверка водач на МПС „****“ с рег.

№ ****, от категория **, собственост на Община Кричим, ЕИК **** Установено било, че МПС било управлявано от жалбоподателя И. Й. И., който представил на проверяващите приемна бележка № 430422/19.12.2024г. и удостоверение за товара, издадено от Община Кричим. Установено било още, че водачът извършвал превоз на товари (смесени битови отпадъци) за собствена сметка на територията на Република България по маршрут гр.

Кричим - с. Цалапица - гр. Кричим, а превозното средство попадало в обхвата на Регламент № 561/2006г. на ЕО. От извадената разпечатка от дигиталния тахограф Continental Automotive № 1381.2010009005, с който бил оборудвано процесното МПС, св. К. констатирал, че при управлението му водачът не го използвал, като не поставил картата на водач в дигиталния тахограф. Тъй като жалбоподателят извършвал превоз на товари за собствена сметка, контролният орган изискал заверено копие на трудовия договор, с който бил назначен или заверено извлечение от него, както и заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза или на упълномощено от тях със заповед лице. До приключване на проверката такива не били представени от водача И.. Установено било още, че при извършване на превоза на товари за собствена сметка, МПС не било обозначено с табела с надпис „Превоз за собствена сметка“, за което инспекторът на автомобилната администрация изготвил снимков материал.

Поведението на жалбоподателя било квалифицирано от св. К. като неизпълнение на разпоредбите на чл. 34, §1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, чл. 18, т. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бланков № 00666/19.12.2024г.

2

На база на съставения АУАН било издадено атакуваното НП, като в оспорената от жалбоподателя част на постановлението, същият бил наказан на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвПр с глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, §1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля К. К. – актосъставител, както и от представените по делото и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към съвкупния доказателствен материалАУАН, приемни бележки с № 430422/19.12.2024 г., № 430373/19.12.2024 г. и № 430404/19.12.2024 г., Удостоверение, снимков материал, извадка от дигитален тахограф, Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията, пътен лист № 428853.

Разпитания в хода на съдебното следствие свид. К. – актосъставител описва извършената от него проверка, констатираното в хода й, включително и извършвания превоз за собствена сметка, при който водачът не бил поставил картата на водач в дигиталния тахограф, с който било оборудвано МПС.

Свидетелства, че това било установено при разпечатка от дигиталния тахограф. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, конкретни, достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя по пункт 1 от НП, който не е изпълнил изискването на чл.34, §1, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., тъй като на процесната дата е управлявал МПС, попадащо в обхвата на Регламент № 561/2006г. на ЕО, като е извършвал превоз на товари за собствена сметка на територията на Република България по маршрут гр.Кричим-с.Цалапица-гр.Кричим, без да използва картата на водач, като не я поставя в дигиталния тахограф, с който е оборудван автомобила. Нарушената разпоредба от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета предвижда водачите да използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневния работен период, освен ако има специално разрешение за това или това е необходимо за въвеждането на символа на държавата след преминаване на граница. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени. В случая категорично се установява, че водач на автомобила е жалбоподателят И. и същият е осъществявал превоз на товари за собствена сметка (за сметка на Община Кричим) по маршрут гр.

Кричим-с. Цалапица-гр. Кричим. Не се оспорва и че въпросното МПС е оборудвано с дигитален тахограф марка Continental Automotive № 1381.2010009005. Основното и единствено възражение на жалбоподателя е, че 3 осъществявания превоз с процесното МПС не попада в обхвата на вменената за нарушена разпоредба, доколкото маршрута, по който бил осъществяван превоза за собствена сметка бил в рамките на 50 км, който случай бил сред изключенията на чл.3, б.“е“ от Регламент № 561/2006г. на ЕО. За да подкрепи това свое твърдение жалбоподателят е посочил, че цитираната разпоредба предвижда неприлагане на Регламент № 561/2006г. на ЕО в случай на автомобилен превоз с превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия надвишава 50 км. Накрая е обобщил, че доколкото извършвания маршрут бил под 50 км и същият бил в хипотеза на неприлагане на горепосочения Регламент, то не следвало да се изисква от водача използването на карта на водача и поставянето й в монтирания в МПС дигитален тахограф. Настоящият съдебен състав не намира така формулираното от жалбоподателя възражение за основателно. На първо място в жалбата неправилно е цитирано съдържанието на чл. 3, б.“е“ от Регламент № 561/2006г. на ЕО, който в действителност предвижда изключение от приложното му поле, но в случай на автомобилен превоз със специализирани ремонтни превозни средства, извършващи дейност в радиус от 100 км от тяхната база, в каквато хипотеза не попада настоящия случай. Изключението, което сочи жалбоподателя в случай на автомобилен превоз с превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра е регламентиран в чл. 3, б.“а“ на Регламент № 561/2006г. на ЕО. Доколкото на инкриминираната дата водачът И. И. е извършвал превоз на товари за собствена сметка, то той не може да бъде отнесен към автомобилния превоз, предвиден като изключение в б.“а“ на чл. 3 от Регламент № 561/2006г. на ЕО (превозни средства, използвани по редовни линии), даже и процесния маршрут да е бил под 50 км., поради следните съображения:

Точка "а" от чл. 3 от Регламент №561/2006 г. определя, че от приложното му поле се изключва автомобилният превоз с превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 км. Чл. 4, б. "н" дава определение на понятието "редовни линии", като препраща към чл. 2 от Регламент /ЕИО/ №684/92 г. на Съвета от 16.03.1992 г., където в т. 1.1. е дадено определение за редовни превози: "редовни превози са тези превози, които предвиждат превоз с определена честота и по определени маршрути, като взимането или оставянето на пътници става на предварително определени места за спиране. Редовните превози са открити за всички, при условия на задължителна резервация там, където е необходимо". По - нататък в т. 1.2. се посочва, че редовни превози са и тези превози, независимо от организатора им, които предвиждат превоз на определени категории пътници, с изключение на всички останали пътници, при условие, че се спазват изискванията, посочени в т.1.1., като в б."а" на същата точка се казва, "че специалните редовни превози включват превоз на работници от и до дома и работното място". Следователно приложното поле на чл. 3, б. „а“ от Регламент 561/2006 г. се ограничава единствено до превозни средства, които превозват 4 пътници по редовни линии, но не и товари, каквото безспорно е установено че е превозвал жалбоподателя.

Видно от съдържанието на следващите букви от чл. 3, а именно б.“б“- б.

„и“ от същия Регламент, не попада и в никоя от предвидените в тях хипотези на изключения на приложение на Регламент № 561/2006 г. на ЕО. Предвид на горното, съдът приема, че на процесната дата водачът И. не е бил освободен от задължението си съгласно чл. 34, §1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 да използва картата на водач при управление на ППС, считано от поемането му, която не е използвал, като не я е поставил в дигиталния тахограф, инсталиран в МПС, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.