Решение № 6381 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6381 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100500782 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 538, ал. 2 ГПК и чл. 130, ал. 3 СК.

Образувано е по жалба на Д. Г. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. Й. Г., против Решение №23494 от 30.12.2924г., постановено по гр.д. № 76643/2024г. по описа на СРС, 86 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 36904/15.11.2024г. на жалбоподателя с правна квалификация чл.130, ал.3 СК за получаване на разрешение от банковата сметка на малолетния Д. Г. Г. да бъдат преведени 59372,77 лв. за погасяване на ипотечен кредит. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Същото било и немотивирано. Законният представител на жалбоподателя твърди, че съда не бил отчел факта, че в конкретния случай не става въпрос за обикновено разпореждане с детски влог, а за разпореждане със заемни средства, които са постъпили по сметката на сина й Д. Г. Г. след внезапната смърт на неговия баща Г.Р. Г., ЕГН ********** - кредитополучател по Договор за ипотечен кредит № 10176024/17.07.2023г. в размер на 200 000 лв., преведени изцяло по личната му разплащателна банкова сметка с IBAN BG******** в „БАНКА ДСК” АД. Бащата Г.Р. Г. умира на 27.08.2023г. и така само 40 дни след сключването на договора за ипотечен кредит по неговата сметка се оказват налични около 180 000 лв., тъй като останалите 20 000 лв. били изтеглени от него приживе. Сумата от 59372,77 лв., за разпореждане с която се отнася поисканото от съда разрешение, представлява част именно от тези 180000 лв. и напълно съответства на наследствения дял на малолетния й син Д.

Г. Г.. Същата сума от 59372,77 лв. е преведена на нея /М. Г./, както и на другия законен наследник непълнолетната Рая Г.а Г..

Твърди се, че синът й е наследил и ипотечния кредит на своя баща и понастоящем той има качеството и на длъжник, съгласно договор за встъпване в дълг по договор за ипотечен кредит, сключен на 17.07.2023г. Твърди още, че тъй като ипотечният кредит е със срок за погасяване от 30 години и за неговото обезпечаване в полза на кредитора „БАНКА ДСК" АД е ипотекирано единственото й жилище, в което живее заедно със сина си, то в интерес на всички законни наследници на Г.Р. Г., включително и на нейния син Д. Г. Г., е да възстановят на кредитора наследените от тях и преведените им от Банката общо 180000 лв., като само по този начин биха могли в най-кратък срок да изплатят взетия от техния наследодател ипотечен кредит и децата да запазят другото наследено от него имущество. Предвид изложеното, моли съда да отмени Решение № 23494 от 30.12.2924г., постановено по гр.д. № 76643/2024г. по описа на СРС, 86 състав, и 1 постановите друго, с което молбата да бъде уважена молба та на Д. Г. Г..

Като се запозна с жалбата, молбата и представените по делото доказателства настоящият състав на СГС намира следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт (отказ да се издаде охранителен акт), поради което е процесуално допустима. След анализ на събраните доказателства районният съд не е установил наличие на визираното в чл. 130, ал. 3 от СК условие за издаване на искания охранителен акт.

Съгласно чл. 130, ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето по реда на чл. 130, ал. 3 СК, следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на детето от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Преценката следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай, както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на детето, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на детето чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т.е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности на детето без интересите му да бъдат накърнени. (Определение № 3 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6203/2015 г., I г. о., ГК).

В случая, видно от представените по делото доказателства на 17.07.2023г. е сключен договор за ипотечен кредит между „Банка ДСК“ АД, от една страна като кредитор и от друга страна Г.Р. Г. и М. Й. Г. като кредитополучатели за сума в размер на 200000 лв., със срок на погасяване 360 месеца. Г.Р. Г. е починал на 28.08.2023г. и е оставил за свои наследници по закон М.

Й. Г. – съпруга, Рая Г.а Г. – дъщеря и Д. Г. Г. - син. Съгласно удостоверение о т17.04.2024г., издадено от „Банка ДСК“ АД дължимия размер на ипотечния кредит възлиза на 196485,28 лв. Видно от извлечение от банкова сметка от 26.08.2024г. по сметка на Д. Г. Г. в „Банка ДСК“ АД е налична сумата от 59372,77 лв. – разпределен наследствен дял от Г.Р. Г..

Съдът като обсъди представените доказателства, намира, че не се установява необходимост от разрешаване на разпореждане със суми от личния влог на малолетното дете. На първо място в договора за кредит наред с починалия Г. Г. като кредитополучател фигурира и М. Г. – майка и законен представител на молителя. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Съгласно установената съдебна практика при поемане на солидарно задължение, доколкото се предполага че длъжниците се облагодетелстват в равна степен, те следва и в равна степен да участват в задълженията.

Погасяването на заеми от родителя със средства от влога на детето не е в негов пряк интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от СК родителят е длъжен да се грижи за детето и за неговите лични и имуществени интереси, като осигури и условия за отглеждането му, но без да накърнява имуществото на детето. Погасяването на задължения на родителя, дори и да е в затруднено финансово положение, е негова грижа и не следва да бъде извършвано със средства на детето, независимо от това как и по какъв начин е формиран неговия влог. Средствата по влога на детето би могло да бъде разрешено да се изтеглят само и с оглед използването им за нуждите на детето, а в случая суми не се търсят за задоволяване на нуждите на детето и исканото разрешение не е в негов интерес. Искането като цяло не почива на реални нужди на детето. Прави впечатление още и, че се иска тегленето на средствата и прехвърлянето им по сметка на майката, а не по сметка на банковата финанасова институция, на която се дължи плащане. Няма представени доказателства какви погашения са извършени по ипотечния кредит след смъртта на единия от съпреузите кредитополучатели, извън сумата по сметка на малолетното дете, по отношение на която се иска 2 разрешени за разпореждане. Не се установяват нужди на детето, които да представляват аргумент съгласно чл. 130, ал. 3 от СК, за да бъде разрешено теглене на суми от влога му. По делото липсва и сочения от М. Г. договор за встъпване в дълг, съгласно който малолетния й син имал качеството на длъжник. Не са ангажирани доказателства за нужди на детето, за задоволяването на които да се приеме, че е в интерес на детето да бъдат изтеглени суми от влога му.

Без съмнение е на следващо място, че разрешение може да бъде дадено само за посрещане на преки лични нужди на детето, но не и на съпътстващи такива на членовете на неговото семейство, на близки или на трето лица (по арг. от чл. 130, ал. 4 от СК). От друга страна съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител има безусловно задължение за издръжка на непълнолетното си дете, като за размера й следва да бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите на родителя или родителите, кой от тях полага непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености.

Въпреки липсата на мотиви в атакуваното съдебно решение, крайните изводи на СРС съдът намира за правилни.

При липсата на други данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че не са ангажирани доказателства, които в достатъчна степен да гарантират правата на малолетното дете.

По изложените съображения, решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

Съдът намира да посочи, че настоящото производство е охранително и не създава сила на пресъдено нещо съгласно чл. 538, ал. 3 от ГПК, поради което не съществува пречка да бъде подадена нова молба.

Водим от горното и на основание чл. 278 ал. 3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №23494 от 30.12.2924г., постановено по гр.д. № 76643/2024г. по описа на СРС, 86 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3