Решение № 5741 от 09.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5741 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100509332 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11234/12.06.2025 г. по гр.д. № 435/2025 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че А. К. Т. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 2681,40 лева, представляваща незаплатена част от главница по Договор за кредит № 40007845749/04.02.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 65450/2024 г. на Софийски районен съд, като са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД против А. К. Т. искове за установяване вземане по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65450/2024 г. на СРС за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3696,13 лева, както и за сумата 1119,33 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 04.08.2023 г., и за сумата 755,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 26.09.2024 г.

Ответницата А. Т. е осъдена да заплати на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на пълномощника на ответницата адв. М. М. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство на основание чл.

38, ал.1 от ЗА.

Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищеца „Профи Кредит 1

България“ ЕООД като неправилно, с искане същото да бъде отменено в тези му части и постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следвало да бъдат включени в ГПР. Жалбоподателят счита, че обявяването с обжалваното решение на целия договор за потребителски кредит за недействителен е недопустимо, тъй като с влязло в сила предходно решение по гр.д. № 26852/2022 г. на СРС вече е бил разгледан и разрешен спорът между страните относно действителността на същия договор, с което е приета нищожност единствено на клаузите, касаещи допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. В рамките на това производство длъжникът не бил предявил иск за обявяване нищожността на целия договор за кредит, с което той бил изчерпал правото си да иска установяване нищожност на този договор на същото основание, във връзка с което въззивникът счита, че повторното предявяване на иск за нищожност на целия договор е недопустимо поради пресъдено нещо и евентуално – злоупотреба с права. Изтъква, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна клауза не води автоматично до нищожност на целия договор, когато договорът би могъл да съществува и и без нея. Поддържа, че договорното възнаграждение е дължимо, доколкото то не противоречи на императивни правни норми и същото не е предмет на установената нищожност, нито е оспорено по друг ред. Налице било и основание за претендиране и на законната лихва върху просрочените суми – главница и договорно възнаграждение. Навеждат се аргументи, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, т. 9а, т. 10 и сл. от ЗПК. Нормата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. В ОУ изрично било посочено какви допускания се правят при изчисляването на ГПР и била направена препратка към приложение 1 на ЗПК, т.е. било налице препращане към законови разпоредби, които императивно установяват формула за изчисляване на ГПР. В процесния договор бил посочен, съгласно изискванията на закона, годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от потребителя сума, изчислени към момента на сключване на договора. Методика за изчисляване изисквала разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а, но само относно референтния лихвен процент. В случая била договорена фиксирана лихва, а не референтна, и изискването на посочената методика било неприложимо. Освен това ГПР съответствал и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР до петкратния размер законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на МС. Изтъква се, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК общият разход по кредита за потребителя е разход, който е пряко свързан с договора за кредит, трябва да бъде заплатен от потребителя, т.е. този разход е задължителен, в него се включват и разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаването на кредита или когато предоставянето на кредита е в резултат от прилагането на търговски клаузи и 2 условия.

Въззиваемата страна А. Т. с писмения си отговор оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Профи Кредит Бълария“ ЕООД е предявило срещу А. К. Т. искове за признаване съществуването на негови вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 65450/2024 г. на СРС, а именно: сумата 3696,13 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 40007845749, ведно със законната лихва от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 1119,33 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 04.08.2023 г.; и сумата 755,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 26.09.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.02.2022 г. е сключил с ответницата договор за потребителски кредит № 40007845749 при следните параметри: сума на кредита – 4000 лв.; срок на кредита – 36 месеца; размер на месечната вноска – 191,79 лв.; дата на погасяване на вноската – 25-то число на месеца; годишен процент на разходите /ГПР/ 49,32%; годишен лихвен процент – 41,00%; лихвен процент на ден – 0,11%; общо дължима сума по кредита – 6903,63 лв. С поисканите от клиента допълнителни възможности била сключена застраховка „Живот“ с наименование „Защита по кредита“ със застлаховател „Уника Живот“ АД при застрахователна премия в размер на 136,80 лв., която сума била преведена на застрахователя. По искане на клиента била предоставена допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение в размер на 1400 лв., както и допълнителна услуга „Флекси“ срещу възнаграждение в размер на 2600 лв., които били дължими на месечни вноски, всяка от която в размер на 111,11 лв. Общото задължение на ответницата по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на сумата 10903,63 лв., като общият размер на месечната вноска бил 302,90 лв. Твърди се, че ответницата в периода от 28.02.2022 г. до 24.08.2022 г. извършила плащания по договора за кредит в общ размер на 1318,60 лв., с която сума били погасени четири пълни погасителни вноски в размер на 1212,54 лв., лихви за просрочие в размер на 36,06 лв. и 70 лв. такси по Тарифа. Твърди се, че договорът да кредит е станал предсрочно изискуем на 04.08.2023 г. и ответницата дължи на ищеца исковите суми. Сочи се, че страните са били страни по гр.д. № 26852/2022 г. на РС-София, по което е постановено решение, с което е прогласена за нищожна клаузата в раздел ІV на процесния договор за кредит № 40007845749, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Излага възражение, че процесният договор за кредит е нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР, на основание чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, при което се дължи връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. С оглед на това настоява сумата 1318,60 лв., която е заплатена от нея, да бъде прихваната към дължимата се главница.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

3

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 86, ал 1 от ЗЗД – за признаване съществуването на вземания на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 65450/2024 г. на СРС, за сумата 3696,13 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 40007845749, ведно със законната лихва от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 1119,33 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 04.08.2023 г.; и сумата 755,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 26.09.2024 г.

По делото е безспорно установено, че между ищцовото дружество и ответницата А.

К. Т. е сключен потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт” № 40007845749 от 04.02.2022 г., по силата на който, с който на ответницата предоставен паричен заем в размер 4000 лв., за срок на издължаване 36 месеца, при размер на месечната погасителна вноска 191,79 лв. В договора е посочено, че годишният лихвен процент е 41,00%, а годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е в размер на 49,32%. С договора е уговорено предоставяне на кредитополучателя на допълнителни услуги – т.нар. „Фаст” – предоставяща право за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, за която кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 1400 лв., и допълнителна услуга „Флекси” – предоставяща право на промяна в погасителния план, за която се дължи възнаграждение в размер на 2600 лв. Тези възнаграждения за допълнителните услуги са дължими на месечни погасителни вноски, всяка от тях в размер 111,11 лв., които се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита. Посочено е, че общото задължение по кредита плюс посочените допълнителни услуги е в размер на 10 903,63 лв., а общият размер на месечната вноска е 302,90 лв. Представен е и погасителен план към горепосочения договор за кредит, в който са посочени размерите на вноските по кредита, включващи главница и договорна лихва, отделно размерите на вноските за закупените допълнителни услуги, както и общия размер на месечните вноски, включващи вноските по кредита и вноските за допълнителните услуги.

От приетото заключение на ССчЕ се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответницата, както и че последната и извършила плащания по кредита в общ размер 1318,60 лв.

Като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В уредбата на потребителските договори са предвидени императивни правила относно съдържащите се в тях неравноправни клаузи. За неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, респ. за неговата нищожност, съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо дали такива възражения за въведени от страните, респективно съдът не е обвързан и от конкретно изложените основания за недействителност на договора или отделни клаузи от него.

Изрично в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени 4 с ТР № 1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. С оглед на това съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора съобразно изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и за съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл.

Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8137562-68ca-4da5-8900-ab88fa703242